Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                         № 112   София, 17.06.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                     БОНКА ЙОНКОВА   при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 141/2010 година     Производството е по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси” /ДА „Д”/ – гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 23.07.2008 г. по гр. д. № 427/2008 г. на Врачански окръжен съд. С посоченото решение е оставено в сила решение от 19.03.2008 г. по гр. д. № 2100/2005 г. на Врачански окръжен съд, с което са уважени предявените от „З” А. против ДА „Д” и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД като е признато за установено, че „З” А. е собственик на урегулиран поземлен имот № І* в кв.55 по плана на гр. К., целият с площ от 21 199 кв. м., ведно с изградените в него сгради, съоръжения и подобрения, и на масивна сграда - имот пл. № 854 по плана на гр. К., заедно с 300 кв. м. от дворното място, и е осъдена Държавната а. да предаде на „З” А. владението върху имотите, както и да му заплати сумата 9 900 лв. - част от вземане за обезщетение за ползването им без основание през периода 21.11.2000 г. – 05.12.2005 г.; Отхвърлени са предявените по реда на чл.181 от ГПК /отм./ от „С” ЕООД против „З” А. и ДА „Д” искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване право на собственост и предаване на владението върху същите имоти. Молителят поддържа, че недвижимите имоти, обект на защита с уважените в производството по гр. д. № 427/2008 г. на Врачански окръжен съд осъдителни искове, никога на са били част от имуществените активи на „З” А. , поради което постановеното по делото решение е незаконосъобразно. Твърди, че след влизане на решението в сила се снабдил от Агенцията за приватизация с нови писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на спора - одитен доклад, доклад за приватизационна оценка и доклад за правен анализ на „З” ЕА. /л./, от които се установявало категорично, че имотите в гр. К. не са включвани в активите на дружеството по началния ликвидационен баланс към 01.02.2000 г. Позовава се и на нововъзникнало обстоятелство, релевантно за разрешаването на спора – обявяване на имотите в гр. К. за публична държавна собственост с Раздел І, т.1.1 и т.1.2 от единен списък – приложение към ПМС № 181 от 20.07.2009 г., обн. в ДВ бр.59/28.07.2009 г. По изложените в молбата съображения, молителят прави искане за отмяна на влязлото в сила решение и за връщане на делото за ново разглеждане от компетентния съд. С молбата е поискана цялостна отмяна на решението, но с оглед правния интерес и активната легитимация в производството по чл.303 и сл. от ГПК настоящият състав приема, че е сезиран с искане за отмяна на съдебния акт само в частта, с която са уважени предявените срещу молителя искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Ответникът по молбата „З” А. оспорва искането за отмяна по съображения, изложени в писмен отговор от 16.11.2009 г. Изразява становище, че представените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като са били известни на молителя при разглеждане на делото и той е разполагал с процесуални възможности да ги ангажира преди приключване на процеса. Заявява, че ПМС № 181/2009 г. е неотносимо към разрешения спор за собственост и не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.305, т.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 от ГПК основание е допустима тогава, когато след влизане на решението в сила се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са били известни на заинтересованата страна при решаването му или тя не е могла да се снабди своевременно с тях. Новите обстоятелства и писмени доказателства могат да послужат като основание за отмяна само при условие, че пропускът да бъдат релевирани или представени при разглеждане на делото се дължи на обективна невъзможност за узнаването и представянето им от заинтересованата страна, а не е последица от нейното процесуално бездействие и неполагане на дължимата грижа за добро водене на процеса. С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени предявените от „З” А. срещу ДА „Д” обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, като дружеството - ищец е признато за собственик на недвижими имоти в гр. К., обособени в „З”, и ответната Д. а. е осъдена да му предаде владението върху имотите, както и да му заплати обезщетение за ползването им без правно основание. За да постановят решение в посочения смисъл, двете съдебни инстанции са приели за установено, че правото на собственост върху имотите е придобито на основание пар.17а от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.2, ал.4 от ЗДС от „З” ЕООД и че по силата на универсално правоприемство собствеността е преминала в патримониума на „З” ЕА. , преобразувано впоследствие в „З” АД. Отречена е правната значимост на релевираното от ДА „Д” основание за осъществяване на фактическа власт върху Зърнобазата в гр. К. по съображения, че актът, въз основа на който имотите са отнети от владението на „З” А. и са предадени на ДА „Д” - РМС № 10/23.03.1999 г., не е породил целените правни последици и не легитимира Агенцията като ползувател. Писмените доказателства, с които е обосновано искането за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 427/2009 г. на Врачански окръжен съд - доклад за приватизационна оценка на „З” ЕА. /л./ към 31.12.2004 г., одитен доклад за извършен вътрешен одит на дружеството за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2004 г. и доклад за анализ на правното му състояние към 31.12.2004 г., са относими към активната материалноправна легитимация на „З” А. като ищец в производството по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Независимо от значимостта им за правилното решаване на спора, тези доказателства не могат да послужат като основание за отмяна на решението, тъй като не притежават белезите на „нови писмени доказателства” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. От приложеното на л.58 от гр. д. № 2100/2005 г. на Врачански районен съд писмо изх. № 92-00-81-514/02.03.2006 г. се установява, че още в хода на първоинстанционното производство молителят е изискал и получил информация от Агенцията за приватизация за обстоятелството включена ли е „З” като актив в имуществото на „З” ЕА. /л./ при неговата приватизация. Писмото съдържа данни, че към момента на приватизация дружеството не е притежавало недвижими имоти в гр. К.. При тези данни молителят е разполагал с процесуалната възможност да се снабди по реда на чл.153 от ГПК /отм./ или чл.148 от ГПК /отм./ от Агенцията за приватизация с цялата съхранявана документация относно приватизацията на „З” А. , част от която са и представените в настоящото производство писмени доказателства. Пропускът да бъдат събрани доказателствата в хода на делото се дължи изцяло на процесуалното бездействие на молителя, който в качеството на ответник по иска за ревандикация не е проявил нужната активност и не ги е ангажирал по установения за това ред, за да защити тезата си за отсъствие на активна материалноправна легитимация на ищеца по исковете с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Неполагането на дължимата грижа за добро водене на процеса съставлява процесуална пречка за отмяна на решението и сочи на неоснователност на молбата по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Неоснователно е и искането за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК с оглед приетото след приключване на делото ПМС № 181/20.07.2009 г. С цитираното постановление са определени стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност на Република България и са част от критичната инфраструктура, съгл. единен списък – приложение. В т.1.1 и т.1.2 от Раздел І „Земеделие, производство и безопасност на храните” на списъка – приложение, на които се позовава молителят, за стратегически дейности са определени производството и съхранението на храни. Недвижимите имоти, обособени в „З”, не фигурират като стратегически обект в ПМС № 181/2009 г. или като обект, предназначен за извършване на стратегическите дейности по т.1.1 и т.1.2 от Раздел І на единния списък, което опровергава тезата на молителя за възникване на ново обстоятелство от съществено значение за правилното разрешаване на спора по иска с правно основание чл.108 от ЗС - обявяване на „З” за публична държавна собственост. Предвид изложените съображения, молбата за отмяна влязлото в сила решение от 23.07.2008 г. по гр. д. № 427/2008 г. на Врачански окръжен съд следва да бъде оставена без уважение.   Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси” – гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 23.07.2008 г. по гр. д. № 427/2008 г. на Врачански окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 19.03.2008 г. по гр. д. № 2100/2005 г. на Врачански окръжен съд в частта за уважаване на предявените от „З” А. против Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси” искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :