Р Е Ш Е Н И Е   № 577   гр.София, 18 януари  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети декември    две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                         ПАВЛИНКА ПАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора    МАРИАНА МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 625/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. Д. М. срещу решение № 88 от 10.VІІ.2009 год. по внохд № 77/2009 год. на Бургаския апелативен съд. С позоваването на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, защитникът иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Повереникът на частната обвинителка и гражданска ищца З. С. И., както и представителят на ВКПр считат за неоснователни оплакванията в жалбата и искат оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 32 от 20.ІІІ.2009 год. по нохд № 294/2008 год. на Бургаския окръжен съд, Г. Д. М. е признат за виновен в това, че на 8.ІІІ.2008 год. в с. С., Б. област, е управлявал автомобил ШЕВРОЛЕТ КАПТИВА с рег. № С* в нарушение правилата на чл.20, ал.2 ЗДП и умишлено е причинил на З. Ст. И. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на долния ляв крайник, за което и на основание чл.342, ал.3, б.”б” във вр. с ал.1 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим и за срок от 5 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. В полза на пострадалата И. е присъдено обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. С обжалваното решение присъдата е изменена с намаляване присъденото на И. обезщетение до размера на 8 000 лева. Жалбата е неоснователна. Оплакванията за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК не са подкрепени с доводи, които да бъдат обсъждани. Материалният закон правилно е приложен след като е прието за установено, че подсъдимият се е насочил с управляваното от него моторно превозно средство към И. , допускайки да й причини телесно увреждане или смърт, при което следва да носи отговорност за причинения резултат и това му поведение съставлява престъпление по чл.342, ал.3, б.”б” във вр. с ал.1 НК. За извършеното тежко умишлено престъпление, М. е санкциониран с минималното наказание, предвидено в специалната материалноправна норма, а за необходимостта от ефективното му изтърпяване, двете съдебни инстанции правилно са приели за факт, изведен от предходните осъждания, че при този подсъдим целите на специалната превенция могат да се постигнат единствено с проявата на по-голяма строгост. Във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се оспорват годността като доказателствено средство на протокола за оглед на местопроизшествието, протокола за оглед на веществено доказателство, този за отговорно пазене и експертното заключение на инж. В. Г. , медицинската документация и показанията на З. Ст. И. и Пл. Ал. Н. , и нито едно от тези възражения не е основателно. Огледният протокол на мястото на произшествието /съставен на 15. Х.2008 год., в деня на огледа, приложен на л.37 от досъд.разсл./ се оспорва затова, защото: първо, в него не било отразено, че „местопроизшествието е запазено”; второ, не били посочени „задължителните реквизити” като „ЕГН” на поемните лица и дали подсъдимият или пострадалата са посочили мястото на произшествието, в резултат на което, трето, това място не било „конкретизирано”. На горните доводи следва да се отговори първо, че изброените „реквизити” не са посочени в НПК дори като пожелателни, а, още по-малко, като задължителни, та липсата им да доведе до негодност като доказателствено средство на протокола за оглед на местопроизшествието /срв. чл.137 и 156, ал.1 НПК/, второ, огледът, извършен повече от 7 месеца след инцидента, станал на улица в малко населено място, посещавано през летния сезон от хиляди туристи, не е имал за цел да се „открият… изследват и… запазят… следи от престъплението”, а да се установи широчината на платното за движение /наречено в протокола „улично платно”/ и тази на банкетите с „функция на тротоар”, които данни са били нужни за изготвянето след това на техническата експертиза, и, трето, едва ли защитникът на подсъдимия допуска с необходимостта за една касационна жалба сериозност, че пострадалата или друг от останалите двама свидетели биха могли да посочат „конкретното и точно място” на инцидента с И. , случил се в тъмната част от денонощието и в сравнително слабо познавано от тримата село. Не е ясно от жалбата, защо се оспорва процесуалната годност на протокола за оглед на ботуша, с който е бил обут премазания ляв крак на Илиева. Няма възражения срещу съставянето му в съответствие с изискванията на чл.129 НПК, но липсвало изчерпателно описание на констатирания при огледа дефект като явно се пропуска фактът на изготвянето при този оглед на фотос, където формата и размера на дефекта са в достатъчна степен конкретизирани. Не е ясно и какво процесуално нарушение защитникът на подсъдимия е видял в това, че след като предмет на огледа е бил само представляващия веществено доказателство скъсан ботуш, на И. е бил предоставен за отговорно пазене предадения от нея чифт ботуши, или пък каква индивидуализация се иска на свидетеля при предаването за отговорно пазене, след като такъв или друг участник в това процесуално действие не се предвижда с чл.111, ал.2 НПК. Експертното заключение на инж. В. Б. Г. се оспорва с невярни доводи или с лични на защитника заключения, неосноваващи се на установени факти. Невярно се твърди, че В. Г. не бил запознат с местопроизшествието, огледано за първи път на 15. Х.2008 год., тъй като е представил заключението си на 26.VІІІ.с.г.: твърдението пропуска документирания с фотоси факт на оглед, извършен на 22.VІІІ.2008 год./л.52-53 от досъд.разследване/. Невярно се твърди, че експертът бил проявил пристрастност като давал „вяра само на пострадалата”: твърдението не държи сметка за въпросите, на които В. Г. е следвало да отговори, дадени му с постановлението от 21.VІІІ.2008 год./на л.44 от досъдебното разследване/. Невярно се твърди, че В. Г. не би могъл да види увредения при прегазването ляв ботуш на И. , тъй като й бил върнат 2 дни след изготвянето на заключението, на 28.VІІІ.2008 год.: огледът на ботуша и връщането му на И. са на 21.VІІІ., на която дата е било изготвено постановлението за назначаване на техническа експертиза и Г. се е запознал с него. Без каквато и да било обосновка е твърдението – затова е безпредметен и коментарът върху него – че експертът В. Г. бил по-малко компетентен от експерта Ст. С. като се има предвид, че двамата са със специални знания в различни области и са давали в заключенията си отговори на различни по естеството си въпроси. Медицинската документация за причиненото на З. И. телесно увреждане се оспорва с довода, че съществувала „колизия на медицинските диагнози”, каквато „колизия”, едно, че няма-от значение са констатациите при оперативното лечение, отразени в издадените от МБАЛ Р. епикризи – и, друго, доколкото има известни „разминавания”, те са обяснени от експерта П. П. в с.з. на 20.ІІІ.2009 год./на л.150 от първ.д./. С твърдението, че „св. Марияна И. най-точно посочва механизма на извършване на престъплението”-твърдение, което е крайно озадачаващо, тъй като на тази свидетелка изобщо не й е било известно извършването на каквото и да било престъпление от М. оспорва правилността на кредитирането от двете съдебни инстанции на казаното от пострадалата И. и от Пл. Н. , вместо да се укаже доверие на казаното от подсъдимия и от М. И. Забравя се, обаче, да се спомене за показанията на свидетеля П. П. , който, за разлика от Н. и И. , не се намира в обвързващи отношения нито с пострадалата, нито с подсъдимия и който, като опровергава твърдяното от И. и М. ,че последният не е напускал заведението, дискредитира техните показания, подкрепя тези на И. и Н. , а и показанията им съвпадат със заключението в автотехническата експертиза относно механизма на произшествието и този, по който е било причинено телесното увреждане на Илиева. Излишен е коментарът-обратното означава да се цитира съдържанието на чл.342, ал.1 НК-за „наличие на съществени процесуални нарушения” поради „смесване на материално и процесуално основание”, които „нарушения” са се получили при повдигане на обвинение за извършено умишлено престъпление по транспорта с посочване и на нарушените от дееца правила за движение по ЗДП. С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от 10.VІІ.2009 год. по внохд № 77/2009 год. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: