Ключови фрази


7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 60372


гр. София, 22.06.2021 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2145 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби: 1/ от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД против решение № 41/18.06.2020г. по в.т.д. № 53/2020г. на Апелативен съд–Бургас, в частта, в която, след частична отмяна на решение № 513/13.12.2019 по т.д. № 258/2019 на Окръжен съд–Бургас, е уважен предявеният иск по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ от Ф. М. М. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за сумата от 5 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилите неимуществени вреди, вследствие смъртта на малолетното й внуче, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до окончателното й изплащане; 2/ от ищцата Ф. М. М. против въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 5 000 лева до пълният предявен размер от 80 000 лева.
Касаторът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД атакува въззивното решение, като твърди, че то в недопустимо в частта, в която е присъдена лихва за периода от 25.10.2014г. до 20.05.2016г., съответно неправилно в останалата уважителна част, поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Поддържа, че въззивното решение е обжалвано в частта, в която е отхвърлен иска за 75 000 лева и за присъждане на лихва, считано от 20.05.2016г. до окончателното плащане, но при частичната отмяна на първоинстанционното решение съдът е присъдил законна лихва върху обезщетението от 5 000 лева, от по-ранна дата – 25.10.2014г. С оглед на това иска обезсилване на решението в частта, в която е присъдена лихва за периода от 25.10.2014г. до 20.05.2016г. Твърди, че е допуснато и съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне от въззивната инстанция по съдържащото се в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност относно претендираната законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода преди 21.05.2016г., предвид факта, че искът е предявен на 21.05.2019г. Касаторът поддържа, че частично е признал иска за застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди до размера от 5 000 лева, които са заплатени в хода на първоинстанционното производство, както и сумата от 1736,18 лева- лихва върху тази главница за период от три година назад, считано от датата на плащането – 24.10.2019г., и счита, че така заплатеното обезщетение от 5000 лева е достатъчно да репарира болките и страданията й, който размер застрахователят счита за справедлив и достатъчен. Същевременно се твърди, че не се установява наличие на привързаност, извън традиционно присъщите за родствената връзка, поради което искът е неоснователен. Претендира направените деловодни разноски.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички своевременно направени възражения на страните и в частност, дължи ли произнасяне по своевременно направено възражение за изтекла погасителна давност?; 2/ Доколкото бабите са дефинитивно изключени от кръга на лицата, на които е признато правото на обезщетение по Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г., за да се обоснове основателност на исковата претенция въззивниците какви доказателства е следвало да ангажират за наличието на предпоставките да се приеме, че е реализирано утвърденото от тълкувателната воля по ТР № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС?; 3/ Претендиращата обезщетение баба, какви предпоставки следва да установи в хода на делото за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството за наличие на изградени морални болки и страдания от неговата загуба?; 4/ При предявен иск от баба, в кои случаи следва да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?; 5/ При липса на отношения, различни от нормалните и различни от обичайните при добри, социално-активни отношения в бита оправдано ли е присъждане на допълнително обезщетение на баба за вреди от смъртта на пострадалото лице?; 6/ Кои са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техни близки, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление № 5/1969г. на ВС?; 7/ Легитимирана ли е да получи обезщетение за вреди от смъртта на своя внук ищцата при недоказана изключителност във взаимоотношения баба/внук и следва ли да се приложи от решаващия съд приетото присъждане на обезщетения по изключение от приетото с Постановление № 4/1961г. и № 5/1969г. на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия?“ Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: по въпрос № 1 – решение № 97/06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на II т.о. на ВКС, решение № 69/08.06.2011г. по т.д. № 685/2010г. на I т.о. на ВКС, решение № 133/23.12.2019г. по т.д. № 2399/2018г. на II т.о. на ВКС, решение № 72/30.04.2009г. по т.д. № 475/2008г. на II т.о. на ВКС и решение № 175/28.10.2010г. по т.д. № 54/2010г. на II т.о. на ВКС; по въпроси от № 2 до 7 –решение № 293/13.12.2019г. по в.т.д. № 350/2019 на ВТОС, решение № 4376/17.06.2019г. по гр.д. № 12619/2018г. на СГС, решение № 15/12.02.2019г. по т.д.№ 504/2018г. на БОС, решение № 37 по т.д. № 39/2020г. на БАС и определение № 186/02.04.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, Ф. М. М., не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по касационната жалба на застрахователя.
Касаторката Ф. М. М. атакува въззивното решение в отхвърлителната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и като постановено в противоречие с обективните критерии, залегнали в т.10 от ППВС № 4/68г. Твърди, че не е обсъдена дълбоката емоционална промяна и трайно негативните отражения върху психиката й вследствие на смъртта на внучето й.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Как следва да се прилага чл.52 ЗЗД по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, но действащ и приложим към деня на събитието /респ. по иск с правно основание чл.432 КЗ, действащ от 01.01.2016г./, предявен срещу застрахователя на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС от баба, чието внуче е починало в резултат на ПТП, и кои са приложимите критерии при определяне на размерите на обезщетението за неимуществени вреди в тези случаи?; 2/ Има ли значение по тези искове размера на застрахователното покритие и следва ли при определянето му съдилищата да го вземат в предвид?; 3/ Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от баба от смъртта на своето внуче, съдът да обсъди конкретните свидетелски показания, а не да сочи накратко какви са по принцип вредите в общия случай при загуба на близък?; 4/ Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от баба, дядо, внуче, брат и сестра, да се доказват „необичайни вреди“ и следва ли въззивният съд да разграничи и формулира какво означават „обичайни“ и „необичайни“ вреди в тези случаи?“ Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 20/10.03.2020г. по в.т.д. № 8/2020г. на АС-Бургас, решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на II т.о. на ВКС, решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на II т.о. на ВКС и решение № 462/17.03.1994г. по гр.д. № 5070/1993г. на III гр.о. на ВС и др.
Ответникът по жалбата и по делото, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по касационната жалба на ищцата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 25.10.2014г. около 13:20 ч. на главен път 1-6 София - Бургас, на км. 461, при управление на МПС - марка БМВ 520И, с рег. [рег.номер на МПС] , водачът Левент А. Гази, който се движел от [населено място] към [населено място], с несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя /валеж и мокра настилка/ скорост от 81,5 км/ч., при съобразена такава около 60 км/ч., предприел изпреварване на друго МПС, при намалена видимост пред управлявания от него автомобил около 300 метра /по - малка от разстоянието, необходимо за извършване на маневрата 579 - 580 метра/, виждайки, че не може да се пристрои, за да завърши предприетата маневра, рязко завил волана надясно и напуснал пътното платно, удряйки се в крайпътно дърво. С присъда № 124/16.06.2016г., постановена по н.о.х.д. № 417 по описа за 2016г. на Окръжен съд-Бургас, влязла в законна сила на 14.07.2016г., водачът на МПС е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и смъртта на малолетния А. Левент Гази - на шест месеца, вследствие на получените при ПТП увреждания, който пътувал на задната седалка заедно със своята майка.
Отговорността на водача е застрахована по силата на сключена действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, съгласно комбинирана полица № 06114000705052 от 28.02.2014г., с период на покритие от 01.03.2014г. до 01.03.2015г.
Прието е, че ищцата е баба на починалото дете по майчина линия, поради което е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ при смърт и е материално легитимирана да получи такова съгласно ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
В хода на производството, след посочване на банкова сметка от ищцата по указания на съда, ответникът, който в отговора си е заявил, че признава иска по основание и до размера на 5 000 лева за главницата, е заплатил сумата от 6 736,18 лева, от които 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 25.10.2014г. и 1 736,18 лева - лихва за периода от 20.05.2016г. до 21.10.2019г. (датата на плащането). Предвид извършеното плащане първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като е счел, че дължимото обезщетение възлиза в размер на платената в хода на процеса сума.
По делото е разпитана свидетелката А. О. С., снаха на ищцата, въз основа на които е прието за установено, че вследствие на смъртта на внучето й е „настъпилото тежко състояние“ на ищцата, „наситено с непоносими негативни изживявания“.
При така установената фактическа обстановка, въззивният състав е приел за справедлив размер на обезщетението от 10 000 лева, ведно с лихви от датата на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до плащането. Посочил е, че за определяне на размера на обезщетението от значение е увреждането, характера и вида на вредите, продължителността на негативните изживявания, като следва да се съобрази и конкретната икономическа обстановка към момента на увреждането. Приел е, че при особено трагични обстоятелства, вследствие на ПТП, внезапно е настъпила смъртта на внучето на ищцата, което е било на 6 месеца. Смъртта на невръстно дете е тежък шок за близките, особено при подобни обстоятелства. Затова е счел, че критериите за определяне характера и степента на увреждане от смъртта на близък родственик би следвало да бъдат не толкова формалните роднински връзки, колкото фактическите отношения и установяването, дали конкретно определено лице е претърпяло такива вреди, каквито в практиката се определят като неимуществени - душевни болки, страдания, влошаване качеството на живот. Близките изтърпяват мъки и терзания, душевна празнота, безнадежност и всякакви други психически страдания и неблагополучия. Извън обичайните за ситуацията вреди в емоционалната и психична сфера на пострадалите могат да възникнат и други вреди, за които следва да се представят доказателства и те да получат своето отражение в размера на обезщетението. В конкретния случай съдът е приел, че от разпитаната свидетелка се установява с висока степен на конкретност преживяванията на ищцата след смъртта на детето на дъщеря й, които напълно покриват обичайните вреди. Въззивният съд не е възприел мотивите от първата инстанция, че с раждането на друго внуче на ищцата мъката й ще затихне, защото страданието от загубата на близък не се подчинява на подобна логика, макар и такова становище да е застъпено в масовото съзнание, но то е по-скоро израз на окуражаване на пострадалия, отколкото действителност. Решаващият състав е посочил, че въз основа на преценката на дълбочината на личните взаимоотношения, фактическата близост, продължителността на личните контакти, възможността да се изграждат пълноценни и близки лични отношения между баба и внуче, условията на лична физическа и емоционална ангажираност на ищцата при отглеждане на детето, определеното от първата инстанция обезщетение от 5 000 лева се явява занижено, предвид установените действителни отношения и обема на понесените вреди, като е определила размер на обезщетението от 10 000 лева, от които е присъдила 5000 лева, предвид направеното плащане от застрахователя от 5000 лева.
По жалбата на касатора „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД:
Налице е поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК – наличие на евентуална недопустимост на въззивното решение в частта му за присъдената законна лихва върху застрахователното обезщетение от 5000 лева за периода от 25.10.2014г. до 20.05.2016г., предвид въведения с въззивната жалба на ищцата предмет на въззивното производство – законна лихва за забава върху претендираното обезщетение, считано от 20.05.2016г. до окончателното плащане на главницата. С оглед на това, в частта, с която се присъжда законна лихва върху застрахователното обезщетение от 5000 лева преди 20.05.2016г., а именно за периода от 25.10.2014г. до 20.05.2016г., решението следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК.
Първият въпрос в изложението е свързан с непроизнасяне на съда по своевременно направеното от застрахователя възражение за давност на претенцията за законна лихва за периода преди 21.05.2016г. /при дата на завеждане на исковата молба – 21.05.2019г./, но тъй като разглеждането на въпроса в касационната фаза би бил относимо към правилността на акта и доколкото в същата част атакуваният акт се допуска до касационно обжалване във връзка с по-тежък порок – евентуална недопустимост на решението, е безпредметно по така поставения въпрос да бъде допуснат касационен контрол.
В останалата осъдителна част въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания за това.
Всички останали въпроси на застрахователя са свързани с активната легитимация на ищцата, но доколкото той е направил признание на иска за сумата от 5 000 лева - застрахователно обезщетение, дължимостта на което в посочения размер поддържа и пред настоящата инстанция /същото е и заплатено в хода на процеса/, като признанието по необходимост обхваща и активната легитимацията на страната, въпросите не могат да предпоставят допускането на касационния контрол.
По жалбата на касатора Ф. М. М.:
При определяне на размера на обезщетението решаващият състав в съответствие с ППВС № 4/68г. е основал преценката си на дълбочината на личните взаимоотношения, фактическата близост, продължителността на личните контакти, възможността да се изграждат пълноценни и близки лични отношения между баба и внуче, условията на лична физическа и емоционална ангажираност на ищцата, както и възрастта на починалото дете – 6 месеца, поради което не е налице сочената от касаторката допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разликата в размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от съдилищата, произтича не от неточното прилагане на закона, поради трудности по приложението на установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост, а от разликата във фактите, на които се основава решението по всяко конкретно дело. Разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, е застъпено в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, като въззивният съд е съобразил икономическите отношения към датата на деликта, чийто израз са застрахователните лимити, поради което и по отношение на втори въпрос липсва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства, поради което въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
По трети въпрос касационният контрол не може да бъде допуснат, тъй като въззивната инстанция, в противовес на твърдението на касаторката, е взела предвид свидетелските показания, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Последният въпрос относно „обичайните / необичайните вреди“ не може да обуслови касационното обжалване, тъй като изводът на съда за недоказване на вреди, извън обичайните за конкретната ситуация, е направен въз основа на преценка на доказателствения материал по делото и установените въз основа на него конкретни факти, поради което въпросът е фактически, а не правен и като такъв не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41/18.06.2020г. по в.т.д. № 53/2020 на Апелативен съд–Бургас в частта, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Ф. М. М. законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение от 5000 лева, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до 20.05.2016г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41/18.06.2020г. по в.т.д. № 53/2020 на Апелативен съд–Бургас в останалата част.
УКАЗВА на касатора „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на II т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва на състава за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.