4 решение по гр.д.№ 2345 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 214 София, 25.10.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2345 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. С. против решение № 94 от 12.03.2016 г. по в.гр.д.№ 35 от 2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, с което е отменено решение № 877 от 20.11.2015 г. по гр.д.№ 1668 от 2015 г. на Пазарджишкия районен съд и вместо това е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Е. Н. С. срещу Е. Д. А. иск с правно основание чл.76 ЗС за осъждане на ответницата да възстанови отнето по скрит начин владение на ищеца върху ½ ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в УПИ XI-274 в кв.32 по плана на [населено място], общ.гр.Септември. С определение № 371 от 15.06.2016 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му със задължителна практика на ВКС /решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр.д.№ 1318 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/ по въпроса: длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава делото, да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за изхода на делото. В противоречие с приетото по този въпрос в горепосочената задължителна практика на ВКС, в обжалваното решение, с което въззивният съд пререшава делото, не е обсъден доводът на ищеца, че владението върху процесната жилищна сграда му е отнето, тъй като ответницата не само е сменила входната врата на жилището, но е поставила и охранителна система, която допълнително препятства достъпа на ищеца до това жилище. Поради противоречието на решението с горепосочената задължителна практика на ВКС, то се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като не се налага да бъдат извършвани нови или да бъдат повтаряни съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК спорът следва да бъде решен по същество от ВКС. По съществото на спора: Не се спори между страните и от представените по делото нотариален акт № 178, том 5 по нот.д.№ 1950 от 13.10.1989 г. и решение № 108 от 02.04.1997 г. по гр.д.№ 1251 от 1996 г. на Пазарджишкия районен съд се установява, че процесната жилищна сграда е съсобствена между ищеца Е. С. и ответницата Е. А. при равни права: била е построена по време на брака им върху собствено на ищеца дворно място, а след прекратяването на брака им не е била делена. Не се спори и че две години преди завеждане на делото ищецът е бил във владение на сградата- живеел е в нея заедно със сина си Н. С., докато през това време ответницата е живеела и работела извън България. От показанията на разпитаните по делото свидетели И. Ф., П. С. и Н. С. и от представената квитанция № 40 от 11.03.2015 г. се установява, че на 11.03.2015 г. синът на страните Н. С. с предварителното съгласие на ответницата е сменил входната врата на сградата и е поставил охранителна система. Според свидетелката П. С., ответницата и Н. С. заедно са взели решение за смяната на вратата. Н. С. не е дал ключ на ищеца за новата врата, тъй като ответницата по принцип не била съгласна да му се дава ключ. До къщата имало достъп и от гаражната врата, която не била сменена, но поради поставената охранителна система ищецът нямал достъп до втория етаж на сградата. Поради това ищецът бил принуден да заживее на квартира. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС счита предявеният иск по чл.76 ЗС за основателен поради следното: Установени са всички правнорелевантни за уважаването на този иск факти: владение на ищеца върху процесната идеална част от сградата, отнемане на владението му по скрит начин /чрез смяна на входната врата и поставяне на охранителна система, която препятства достъпа му до втория етаж от сградата/ и предявяване на иска преди изтичане на 6 месеца от отнемане на владението /владението е било отнето през м.03.2015 г., а искът е предявен на 04.06.2015 г./. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответницата, че тя не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като действията, чрез които е отнето владението на ищеца, са извършени от трето лице- сина на страните. Пасивно материалноправно легитимирано по иск с правно основание чл.76 ЗС е както лицето, което непосредствено е извършило нарушението- действията, довели до отнемане на владението, така и лицето, за което е извършено нарушението. Тези две лица не са задължителни другари в процеса, поради което владелецът може да насочи иска по чл.76 ЗС по негов избор срещу един от тях или и срещу двамата едновременно. В случая действително действията, чрез които е било отнето владението на ищеца, са извършени от трето лице /сина на страните по делото Н. С./, но са били извършени за ответницата- чрез тези действия Н. С. е установил фактическа власт върху цялата сграда, съзнавайки, че действа не за себе си, а по искане и в полза на ответницата и съсобственик на сградата Е. А.. Поради това правилно е прието от първоинстанционния и от въззивния съд, че именно ответницата Е. А., а не Н. С., е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Неоснователно е и възражението, че отнемането не е по скрит начин, тъй като на ищеца било съобщено, че входната врата ще бъде сменяна. Отнемане по скрит начин е налице, когато по начин или по време на извършване нарушението не може или трудно може да стане достояние на владелеца или държателя. От значение са обстоятелствата и условията, при които е извършено нарушението- дали то е извършено по време, когато се знае, че владелецът или държателят няма да бъдат в имота. В настоящия случай от показанията на свидетеля И. Ф. се установява, че ищецът не е знаел предварително за смяната на вратата и за поставянето на охранителната система на сградата, тоест, че отнемането на владението е станало по скрит за него начин. Правилно, предвид особените им отношения с ищеца, не са кредитирани показанията на свидетелите Н. С. и П. С. /съответно син и дъщеря на страните/, които са в обратния смисъл- че ищецът бил уведомен предварително за смяната на вратата. Неоснователно е и възражението, че владението на ищеца не било реално отнето, тъй като той можел да влиза в сградата пред вратата на гаража, чиято ключалка не била сменена. По делото се установи, че освен смяна на входната врата, в сградата е инсталирана и охранителна система, която препятства достъпа на ищеца до втория етаж от тази сграда. Именно с инсталирането на тази система се препятства достъпа на ищеца до цялата сграда, върху която той е упражнявал владение и има право да владее. Предвид на всичко гореизложено предявеният иск по чл.76 ЗС е основателен и следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 1330 лв., представляващи 50 лв. държавна такса за завеждане на иска, 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване и 50 лв. за разглеждане на касационната жалба и 1200 лв. адвокатски възнаграждения за трите съдебни инстанции. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 94 от 12.03.2016 г. по в.гр.д.№ 35 от 2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Е. Д. А.- ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], общ.С., обл.П., [улица] да предаде на Е. Н. С.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.5, ап.13 на основание чл.76 от Закона за собствеността владението на 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, построена в УПИ XI-274 в кв.32 по плана на [населено място], общ.Септември, отнето му по скрит начин чрез смяна на входната врата с нова масивна врата със секретен ключ и поставяне на охранителна система на сградата. ОСЪЖДА Е. Д. А. с горепосочения адрес да заплати на Е. Н. С. на основание чл.78 ГПК сумата 1330 лв. /хиляда триста и тридесет лева/, представляваща разноски по делото пред трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.