Р Е Ш Е Н И Е № 182 Гр. София, 03 ноември 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора А. Гебрев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 952/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Г., повереник на частната тъжителка А. М. А. против присъда № 161/23. 06. 2017 год., постановена по в. н. ч. х. д. № 645/2017 год. по описа на Окръжен съд – Бургас. В жалбата са изложени доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Поддържа се, че въззивната инстанция не се е произнесла по исканията за събиране на доказателства, съдържащи се във въззивната жалба на подсъдимия и не е дала възможност на частното обвинение да изрази становище относно повторния разпит на свид. А. Х., а след проведеното въззивно съдебно следствие да направи нови доказателствени искания. Сочи се, че по този начин е накърнено правото на частния обвинител да участва в наказателния процес. Направено е искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В писмено възражение срещу касационната жалба защитникът на подсъдимата излага доводи, че не са допуснати претендираните от повереника съществени нарушения на процесуалните правила, а аналитичната дейност на окръжния съд е реализирана при стриктно спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. В съдебно заседание частната тъжителка не се явява и не изразява лично или чрез своя повереник становище относно основателността на касационната жалба. Подс. М. С. О. не се явява и не сочи аргументи във връзка със законосъобразността на въззивния съдебен акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 10/19. 04. 2017 год., постановена по н. ч. х. д. № 61/2017 год., Районният съд – Айтос е признал подс. М. С. О. за виновна в това, че на 19. 08. 2016 год., около 16.30 часа в [населено място] публично казала думи, унизителни за честта и достойнството на длъжностното лице А. М. А. – кмет на [населено място], като обидата е нанесена по повод изпълнение на служебните ѝ задължения, поради което и на основание чл. 78 А от НК я е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и ѝ е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител сумата от 500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер. Съдът е възложил в тежест на подсъдимата направените по делото разноски и държавната такса върху уважената част от гражданския иск. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимата и с присъда № 161/23. 06. 2017 год., постановена по в. н. ч. х. д. № 645/2017 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, е отменен, като М. О. е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването, че окръжният съд не се е произнесъл по доказателствените искания на подсъдимата, не кореспондира с материалите по делото. С жалбата срещу първоинстанционната присъда М. О. е настояла за разпит на един свидетел и за изискване на информация, която да послужи за проверка на достоверността на показанията на свид. А. С.. С определение от 16. 06. 2017 год., постановено по реда на чл. 327 от НПК, въззивната инстанция е взела отношение по тези искания, като е изложила убедителни съображения за неоснователността им. Впоследствие в откритото съдебно заседание на 23. 06. 2017 год. защитникът не ги е подновил и ясно и недвусмислено е заявил, че няма да сочи нови доказателства. При това положение не е съществувала процесуална необходимост от ново произнасяне по исканията във въззивната жалба. Отделен е въпросът, че съгласно чл. 349, ал. 3 от НПК касаторът не може да претендира отмяната на атакувания съдебен акт по съображения, че са нарушени не собствените му процесуални права, а тези на друга страна – единствените изключения от това принципно положение са прокурорът и защитникът, които съгласно чл. 349, ал. 2 и чл. 99, ал. 1 от НПК могат да подават жалба в полза на подсъдимия. Несъстоятелни са и възраженията, че въззивната инстанция е лишила частната тъжителка от възможността да се противопостави на повторния разпит на свид. А. Х. и да ангажира нови доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Видно от протокола от съдебно заседание на 23. 06. 2017 год. съдебният състав е уведомил страните, че е допуснал повторен разпит на свид. Х.. Веднага след тази констатация повереникът и защитникът са изразили становище, че няма процесуални пречки за даване ход на делото и няма да представят нови доказателства. Очевидно е, че адв. Г. е могъл да се противопостави на разпита на свидетелката, но не се е възползвал от тази възможност нито преди даване ход на делото, нито впоследствие преди даване ход на въззивното съдебно следствие или след това – в рамките на съдебните прения. Наред с това, и това е много по-важно, предвид задължението му да осигури разкриване на обективната истина съдът е длъжен да събира доказателства не само по искане на страните, но и по свой почин и преценката му относно необходимостта от попълване на делото с такива не е поставена в зависимост от съгласието или противопоставянето на участниците в процеса – изключение в тази насока е единствено невъзможността за приобщаване на свидетелски показания от досъдебното производство, но съгласно чл. 281, ал. 4 от НПК дори и тя не е абсолютна. Що се отнася до второто възражение на повереника, безспорно в протокола от съдебно заседание липсва негово изрично изявление преди приключване на въззивното съдебно следствие, че няма да сочи нови доказателства, но това не означава, че процесуалните права на тъжителката са били ограничени. Претендираното нарушение не е от категорията на абсолютните, визирани в чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК. То се отнася към хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и тъй като е относително по своята същност винаги следва да бъде осмисляно в светлината на реално, действително засягане на правата на съответната страна. Макар поначало доказателствените искания да са относими към съдебното следствие, защото това е стадият, в който се осъществява доказателствената дейност на съда и страните, приключването му не означава преклудиране на възможността за събиране на нови доказателства. Аргумент за този извод се съдържа в разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от НПК, която с оглед чл. 317 от НПК намира приложение и във въззивното производство. Внимателният прочит на пледоарията на повереника води до категоричен извод, че по време на съдебните прения той не е направил искания за събиране на нови доказателства, поради което не може да се позовава на нарушени процесуални права. В случай, че повереникът е считал, че съдебният протокол не отразява пълно и точно направените от него искания и други изявления или че съдържа такива, каквито той не е правил, е могъл да се възползва от възможността по чл. 312 от НПК да поиска поправка на протокола, което не е сторено. Протоколът е изготвен съобразно изискванията на НПК, съдържа всички необходими реквизити и съгласно чл. 131 от НПК съставлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, в това число и за изявленията на страните във връзка с попълване на делото с нови доказателства. На последно място, във връзка с писменото възражение на защитника срещу касационната жалба, в което се поддържа, че аналитичната дейност на окръжния съд е осъществена при стриктно спазване изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, следва да се отбележи, че касаторът не е изложил доводи за нарушение на тези правила, поради което и на основание чл. 347, ал. 1 от НПК настоящият съдебен състав не следва да извършва проверка на въззивната присъда в тази ѝ част. Предвид изложеното и след като не констатира наличието на твърдените от частната тъжителка съществени нарушения на процесуалните правила, ВКС счете, че присъдата на Бургаския окръжен съд следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 161/23. 06. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 645/2017 год. по описа на Окръжен съд – Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.