О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 476 София, 09.06.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4842 по описа за 2021г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Д. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №152/07.07.2021г. по в.г.д.№9799/2020г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон. Насрещната страна Л. В. Д. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Р. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че не са налице основания за допускане на оспореното решение до касационно обжалване. Твърди, че поставеният въпрос не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като не е посочено какво е значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд София, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр. София е осъдена да заплати на Л. В. Д. сумата от 11 154лв., представляваща еднократно обезщетение по чл.238, ал.1 от ЗМВР за претърпените от ищеца вреди от средна телесна повреда, изразяваща се в „раздробено счупване в основата на дисталната фаланга на трети пръст на дясното стъпало“, съгласно Медицинско удостоверение №112/38 от 21.06.2018г. на ЦТЕЛК при Медицински институт – МВР, причинена при трудова злополука, призната за такава с разпореждане №5104-22-48/10.05.2018г. на НОИ – Териториално поделение София област, осъществена на 30.04.2018г. при извършване от ищеца на действия за изпълнение на функциите му като „началник сектор АИТ и ТЕС и В“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман, представляващо шест брутни месечни възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 01.03.2019г. до окончателното ѝ изплащане. В полза на Л. В. Д. са присъдени и направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „началник на сектор „Автомобилна и инженерна техника и технически и електронни средства и въоръжение“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР. На 30.04.2018г. ищецът е претърпял злополука, която е настъпила при изпълнение на служебните му задължения – проверка на ремонтната работилница, като се спънал на входната врата на помещението и при опит да се задържи бутнал дървен труп, който паднал върху пръстите на десния му крак. Злополуката е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ София №5104-22-48/10.05.2018г. Вследствие на злополуката ищецът е претърпял увреждания, изразяващи се в „раздробено счупване в основата на дисталната фаланга на трети пръст на дясното стъпало“, което е довело до „трайно /за срок от три месеца/ затруднение на основната функция на долния крайник – ходенето при съхранена опорна функция“, което е определено като средна телесна повреда. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно: ищецът да е в служебно правоотношение /държавен служител в МВР/; да е претърпял трудова злополука при или по повод изпълнение на служебните му задължения; да е получил средни телесна повреда; причинна връзка между получените увреждания и извършените действия или бездействия, свързани с изпълнение на длъжността, която е заемал. В атакуваното решение съдът е посочил е, че основният спорен въпрос между страните е за приложението на чл.238, ал.1 от ЗМВР по отношение на държавните служители в МВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР /2014г./, какъвто е бил ищеца към датата на трудовата злополука. За да даде отговор на същия, въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ЗВМР на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните задължения, се изплаща обезщетение в размер на десет месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и шест месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Взел е предвид и обстоятелството, че категориите служители на МВР са посочени в разпоредбата на чл.142, ал.1 от ЗМВР, сред които са и държавните служители по чл.142, ал.2, т.2 от КТ. Въз основа на така действалата правна уредба, съдът е направил извод, че понятието „служители на МВР“ е с по-широко значение от понятието „държавни служители“ визирано в разпоредбата на чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, поради което тези лица също са служители на МВР /чл.142, ал.1, изр.1/ и като такива имат право на обезщетение по чл.238 от ЗМВР. Допълнително е посочил, че разпоредбата на чл.238, ал.1 от ЗМВР е специална и като такава изключва приложението на чл.78 от ЗДСл по отношение на държавните служители в МВР, които имат право на обезщетение при наличие на трудова злополука, а именно държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението /чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ и лица, работещи по трудово правоотношение /чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР/. По тези съображения е обосновал приложимост на нормата на чл.238 от ЗМВР и по отношение на ищеца по делото, поради което е направил извод за основателност на предявения иск. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос: Разпоредбата на чл.238, ал.1, от ЗМВР дерогира ли приложението на общата норма на чл.78 от ЗДСл по отношение на държавните служители на МВР по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, съответно установява ли и за тази категория служители на МВР същото право на обезщетение при телесни повреди, каквото имат и останалите служители на МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР – чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР? Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага, че по него липсва съдебна практика на ВКС, същият е и от значение за развитие на правото, доколкото би довел до отстраняване на неяснотата в приложението на правната норма на чл.238, ал.1 от ЗМВР и обвързаността ѝ с чл.142 от ЗМВР. За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставения обуславящ въпрос да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, в съдебната практика не са налице колебания по тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл.142 и чл.238 от ЗМВР. Съгласно чл.142, ал.2 със ЗМВР се урежда статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1, а именно – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, а в разпоредбата на чл.238 от него е предвиден специален ред за обезщетение на „служителите на МВР“ при претърпени телесни повреди при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Кръгът на последните е очертан в разпоредбата на чл.142, ал.1 от ЗМВР и обхваща както вече посочената категория лица, така и държавните служители /чл.142, ал.1, т.2/, какъвто е бил ищеца Л. Д. към датата на настъпване на трудовата му злополука, и лицата, работещи по трудово правоотношение /чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР/. Разпоредбите на закона са ясни, не са в противоречие една с друга, нито с разпоредбите на други закони, поради което не е налице необходимост от тълкуването им. С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от касатора общи и допълнителни предпоставки за това по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК, нито е налице основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София следва да бъде осъден да заплати на Л. В. Д. сумата от 1750лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №152/07.07.2021г. постановено от Софийски градски съд по в.г.д.№9799/2020г. ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София да заплати на Л. В. Д. сумата от 1750лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: