РЕШЕНИЕ № 190 София, 12. август 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6532 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 385/12.07.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 541/2013, с което е отменено решение № 79/12.12.2012 на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 40/2012, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за вреди от евикция по чл. 189, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен. По поставения въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с решение по чл. 290 ГПК № 296/05.11.2013 по гр.д. № 48/2013, съгласно което продавачът дължи на добросъвестния евинциран купувач обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение поради промени в пазарните условия, тъй като тя (вредата) е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на задължението. Добросъвестността на продавача има правно значение само за неговата отговорност за непредвидимите преки и непосредствени вреди от евикцията. Вредата за евинцирания купувач е отнемането на вещта. Тя (вредата) може да се изчерпи с цената, която купувачът е платил, ако за същата цена той може да си купи от пазара равностойна вещ, но когато през времето от покупката до съдебното отстранение цените на пазара са се повишили, вреда е превишението – сумата, която евинцираният купувач трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна вещ. При имуществените вреди паричното обезщетение се определя като разлика между паричната равностойност на имуществото на кредитора, както е увредено и паричната му равностойност, ако не беше увредено. При евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда. Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, това са вредите които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключването на договора и на тези обстоятелства, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им. Отговорността на продавача на чужда вещ може да бъде ограничена само до връщане на получената цена, когато евинцираният купувач е бил недобросъвестен, или изключена по съглашение на страните, но само ако продавачът е бил добросъвестен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е съдебно отстранен от продадения му от ответника имот. Платената цена по договора е 100.300,00 (неденоминирани) лева, неговата пазарна цена към момента на отстранението е 40.500,00 (деноминирани) лева, а към деня на предявяването на иска – 38.300,00 (деноминирани) лева. Ищецът има право на обезщетение за вреди, но такива няма, тъй като той е бил собственик на имота до развалянето на договора, а след развалянето му е получил обратно това, което дал за придобиването му. Няма причинна връзка между поведението на продавача – неизпълнението и увеличението на цената на имота. То е резултат на инфлационни процеси и деноминацията на лева, които не зависят от волята на длъжника нито е могло да бъдат предвидени, а доказателства за недобросъвестност на ответника не са представени. При полагане на дължимата грижа общината не е могла да предвиди предявяването на реституционна претенция, нейната основателност, инфлацията и деноминацията на лева. Макар и под формата на обезщетение, с предявения иск се претендира валоризация на задължението – покачване на неговата стойност поради настъпили процеси, чужди на облигационното правоотношение. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е съдебно отстранен от продадения му от ответника имот, платената цена по договора е 100.300,00 (неденоминирани) лева, а пазарната цена на имота към момента на отстранението е 40.500,00 (деноминирани) лева, както и че ищецът има право на обезщетение, но в нарушение на закона е приел, че вреда няма. Обстоятелството, че ищецът е ползвал имота до съдебното му отстраняване не изключва наличието на вреда, както е посочено по-горе вредата за него е намаляването на имуществото му в резултат на съдебното отстранение и тази вреда се измерва с паричната сума, която той трябва да плати на пазара, за да си купи равностойна вещ. Вярно е, че увеличението на цената на имота е резултат на инфлационни процеси (деноминацията на лева не уврежда никого), които не зависят от волята на длъжника, но длъжникът, който не изпълнява задължението си отговаря не поради злата си воля, а поради неполагане на дължимата грижа. Също неправилно съдът е приел, че промяната на пазарните условия е непредвидима, свободният пазар е променлив, но предвидим и на това се основава всяка стопанска дейност, а както е посочено по-горе добросъвестността на продавача има правно значение само за неговата отговорност за непредвидимите вреди. Валоризацията на задължението (т.нар. златна клауза или швейцарско правило) може да бъде уговорена от страните. По този начин те разпределят риска от промени в пазарната среда до настъпването на падежа на задължението, докато обезщетението за вреди е последица от неизпълнението, за което длъжникът отговаря. Тази отговорност може да бъде утежнена или облекчена по уговорка на страните. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. По делото е установено, че на 04.12.1996 г. ответникът е продал на ищеца процесния имот за сумата 1.003.000,00 (неденоминира) лева. С влязло в сила на 11.09.2009 г. решение ответникът е съдебно отстранен от имота, при участието на ответника като трето лице помагач на страната на ищеца. При съдебното отстранение пазарната цена на имота е възлизала на 40.000,00 (деноминирани) лева, но ищецът претендира само 37.527,00 лева след връщането на платената цена 1.003,00 (деноминирани) лева. Видно от изложеното договорът за продажба е развален по право и на ищеца се дължи връщане на платената цена в размер на 1.003,00 (деноминирани), но той е увреден с не по-малко от претендираните 37.527,00 лева, тъй като може да си купи равностоен имот само на свободния пазар и само по пазарни цени. На ищеца Н. Щ. Л., извършващ търговия под фирмата [фирма], С. следва да бъде присъдена сумата 5.962,54 лева разноски за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 385/12.07.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 541/2013. ОСЪЖДА [община] да заплати на Н. Щ. Л., извършващ търговия под фирмата [фирма], С. сумата 37.527,00 лева на основание чл. 198, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от 26.08.2010 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 5.962,54 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.