Р Е Ш Е Н И Е № 401 С о ф и я, 10 ноември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 о к т о м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1247/2014 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420, ал.2 от НПК от името на осъдения И. К. В. от П., чрез защитника му адв.Л.С. от АК-С. се претендира отмяна на влязлото в законна сила решение от 20.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 249/2014 г. от Плевенския окръжен съд с доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или постановяване на решение от касационната инстанция за оневиняването му по предявеното обвинение и като последна алтернатива – „въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенски районен съд”. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият И. В., редовно уведомен, не взема лично участие в производството пред ВКС, като чрез защитниците си адв.Т.П. от САК и адв.В.Н. от АК-М. поддържа искането и моли то да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 11 от 14.01.2014 г., постановена по НОХД № 2675/2011 г. на районен съд-Плевен подсъдимият И. К. В. от П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.7, пр.2-ро и т.12 вр.чл.129, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено на В. с присъда по НОХД № 878/2007 г. на районен съд-Плевен, в изпитателния срок на което било извършено инкриминираното му по настоящето дело деяние, при първоначален строг режим в затвор. И. В. е осъден да заплати на пострадалия, граждански ищец В. Н. Р. сумата от 12 000 лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 22.05.2010 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати 300 лв направени разноски за адвокатска защита пред първата инстанция, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са в тежест на подсъдимия В. направените 950 лв разноски във връзка с предявеното му обвинение. С присъдата отговорността на останалите трима подсъдими – А. В. К., Ц. Л. Л. и А. П. В. е ангажирана за извършени от всеки от тях престъпления по чл.325, ал.1 от НК и като са освободени на основание чл.78а, ал.1 от НК от наказателна отговорност, е наложено на всеки административно наказание глоба в полза на държавата в размер от по 1000 лева. Осъденият А. К. е осъден да заплати на пострадалия М. А. М. сумата от 1 000 лв като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му, както и сумата от 300 лв за разноски за адвокатско възнаграждение на повереника му и 50 лв разноски по водене на делото във връзка с обвинението му. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия В. адв.П.Н. от АК-В. и от конституирания като защитник негов баща К. Ц.. Недоволство от първоинстанционната присъда са заявили и останалите трима осъдени К., Л. и В., които са поискали в съдебното заседание пред окръжния съд да се присъединят на основание чл.320, ал.5 от НПК към въззивната жалба на подс.В., което искане обаче е било оставено без уважение при липса на предявено им обвинение за хулиганство в качеството им на съучастници с него и при липса на жалби от тяхна страна присъдата на районния съд в тази й част е влязла в законна сила на 29.01.2014 г. Въззивните жалби на защитниците на подс.В., преди всичко допълнението на защитника Ц. изобилстват с разнообразни оплаквания както за нейната необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й при множество съществени нарушения на процесуалните правила при събиране, съответно отказ за събиране на относими към обвинението му доказателства и доказателствени средства и за явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за постановяване на нова за оправдаването му присъда, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло и е влязла в законна сила на 20.05.2014 г. Междувременно, след откритото съдебно заседание до обявяване на въззивното решение е била подадена „жалба по касационен ред на основание чл.346, т.4 и чл.349, ал.3 от НПК” срещу определение на окръжния съд от 22.04.2014 г. за отхвърляне на доказателствено искане, която е била върната с разпореждане от 27.05.2014 г. на съдията-докладчик като недопустима, обжалвано пред ВКС и с определение № 94 от 08.07.2014 г. по ч.н.д. № 1033/2014 г. на ВКС-ІІІ н.о. същото е било оставено в сила. С искане от 10.07.2014 г. от името на осъдения В. въззивното решение се атакува с наведени всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК заради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, за постановяване на решение от ВКС за пълното му оневиняване и като последна алтернатива - за отмяна на решението и „връщането на делото да бъде постановено от въззивния съд”. В допълнение към искането защитникът адв.Н. доразвива доводите за наличие на всички касационни основания за възобновяване на наказателното производство, но без да прави конкретно искане за стадия, от който следва да бъде възобновено разглеждането на делото. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че искането е направено в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от осъден, който има право на такова искане и срещу въззивен съдебен акт, който не подлежи и не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разглеждано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Пространните съображения в искането третират качеството на заключенията на експертите-медици и неоснователния, според защитниците, отказ на окръжния съд да допусне и изслуша повторна СМЕ, липсата на убедителни и категорични доказателства за характера на причинената на св.Р. телесна повреда, неяснота на изложените в обвинителния акт обстоятелства, пренесено и в мотивите на присъдата и решението, в които липсвал изискуемият се всестранен и безпристрастен анализ на доказателствената съвкупност, без да е бил даден отговор на направените от защитата възражения, от което пък личала предубедеността на съдебните състави, възприели единствено обвинителната теза на прокурора, като неоснователно били отклонени всички доказателствени искания на защитниците в разрез с изискванията на чл.107, ал.3 от НПК, като били изградили вътрешното си убеждение по фактите и по правото в нарушение на разпоредбата на чл.14 от НПК. Основно, недоволството им е срещу отказа на доверие на твърденията на четиримата подсъдими, на онези от свидетелите, установяващи същата нощ той да се е намирал извън града, алтернативно, че и дори да е присъствал на сбиването пред процесното заведение, не той е бил авторът на увредилия св.Р. удар в тила му, още повече, да е действал по хулигански подбуди, поради което се претендира и за неправилно приложение на материалния закон, налагащо връщане на делото за ново разглеждане, и то от първостепенния съд. Както и друг път ВКС е подчертавал, и в производството по глава 33 от НПК на проверка се подлага въззивният съдебен акт, щом по делото е протекло въззивно производство и ако има пропуски при извеждане на фактите (фактическото обвинение) и по приложението на правото, то нему е задължението да ги отстрани. По делото обвинението е било коригирано по реда на чл.287 от НПК, като временната опасност за живота на св.Р. е изведена не от изпадането му в безсъзнателно състояние, а от контузията на мозъка му, за което експертите от тройната СМЕ са били категорични и са обосновали изводите си с наличните и достатъчни, според тях, данни от проведените му изследвания. От друга страна, обстоятелствата около нараняването му са били в достатъчна степен изложени в обвинителния акт и по тях осъденият В. се е защитавал. Първоинстанционният съд е положил значителни усилия да изясни и отстрани възникналите в хода на съдебното следствие противоречия между свидетелските показания, с обясненията на подсъдимите, като е удовлетворил всички искания на страните за събиране на доказателства и ползване на различни доказателствени способи за проверката им за онези обстоятелства, които са относими към предмета на доказване. Негово, както и на въззивния съд е правомощието да ги подложи на анализ съобразно изискванията на чл.14 от НПК и както е отразено и в искането, те са разисквани подробно от районния съд, с което окръжният с основание се е съгласил. Вярно е, че последният е ползвал значителна част от съжденията на районния съд, но като е изложил и собствени (стр.4-8 от мотивите на решението), за да ги подкрепи и също да отхвърли като недостоверни обясненията на четиримата осъдени и показанията на роднините и близките приятели на семейството на осъдения В. относно основното в тезата му - че се е намирал извън П. на 21 срещу 22.05.2010 г., поради което не е участвал в сбиване и не е нанасял удар в тила на св.Р.. При тези коренно противоположни тези съдът е проверил гласните доказателствени източници както чрез съпоставката им, така и чрез другите събрани доказателства, включително данни за телефонно обаждане в 4,32 часа между двата телефона - на осъдения В. и на съпругата му св.В.В., с ползвана клетка в П.. С възражението, че това били служебни телефони, които те ползвали, трудно може да се обясни с факта именно в този час от денонощието и двата телефона да не са били у тях и други да са ги ползвали и разговаряли. Св.Н., на когото защитата също се позовава, но на твърдението му ударът по св.Р. да е нанесен от друго лице, също е категоричен, че осъденият В. е бил на мястото на сбиването. Съдът е издирил и разпитал поисканата от защитата „гардеробиерка” - св.П.Р., която също го е разпознала като един от участвалите в конфликта със св.М. в мъжката тоалетна на дискотеката (с.з. на 19.04.2012 г. по НОХД № 2675/2011 г.). Не без значение е инициативата на бащата Кр.Ц. заедно със св.Й.К. да се срещнат с пострадалия св.Р., който в краткия им разговор заявил, че „има съдебни органи, които ще решат”, очевидно, свързано с тъжбата му за нанесен му удар в тила, в която обаче не е уличил никого. Или, съдилищата не са се предоверили на показанията на т.н. „първа група свидетели”, като удовлетворявайки исканията на защитата, районният съд е извършил неколкократно преразпити на свидетели, на подсъдимите, съпоставял ги е в очни ставки за изясняване на редица възникнали противоречия, с което е осигурил реализацията на правото на защита на осъдения В. в пълен обем. Сега наведените в искането доводи отразяват собственото му виждане относно достоверността и значимостта на доказателствените източници, като упреците за „повърхностен и несериозен подход” на медиците, за събиране „само на уличаващи доказателства”, за „непрецизния анализ”, за „необсъждане на противоречията” между тях и до извеждане на „несъдържателни декларации” не съответстват на изложеното в мотивите на двата съдебни акта. Неоснователно съдът се упреква в обвинителен уклон и тенденциозност, в превратно тълкуване и игнориране на доказателства, което да е довело до неправилни фактически изводи. Отделно от това се настоява за неоснователен отказ за събиране на доказателства за обстоятелства, нямащи отношение към деятелността на осъдения В., като например причините за възникване на конфликта със св.М. в тоалетната и последващия пред заведението, за нараняванията по осъдените К. и В. и други. И в тази насока съдът е мотивирал определенията си и не може да бъде винен да е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на този осъден. Ето защо ВКС приема, че не е налично основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и за връщане на делото за ново разглеждане, и то от стадия на първоинстанционното производство, още по-малко за оправдаване на В. от касационната инстанция. При правилно очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Съдът е назначил и изслушал тройна СМЕ със съответните специалисти, които са защитили изводите си в изчерпателен разпит, като са разяснили какви материали са ползвали, включително за проведени клинични изследвания по инициатива на пострадалия св.Р., както и защо те са им били достатъчни за обоснована категоричност на заключението им. Установената контузия на мозъка от нанесения му удар в главата е посочена като причината за възникване на разстройство на здравето, временно опасно за живота, като експертите не са изключили и някои усложнения в бъдеще. Най-общото оспорване на изводите им не е подплатено с основателни доводи за пропуски в дейността на съда по разкриване на обективната истина. Именно тяхното становище е дало основание на прокурора да измени обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК и възраженията в писмената защита на адв.Н. за неустановеност на безсъзнателно състояние у пострадалия не носят процесуална полза за оспорване обективната съставомерност на деянието като престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Отделно, установено е безпричинно нанасяне на удара в тилната част на св.Р. от страна на осъдения В., демонстративно, пред заведението и пред събралото се множество, с цел да се погази „недосегаемостта” му като известен на обществеността бизнесмен, с което е постигнато както нарушаване на обществения ред, така и е изразено явно неуважение към обществените порядки. Изхождайки от действията на осъдения В., съдът убедително е извел хулиганските му подбуди да нарани св.Р. и законосъобразно е квалифицирал деянието по по-тежко наказуемия състав на чл.131, ал.1, т.7 и т.12 вр.чл.129, ал.1 от НК, включително и заради повторността на настоящето му деяние, за каквото той е бил осъден през 2009 г., но за нанасяне по хулигански подбуди на средни телесни повреди на повече от едно лице. Поради изложеното, не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на В. наказание се прави във връзка с възприемането му за автор на увреждащия св.Р. удар, без да се навеждат други доводи. Съдът е подкрепил (при липсата и на протест) изводите на районния съд то да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НПК на предходния (преди изменението на НК, ДВ бр.26/2010 г.) минимум на наказанието лишаване от свобода от една година, като правилно е определил първоначален строг режим в затвор. ВКС също не намира основание за корекция на същото в посока на намаляването му и не е налично и основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на делото. Правилно е приложена разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като в изпитателния срок на предишното му осъждане за същото престъпление В. е осъществил настоящето деяние. Неоснователни са и възраженията против размера на присъдената за обезвреда на болките и страданията на св.Р. сума от 12 000 лв. Съобразени са всички обстоятелства, свързани с тежестта на увредата, създадената макар и временна опасност за живота му, преодоляна благодарение на навременната медицинска помощ и проведеното му лечение, както и периодът на възстановяване. ВКС също намира така присъденото обезщетение за отговарящо на изискването за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Искането и в тази му част се явява неоснователно и като цяло то следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. К. В. от П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение от 20.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 249/2014 г. от Плевенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :