1 Р Е Ш Е Н И Е № 502 гр. София, 10 февруари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1687 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения М. М. К. за изменяване по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 18 от 10 февруари 2014 година на Казанлъшкия районен съд, V-ти наказателен състав, постановена по нохд № 1264 / 2013 година и потвърдена с решение № 137 от 08 август 2014 година на Старозагорския окръжен съд, І-ви наказателен състав, по внохд № 1065 / 2014 година. Искането е с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и съдържа недоволството на осъдения К. от размера на наложеното му наказание, което ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Осъденият претендира намаляване на наложеното му наказание, което e прекомерно и затова – несправедливо. В съдебно заседание пред ВКС осъденият К. участва лично и назначения му за служебен защитник адвокат Л. Г. от САК, който поддържа искането за възобновяване на делото, като се позовава допълнително и на отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като излага доводи единствено за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и пред съда. Допълнение в този смисъл не е депозирано по делото. Претендира отмяна на оспорената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В рамките на упражненото право на лична защита, осъденият К. поддържа заявеното от защитника му, като се позовава и на саморъчно изготвеното си искане за възобновяване на делото и подновява претенцията си за намаляване на наложеното му наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура констатира заявените в заседанието нови основания за ревизиране на атакуваната присъда, които намира за недопустими, изразява становище за правилност и справедливост на определеното на осъдения наказание и липса на предпоставки за неговото намаляване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: Първоинстанционният съд е признал М. М. К. за виновен в това, че в периода 12. 02. 2013 година – 19. 04. 2013 година, в [населено място], при условията на продължавано престъпление и при опасен рецидив, отнел чужди движими вещи от магазини [фирма] и „Г. 77 ЕООД”, без съгласие за това и с намерение противозаконно да ги присвои, на обща стойност 103 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и при условията на чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Оправдал го е по първоначално повдигнатото обвинение да е извършил престъплението и при условията на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. Осъдил е К. да заплати на гражданския ищец [фирма], представлявано от В. Д. и С. Т., сумата 49. 99 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законните последици. Съдът се е разпоредил надлежно с веществените доказателства по делото и е присъдил направените разноски, като ги е възложил в тежест на осъдения К.. В производство, инициирано от жалба на осъдения, е постановено решението на въззивния съд, с което присъдата е потвърдена изцяло. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. В искането на осъдения К. се твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо, защото при определянето му са отчетени предимно като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания, но не са оценени в пълнота данните за утежненото му семейно положение (след развод и с тежко болна майка), както и ниската стойност на предмета на престъплението. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитата на осъдения навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в рамките на досъдебното производство и в хода на съдебното разглеждане на делото, свързани с неосигурено право на защита на осъдения от съответните органи, в хипотезата на задължителна защита с оглед характера на повдигнатото обвинение. ВКС намира, че макар и несвоевременно релевирани, тези възражения следва да получат отговор, доколкото касаят заявени съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на „абсолютните”. Тези възражения обаче не намират опора в данните по делото. Преди всичко следва да се отрази констатацията, че осъденият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК (постановление на л. 74 от ДП), за което е внесен и обвинителният акт. Вярно е, че съдебното заседание пред първоинстанционния съд на 11. 12. 2013 година е проведено в отсъствие на защитник на осъдения, но след предоставена възможност за ангажиране на защита и отлагане единствено на това основание разглеждането на делото в предходното съдебно заседание на 15. 11. 2013 година. В заседанието на 11. 12. 2013 година осъденият е заявил, че ще се защитава сам (протокол на л. 32 от нох дело). Не на последно място по значение е и обстоятелството, че по отношение на осъдения и престъплението, за което се провежда наказателното производство, не са налице предпоставките на чл. 94 от НК за задължително участие на защитник. След задържане на осъдения поради неспазване на условията на мярката за неотклонение „подписка”, съдът е назначил служебен защитник и такъв е участвал до приключване на производството пред редовните инстанции. При тези данни по делото ВКС намира, че на досъдебното производство и на съдебното разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на осъдения К. по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. За да наложи на осъдения К. наказание от две години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Макар съдържанието на решението на въззивния съд да сочи на схематичност и липса на аналитичност, следва да се отбележи, че мотивите на първоинстанционната присъда са подробни и убедителни. Изводите за липсата на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК се основават да данните по делото и са правилни и законосъобразни. Наложеното е определено при значителен превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, при предвидения в закона минимум, именно с оглед ниската стойност на предмета на престъплението, частичното възстановяване на отнетото имущество, макар и не с активното участие и съдействие на осъдения, направеното от него самопризнание. От друга страна, многократните му предходни осъждания, преобладаващо за престъпления против собствеността и с наложени наказания лишаване от свобода, сочат на непостигане на целите на тези наказания най-вече по отношение на личната превенция за осъдения и мотивирането му към поведение, съобразено със закона и морала. В тази връзка следва да се посочи и обстоятелството, че срещу осъдения К. са провеждани и значителен брой разследвания за кражби на чуждо имущество, по които производствата са прекратени или са постановени откази за образуване на досъдебно производство при преценка за наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК основно с оглед ниската стойност на отнетите вещи (постановления от 12. 10. 2010 година, от 30. 09. 2009 година, от 08. 05. 2012 година, от 12. 02. 2013 година, приложени на л. 55, л. 58, л. 61, л. 71 от нох дело), което може и следва да бъде ценено на плоскостта на установени данни за личността на осъдения. Затова ВКС намира наложеното на осъдения К. наказание за лишено от характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. К. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 18 от 10 февруари 2014 година на Казанлъшкия районен съд, V-ти наказателен състав, постановена по нохд № 1264 / 2013 година и потвърдена с решение № 137 от 08 август 2014 година на Старозагорския окръжен съд, І-ви наказателен състав, по внохд № 1065 / 2014 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.