О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 295 София, 24.06.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№3681 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №270 от 05.02.2013г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение от 08.11.12г. по гр.д.№79/12г. на ОС Монтана, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Въззивният съд е приел, че предмет на спора по гр.д.№79/12г. на ОС Монтана е иск на Международна инвестиционна банка Русия за прогласяване нищожността на договор за ипотека, сключен между ответниците Д. И. и А. А. от една страна и К. Я. от друга, съединен с евентуален иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на договора за кредит между ответниците и обезпечаващата го договорна ипотека, оформени с нотариален акт №510, т.ІІІ, рег.2862, дело №323/10г. на нотариус К. с район на действие РС Б.. Същевременно в Софийски градски съд е образувано гр.д.№14248/11г. То е по иск на Международна инвестиционна банка Русия срещу Д. Ц. И. по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.138 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане от ответника, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 16.08.2007г., на сумата от 100 000 евро. При тези данни въззивният съд е приел, че спирането на производството по първото дело е правилно. От обуславящия спор, висящ пред Софийски градски съд, ще се прецени дали ищецът Международна инвестиционна банка Русия има качеството на кредитор спрямо ответника Д. И.. Този въпрос е от съществено значение за преценката дали е налице правен интерес от исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.135 ЗЗД, респ. за наличие или липса на съществена предпоставка за уважаването им. При отхвърляне на обуславящия иск по чл.79, ал.1 ЗЗД Банката не би имала качеството на кредитор спрямо Д. И., нито правен интерес от воденето на обусловените искове за нищожност и относителна недействителност на договора за кредит между ответниците и на обезпечаващата го договорна ипотека. Правен интерес от прогласяването на нищожност на договор има само това трето лице, чийто материален интерес е засегнат от този договор. Посочено е също, че според задължителната практика на ВКС, чл.135 ЗЗД не намира приложение по отношение действията на поръчителя. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца Международна инвестиционна банка Русия. Жалбоподателят поддържа, че е доказал правния си интерес от исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.135 ЗЗД с представения договор за банков кредит №127/01г. от 14.08.2007г., по който той е кредитор, а ответникът Д. И. – поръчител на длъжника и че не му е нужно влязло в сила решение, с което да установи това си качество. Позовава се на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, според която в производството по чл.135 ЗЗД ищецът не е длъжен да доказва качеството си на кредитор с влязло в сила решение. Счита, че по същите съображения тази практика следва да се приложи и при установителни искове за нищожност на договори, при които правният интерес на третото лице да иска нищожността не следва да се установява с влязло в сила решение. Освен това счита, че в частното производство въззивният съд не е имал основание да взема становище по основателността на иска по чл.135 ЗЗД и това е достатъчно основание за отмяна на атакуваното определение. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли в производството по иск за обявяване нищожност по чл.26 ЗЗД, съединен с иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителна на сделка, с която се намалява имуществото на поръчител, да се преценява от съда валидността на правоотношението, от което ищецът черпи качеството на кредитор, т.е. подлежи ли това качество на пълно и главно доказване в производството и това обуславя ли наличието на преюдициалност на висящия процес по осъдителния иск по отношение на иска за обявяване на нищожност, евентуално на относителна недействителност. 2. Липсата на пълен идентитет на страните по обусловеното и по обуславящото дело представлява ли пречка за спиране на обусловеното дело по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК по иск за нищожност, респ. по иск за относителна недействителност. 3. Допустимо ли е в производство по оспорване на определение за спиране на делото въззивната инстанция да се произнася по основателността на исковете. Ответниците в производството Д. И., А. А. и К. Я. оспорват частната жалба. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, евентуално – да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Първият въпрос на жалбоподателя се свежда до това по какъв начин се установява правният интерес на третото лице да иска прогласяване нищожност на договор, в който не е страна и следва ли ищецът по иск с правно основание чл.135 ЗЗД да доказва в това производство качеството си на кредитор. Въпросът е определящ за изхода на делото, а даденият по него отговор на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване. В решение №1410/18.12.2008г. по гр.д.№6191/2007г. на ВКС, V ГО, се приема, че правният интерес на третото лице да предяви иск за нищожност на договор се преценява от твърденията в исковата молба. В същия смисъл е и определение №65/27.01.10г. по ч.гр.д.705/09г. на ВКС, ІV ГО. Оттук следва, че няма нужда правният интерес да бъде доказван, още по-малко с влязло в сила решение по друг иск, който разкрива материалните права на третото лице, засегнати от считания за нищожен договор. Като е приел, че в настоящия случай има връзка на преюдициалност между иска по чл.79, ал.1 ЗЗД и иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като с обуславящия иск ще се разкрие качеството на кредитор на ищеца, а оттук – правният му интерес да иска прогласяване на нищожността на договора за кредит и обезпечаващия договор за ипотека между ответниците, въззивният съд на практика е споделил разбирането, че правният интерес от иска за нищожност ще бъде доказан с решението по чл.79, ал.1 ЗЗД. Това разбиране противоречи на посочената практика на ВКС. Настоящият състав приема за правилна именно тази практика. Спорът по чл.79, ал.1 ЗЗД не е преюдициален по отношение на спора по чл.26, ал.1 ЗЗД и следователно не е налице основанието по чл.229, ал.4 ГПК за спиране на производството по втория иск. В решение №552 от 15.07.10г. по гр.д.№171/09г. на ВКС, ІV ГО, решение №639/06.10.10г. по гр.д.№754/09г. на ВКС, ІV ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, се приема, че в производството по чл.135 ЗЗД съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор и че възникването на това качество не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произхожда от твърдените факти. Приетото от въззивния съд по настоящото дело, че решението по чл.79, ал.1 ЗЗД ще разкрие качеството на кредитор на Международна инвестиционна банка Русия по отношение на ответника И., което пък е предпоставка за допустимостта и основателността на иска по чл.135 ЗЗД, влиза в противоречие с посочената практика на ВКС, която настоящият състав приема за правилна. Липсва връзка на преюдициалност между иска по чл.79, ал.1 ЗЗД и иска по чл.135 ЗЗД, поради което не е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на второто дело. По изложените съображения следва да се приеме, че по първия въпрос е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Като неправилно, определението на въззивния съд следва да бъде отменено. За пълнота на изложението следва да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване по останалите два въпроса. Вторият въпрос не е засегнат от въззивния съд и затова не е възникнало противоречие между неговото определение и посоченото от жалбоподателя определение №495/04.07.12г. по ч.гр.д.№423/12г. на ВКС, ІV ГО. Третият въпрос не е определящ за изхода на делото, тъй като касае изложени от въззивния съд мотиви, които не са решаващи. По него също не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №270 от 05.02.2013г. на Софийския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №270 от 05.02.2013г. на Софийския апелативен съд. Връща делото на ОС Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.135 ЗЗД. ОСЪЖДА Д. И., А. А. и К. Я. да заплатят на Международна инвестиционна банка Русия сумата от 15 лв. разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: