5 РЕШЕНИЕ № 177 София, 14.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №209/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. И. И. – процесуален представител на ответника по исковата молба Ф. Н. С. от[населено място] против въззивно решение от 10.11.2008 г. по гр.д. № 1745/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г състав, с което е отменено решение №19/26.3.2008 г. по гр.д.№19315/2007 г. по описа на Софийския районен съд, 28-ви състав с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Д. Н. от[населено място] против Ф. Н. С. от[населено място], иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД и е отменено на същото основание извършеното на 03.4.1991 г.дарение от С. Н. на Ф. С. на недвижим имот, представляваща апартамент, находящ се на[населено място], бул.”Ал. С.” №96, вх.А, ет.5, ап.41 със застроена площ от 99,65 кв.м, състоящ се от три стаи, коридор, антре и кухня, с мазе от 4,80 кв.м, таван от 5,72 кв.м, 2% идеални части и съответните идеални части от правото на строеж, което дарение е извършено с нот.акт №47, том ХХІ, дело №3911/1991 г., на Н. при Коларовски народен съвет, и е отменен на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ посоченият нотариален акт. С определение №552/18.5.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, по следните въпроси: 1. “Нуждата от издръжка на дарителя следва ли да бъде преценявана конкретно от съда за всеки отделен случай на основание събраните по делото доказателства или единствен критерий за размера на издръжката на дарителя е средната работна заплата за страната и няма нужда от събиране на доказателства относно конкретните нужди на дарителя ?” 2. Следва ли съдът да събира доказателства за възможностите на надарения за заплащане на издръжка или той винаги и длъжен да осигурява такава на дарителя, без значение от това дали е в по-тежко материално състояние от дарителя ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: По първия от тях, а именно “Нуждата от издръжка на дарителя следва ли да бъде преценявана конкретно от съда за всеки отделен случай на основание събраните по делото доказателства или единствен критерий за размера на издръжката на дарителя е средната работна заплата за страната и няма нужда от събиране на доказателства относно конкретните нужди на дарителя ?” По поставения въпрос касационният жалбоподател се позовава на противоречива практика между обжалваното решение, от една страна, и решение №631/01.7.2002 г. по гр.д.№234/2002 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение №1077/28.6.1994 г. по гр.д.№922/1994 г. на ВС, ІV г.о. и решение №751/28.9.2001 г. по гр.д.№132/2001 г. на ВКС, ІІ г.о., от друга страна. В обжалваното решение е прието, че в процесният случай дарителката е изпаднала в нужда, поискала е издръжка от надарения и той й е отказал такава, поради което искът се явява основателен. В посочените от касационния жалбоподател съдебни решения на ВКС е прието, че “Надареният не е длъжен да издържа дарителя, ако той няма достатъчно средства”/ решение №631/01.7.2002 г. по гр.д.№234/2002 г. на ВКС, ІІ г.о./, “Надареният е длъжен след покана от дарителя да дава такава издръжка,която да съответства на материалните му възможности”/ решение №751/28.9.2001 г. по гр.д.№132/2001 г. на ВКС, ІІ г.о./, и че “Изхождайки от характера на дарението като правна сделка, сключена с оглед личностите и отношенията между тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за разваляне на дарението, когато анализът на събраните по делото доказателства сочи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване. Тъй като задължението за издръжка в този случай не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно от момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на издръжката, и то с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя като се отчитат и настъпилите инфлационни промени в икономическия живот на държавата ни”/ решение №1077/28.6.1994 г. по гр.д.№922/1994 г. на ВС, ІV г.о./. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че решаващите изводите в обжалваното решение са ирелевантни към поставения въпрос, поради което отговор на него по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не следва да бъде даден. Ето защо отговор следва да бъде даден по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За всеки отделен случай на поискване на издръжка на дарителя от надарения размерът й се определя съобразно нуждите на дарителя. По втория поставен въпрос, а именно “Следва ли съдът да събира доказателства за възможностите на надарения за заплащане на издръжка или той винаги е длъжен да осигурява такава на дарителя, без значение от това дали е в по-тежко материално състояние от дарителя?”, касационната инстанция намира, че този въпрос следва да бъде преформулиран, тъй като съгласно глава ХІІІ ГПК съдът не събира доказателствата, а съгласно чл.127, ал.1, изречение първо ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, поради което следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Поради това въпросът следва да добие следния вид: “При предявен иск по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД задължен ли е надареният да осигурява издръжка на дарителя винаги или от значение е обстоятелството дали надареният е в по-тежко материално положение от дарителя?”. Съдебната практика по този въпрос В част от нея се поддържа становището, че ”Дарението подлежи на отмяна, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, дори и да не разполага с парични средства”. В други съдебни решения на върховната съдебна инстанция се застъпва становище, че “Надареният е длъжен да дава такава издръжка, която съответства на материалните му възможности”. Трето становище застъпено в съдебната практика е това, че “Невъзможността на дарения да даде издръжка на нуждаещия се дарител не е основание за отменяне на дарението”. Както бе посочено по-горе в обжалваното решение е прието, че в процесният случай дарителката е изпаднала в нужда, поискала е издръжка от надарения и той й е отказал такава, поради което искът се явява основателен. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о. намира, че както обжалваното решение, така и в съдебната практика, която поддържа становището че “дарението подлежи на отмяна, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, дори и да не разполага с парични средства”, са правилни. Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава за надарения никакви задължения за издръжка или помощ на дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен към последния за стореното дарение. Моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона обстоятелства, а именно изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава издръжка. До момента, до който дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения остава само морално. В случай, че е налице такова искане, неизпълнението на трансформираното задължение е основание за предявяване на иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД и при доказването му същият следва да бъде уважен. По съществото на касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Твърди се, че необосновано СГС е приел, че дарение не може да се отмени само и единствено когато дарителят получава доход над средния размер за страната. Досежно изводите на въззивната инстанция, производни от решение №375/09.5.2003 г. по гр.д.№937/2002 г.,ВКС, ІІ г.о., касационният жалбоподател твърди, че същото визира че “размерът на сумата необходима за издръжка не се преценява абстрактно, а според конкретните нужди на правоимащия с оглед начина на живот, който той обикновено води”. Освен това се твърди, че ищцата не доказва при условията на пълно и главно доказване нуждата си от издръжка за задоволяване на нуждите си от храна, облекло, лечение и други по размер. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора – адв. И.. От касатора са постъпили писмени бележки. Ответницата по касация У. В. К., посредством процесуалните си представители – адв. П. и адв. Щ., оспорва касационната жалба. Депозират се писмени бележки. Ответницата по касация Д. Е. М. - Г., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, писмените им бележки и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския градски съд е правилно. С оглед отговора на поставените въпроси всички оплаквания, които са свързани с него, са неоснователни, поради което касационната жалба не следва да бъде уважена. От ангажираните от първоначалната ищца и ответница в настоящото производство С. Д. Н., заместена по реда на чл.227 ГПК от законните си наследници У. В. К. и Д. Е. М. – Г., писмени и гласни доказателства е видно, че е доказана нуждата й от издръжка от страна на надарения. Касационният жалбоподател е следвало да обори по надлежния процесуален ред доказателствата на ищцата, нещо което той не е сторил нито пред първата инстанция, пред която е проявил пълно процесуално бездействие, нито пред въззивния съд. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 10.11.2008 г. по гр.д. № 1745/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: