О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 332 Гр.София, 09.06.2009 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и девета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 266 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Ч” АД, гр. С. срещу определение № 404/14.03.2009г., постановено по ч.гр.д. № 128/2009г. от Б. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1902/15.08.2008г. по ч.гр.д. № 451/2008г. на Р. районен съд за отказ да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по заявлението на “Ч”АД против “Б” Е. за сумата от 4539.97 лв. главница и 228.29 лв. лихви. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Претендира разноски. Ответникът не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е редовна. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във вр. с чл.413, ал.2 ГПК, и е спазен срокът по чл.275, ал.1ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е нередовно, тъй като не са посочени законните представители на длъжника и не са представени доказателства за правосубектността му съгласно чл.411, ал.2, т.4 ГПК, както и не е конкретизиран обектът, за който е ползваната електрическата енергия по чл.127, ал.1, т.4 ГПК.   Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК. Частният жалбоподател поставя като съществени за делото въпросите необходимо ли е в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се посочва недвижимият имот, до който е доставена електрическата енергия, и следва ли съдът, след като констатира нередовност, да даде възможност на заявителя да я отстрани. В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК представя разпореждания за издаване на заповеди за изпълнение и за откази за издаването им, постановени от различни съдилища, като твърди, че подадените заявления са с едно и също съдържание. Настоящият съдебен състав намира, частният жалбоподател е поставил съществени процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изводите на въззивния съд са основани на тълкуването на нормите на чл.410, чл.411, чл.127 и чл.129 ГПК, приложими към разглеждания казус, и същите са от значение за крайния резултат от произнасянето на съда. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове. В случая частният жалбоподател сочи издадени заповеди за изпълнение в негова полза, както и откази, постановени от състави на първоинстанционни съдилища. Липсват данни за влизането в сила по посочените актове, но при липсата на задължителна за съдилищата практика по поставените въпроси и нуждата от тълкуване на приложените правни норми по нов за националното право институт, касационното обжалване следва да се допусне. По тези съображения настоящият съдебен състав допуска касационното обжалване на въззивно определение по ч.гр.д. № 128/2009г. на Б. окръжен съд.   Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.   Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 ГПК, т.е. по съдържание - на исковата молба и по отношение на приложенията към нея /пълномощно и документ за платена държавна такса/. Заповедното производство предоставя на кредитора облекчен ред за защита, като развитието му е обусловено от процесуалното поведение на длъжника. При липса на оспорване на вземането кредиторът би могъл да се снабди с изпълнителен титул, без да доказва основателността на претенцията си, докато оспорването на задължението изисква предявяването на иск по общия ред. Гарантирането на правата на длъжника, чрез уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 ГПК, изисква индивидуализация на вземането на кредитора. Изложението на обстоятелствата, на които са основава претенцията, следва да е в степен, която е необходима за длъжника, за да може той да се направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането или да не го оспорва. Във всеки отделен случай на предявяване на вземания със заявлението по чл.410 ГПК индивидуализацията би била специфична, но основанието и размерът са задължителни реквизити. В т.12 от заявлението по чл.410 ГПК основанието би могло да се отрази чрез посочване на договора, от който произтича, но и досежно вещта, за която се отнася извършената продажба или услуга. При обществен доставчик на енергия индивидуализацията на основанието предполага свързване на задължението с конкретния длъжник, но и в съчетание с друг признак, поради съществуващата възможност за възникване на множество облигационни отношения между едни и същи страни. Ролята на такъв признак има вещта, за която е доставена енергията – чрез описание на имота или по друг начин, достатъчен за отграничаване на поетите задължения.   Настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление е редовно по смисъла на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК, а именно: изложени са обстоятелствата, на които се основа вземането. Заявителят е посочил, че длъжникът е ползвал, доставена от дружеството електрическа енергия, през периода от 19.12.2007г. до 18.03.2008г. и не е заплатил задължението си. “Ч”АД е отразен като обществен доставчик на електрическа енергия на обособената територия, а длъжникът е индивидуализиран, освен с фирменото си наименование, и с ИТН /измервателна точка номер/. Последният белег – персонален номер на потребителя, е достатъчен за индивидуализация на съществуващите договорни отношения предвид на възприетия от доставчика начин за отчитане на ползваната енергия.   Не са налице и основанията за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК. По силата на чл.425, ал.1ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение се попълва по утвърден образец по Наредба на министъра на правосъдието. Според образеца заявителят посочва в т.5 – името/ наименованието/ фирмата на длъжника и пълния адрес /седалището и адреса на управление, като останалите данни /телефон, факс, и електронна поща/ се попълват, ако са известни на заявителя.казанията за попълване на заявлението – П. №1 на Наредба № 6 /20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и на други книжа във връзка със заповедното производство, задължават в т.6 на заявлението да се отрази представителя по закон на заявителя, ако последният не е навършил пълнолетие или е поставен под запрещение. Препращането на разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК към съдържанието на исковата молба предполага точното спазване на задължителните реквизити по чл.127 ГПК. Съгласно чл.127, ал.1, т.2 ГПК в исковата молба се сочат: името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива. Анализът на посочените норми налага извода, че задължителният реквизит от съдържанието на исковата молба е името/наименованието на ответника, а името на законния представител или на пълномощника - евентуален, в случаите, когато лицето има такива. Представителството на търговските дружества е органно, т.е. юридическото лице не формира самостоятелно правновалидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявленията на представителя си. Органното представителство на юридическите лице не е типичното законно /задължително/ представителство, каквото е това на непълнолетните и на поставените под запрещение, поради което данните за представителството на дружеството- длъжник не са задължителен реквизит от съдържанието на исковата молба по чл.127, ал.1, т.2 ГПК. Следователно нормата на чл.410, ал.2 ГПК препраща към разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК досежно задължителните реквизити на исковата молба.твърденият образец за заявление не въвежда допълнителни изисквания за редовност относно посочването на законен представител на длъжника. Задължение за посочване на лицата, представляващи юридическото лице – длъжник не произтича и от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК. В т.5 на заявлението се посочват седалището и адресът на управление на дружеството, въз основа на които съдът извършва преценката за наличието на седалище на длъжника на територията на РБ и за мястото му на дейност. Данните за органното представителство са ирелевантни за фактите по чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК. На следващо място, в заповедното производство не е въведено задължение за съда да проверява и да установява с писмени документи правосубектността на длъжника – юридическо лице, както и правоспособността на длъжника – физическо лице. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК се основава единствено на твърдения на заявителя, включително и относно съществуването на вземането.   По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице предпоставките за издаване на заповед на изпълнение, поради което обжалваното въззивно определение и разпореждането за отхвърляне на заявлението на “Ч” АД по чл.410 ГПК следва да се отменят и да се постанови издаването на заповед на изпълнение. По разноските. На основание чл.81 от ГПК ответникът следва да заплати разноски на частния жалбоподател. Не е представен списък на разноските съгласно чл.80 от ГПК, поради което съдът ги определя на сумата от 215.36 лв. за трите съдебни инстанции. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 404/14.03.2009г., постановено по ч.гр.д. № 128/2009г. от Б. окръжен съд и разпореждане № 1902/15.08.2008г. по ч.гр.д. № 451/2008г. на Р. районен съд за отхвърляне на искането за издаване на заповед на изпълнение на основание чл.410 ГПК, като ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за заплащане от “Б”Е. , гр. Б., ул.”В” № 6, на “Ч”АД, гр. С., ул.”Г” № 1* на сумата от 4539.97 лв. за доставена от “Ч”АД на “Б”Е. с ИТН 3001622277 електрическа енергия за периода от 19.12.2007г. до 18.03.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението – 13.08.2008г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 228.29 лв. – законната лихва върху главницата за периода от 20.02.2008г. до 13.08.2008г. и на сумата от 215.36 лв. – разноски за производството. ВРЪЩА делото на Р. районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.