О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 828 София, 29.05.2017 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 828/2017 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 34 от 05.01.2017г. по ч. гр. д. № 6126/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5043 от 28.09.2016 г. по гр. д. 6256/2016г. на Софийски градски съд, VІ-16 състав. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявените от дружеството-частен касатор срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Пловдивски окръжен съд. В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно като постановено в противоречие с нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК. Изразено е несъгласие с извода на съда, че местната подсъдност на спора се определя от разпоредбата на чл. 411 ГПК, приложима за подсъдността в заповедното производство. Според частния касатор, решаващият състав не е отчел обстоятелството, че исковете са предявени по реда на чл. 415 във връзка с чл. 422 ГПК, поради което подсъдността на същите се определя от общите правила, включващи и възможността страните по имуществен спор, какъвто е настоящият, да уговорят местно компетентния за разглеждането му съд. Именно с въпроса за приложението на общите правила за подсъдност на исковото производство по отношение на исковете, предявени по реда на чл. 415 във връзка с чл. 422 ГПК е обосновано и допускането на касационното обжалване, като се поддържа, че същият се решава противоречиво от съдилищата. В подкрепа на това твърдение частният касатор се позовава на две влезли в сила решения на Софийски градски съд – решение по т. д. № 58/2012 г. и решение № 966 от 29.05.2013 г. по т. д. № 2907/2011 г. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди обжалваното определение, с което Софийски градски съд е прекратил производството по делото, образувано по искове на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 422 ГПК, като е изпратил същото по подсъдност на Пловдивски окръжен съд, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че възражението на ответника за местна подсъдност е основателно. Според решаващия състав, доколкото производството по установителния иск по чл. 422 ГПК е функция от подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение, местната подсъдност на спора се определя от нормата на чл. 411 ГПК, според която компетентен е съдът по седалището на ответника, като същата не може да бъде променяна на договорно основание. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на поставения въпрос са осъществени както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – въпросът да е обусловил изхода на спора, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Противоречието в практиката на съдилищата по този въпрос се установява от представените две влезли в сила решения на Софийски градски съд. По релевантния за делото процесуалноправен въпрос: Независимо, че искът по чл. 422 ГПК е свързан със заповедното производство, тъй като е предпоставен от наличието на издадена заповед за изпълнение и направено от длъжника възражение по реда на чл. 414 ГПК, доколкото за същия не са предвидени специални процесуални правила, следва да се приеме, че по отношение на него са приложими процесуалните правила за общия исков процес, в т. ч. и правилата за определяне на местната подсъдност (чл. 105-чл. 117 ГПК). Извод в тази насока се съдържа и в мотивите по т. 3 и т. 11б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, при определяне на местната подсъдност на иска по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, страните могат да уговорят местна подсъдност, която е различна от произтичащата от закона (чл. 117 ГПК). С оглед изложените съображения, на основание чл. 291 ГПК, настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в решение по т. д. № 58/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав и решение № 966 от 29.05.2013 г. по т. д. № 2907/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав. При така дадения отговор на обусловилия допускането на касационния контрол въпрос, обжалваното определение е неправилно. В § 3 от подписаното споразумение от 21.04.2016 г., въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, страните са постигнали съгласие всички възникнали във връзка с него спорове да бъдат разгледани от Софийски градски съд. С оглед на посочената уговорка и предвид цената на предявените исковете, следва да се счете, че именно този съд е родово и местно компетентен за разглеждането им. Поради изложените съображения въззивното определение и потвърденият с него първоинстанционен акт следва да бъдат отменени, а делото – върнато на Софийски градски съд за разглеждане на спора. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 34 от 05.01.2017г. по ч. гр. д. № 6126/2016 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 5043 от 28.09.2016 г. по гр. д. 6256/2016г. на Софийски градски съд, VІ-16 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на производството. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: