Р Е Ш Е Н И Е №5 София, 01 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1306/2016 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия М. Н. П. и по жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец Н. И. М., майка и законен представител на пострадалата В. Н. И. против въззивно решение № 413 от 26.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 664/2016 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 21/27.04.2016 г. на Окръжен съд – Видин по НОХД № 76/2016 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. П. е признат за виновен в това, че на 07.04.2015 г. до 09.00 часа на 08. 04 2015 г. при условията на опасен рецидив извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – В. Н. И., [дата на раждане] , поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3 във вр. с чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 29 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим. С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати на В. И., чрез нейната майка и законен представител Н. М., сумата от 15 000 лева, обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди. По жалби на подсъдимия П. и на частното обвинение е образувано ВНОХД № 664/2016 г. С атакуваното сега решение, постановено по това дело, присъдата е изменена, като наказанието на подсъдимия е увеличено от шест на осем години лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в останалата част. В касационната жалба, подадена от името на подсъдимия П., се поддържат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в нарушаване разпоредбите на чл. 14 и чл. 339, ал. 2 от НПК, поради липса на отговор на защитните доводи и мотиви. Претендира се още, че в недостатъчна степен са оценени като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното самопризнание от подсъдимия и демонстрираното съжаление за извършеното. В писменото възражение, изготвено лично от подсъдими по повод жалбата на повереника на частния обвинител, се съдържа освен друго и оспорване на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, с твърдения, че бил подведен да приеме този ред за решаване на делото и се възразява срещу възприетата фактология на престъпното деяние. Отправените искания са за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. В касационната жалба, подадена от името на частния обвинител, се обосновават доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че определеното от въззивния съд наказание е несъответно на обществената опасност на деянието и дееца. Прави се искане въззивното решение да бъде изменено и да се увеличи размерът на наказанието до десет години лишаване от свобода. Подсъдимият П. и неговият защитник поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея и оспорват жалбата на частния обвинител. Повереникът на частния обвинител поддържа жалбата си и дава заключение за неоснователност на тази, подадена от подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : I. По жалбата на подсъдимия П.. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият П. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Видно от материалите по делото съкратеното съдебно следствие е проведено по инициатива на подсъдимия и неговата защита – виж, протокол от съдебното заседание от 27.04.2016 г. Съдът е разяснил на подсъдимия процесуалните му права и последиците от самопризнанието в присъствието на адвокат. Лично подсъдимият е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае събирането на доказателства за тях. Отразените в протокола за съдебното заседание изявления на страните и действия на съда опровергават твърдението на подсъдимия, че той е бил манипулиран и „подведен от прокурора”, както се твърди в депозираното от него възражение. Затова доводите, че съкратеното съдебно следствие е проведено в разрез с процесуалните изисквания, против желанието на подсъдимия, са неоснователни. Възраженията на подсъдимия, оспорващи фактите по делото, също са неоснователни. Първоинстанционният съд, след като е констатирал, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил определението си по чл. 372, ал. 4 от НПК и разгледал делото по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. След като подсъдимият доброволно и информирано е поставил началото на възможността за провеждане на тази процедура и съдът е удовлетворил волята му, съгласно задължителните указания, дадени с тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС, по т.д. № 1/2008 г., ОСНК, той „получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти”. С оглед проведената процедура, въззивният съд е извършил детайлна проверка за процесуалната издържаност на извода, направен от първата инстанция, за подкрепа на самопризнанието на подсъдимия от събраните в досъдебното производство доказателства. В тази връзка обстойно е аргументирал своята позиция за достоверност на показанията на пострадалото дете- източник на преки доказателства относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Освен тези показания, съдът се е позовал и на данните, изводими от другите гласни доказателствени източници, както и на експертното мнение по СМЕ и СППЕ, послужили за проверка на информацията, съобщена от пострадалата. След направения задълбочен анализ на всички доказателства ясно е отразена волята на съда да кредитира осъдителните такива. В съдебния акт се съдържа обстоен анализ на значимите за правилното решаване на делото обстоятелства. Изложени са собствени разсъждения относно приетите фактически констатации за деянието, дееца, вината и основаните въз основа на тях правни изводи. Процесуалната дейност, извършена от втората инстанция, е в съгласие с разпоредбата на чл. 14 от НПК, задължаваща съда да обоснове своето вътрешно убеждение въз основа на пълно всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото. Мотивите на въззивното решение са съобразени с изискванията на закона – в частност и с чл. 339, ал. 2 от НПК. Отделено е специално място на доводите на защитата за допуснато нарушение от окръжния съд по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК – липса на мотиви. Правилно въззивният съд е заключил, че не констатира отклонение от стандарта, определен в чл. 305, ал. 3 от НПК, както и че доказателственият анализ е съобразен с процедурата, при която е проведено и решено делото и с установеното в чл. 373, ал. 3 от НПК относно мотивите на присъдата. Впрочем, в последните също присъства нарочно обособена част, посветена на възраженията и доводите на подсъдимия и неговата защитата, което прави необясними твърденията, че окръжният съд не им е дал отговор. Обобщено, мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона, поради което не е налице претендираното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Приемайки за основателна жалбата на частното обвинение, въззивният съд е увеличил размера на наложеното наказание на дванадесет години лишаване от свобода. С оглед проведената процедура по глава двадесет и седма от НПК и чл. чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание е намалено с една трета до окончателния размер от осем години лишаване от свобода. Основният акцент в оспорването е поставен върху недооценяване на направеното от подсъдимия самопризнание и е неоснователен. Отказът на въззивния съд да приеме като смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание е верен и съобразен със задължителните указанията, залегнали в т. 7 на вече цитираното тълкувателно решение. Несъмнено, самопризнанието би могло да се третира на плоскостта на смекчаващите фактори, ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство още в досъдебното производство. По настоящето дело в хода на досъдебната фаза на процеса подсъдимият П. е депозирал обяснения, с които е отричал извършването на инкриминираното деяние. Ето защо признанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено от него, не следва да се цени допълнително като смекчаващо обстоятелство. Предходната инстанция не пренебрегнала данните за здравословното състояние на подсъдимия и разкаянието му, заявено в последната дума, като смекчаващи обстоятелства. Точно е оценено тяхното значение в процеса на индивидуализация на наказанието на фона на установените отегчаващи обстоятелства. Данните по делото подкрепят извода за висока степен на обществена опасност на дееца. Подсъдимият П. има обременено съдебно минало с осъждания, които надхвърлят минимума за квалификацията на деянието като „опасен рецидив”. Наложените му наказания „лишаване от свобода”, изтърпени ефективно, очевидно не са предизвикали необходимите промени в подсъдимия. Информацията, отразена в криминалното му досие, сочи, че той и преди сегашното деяние е осъждан за престъпления, включени в глава втора, раздел VIII от НК – „Разврат”. С основание втората инстанция е обсъждала и конкретните параметри на инкриминираното деяние, което не се свежда до краткотрайна проява без сериозни последици за жертвата. Установено е по делото, че в резултат на деянието при малолетната пострадала е отключено заболяване, диагностицирано от експертите като – „Реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията. Посттравматично разстройство” (виж заключение по СППЕ). При така установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства санкцията от осем години лишаване от свобода (след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК) е законосъобразна и справедлива. Според настоящия съдебен състав наказание в този размер ще съдейства за поправянето и превъзпитанието на дееца и ще му даде възможност да преосмисли поведението си и да го насочи към зачитане правата на личността. В касационната жалба не са развити доводи относно ангажираната гражданска отговорност на подсъдимия, на които ВКС да дължи отговор. Въззивният съд, проверявайки изцяло правилността на присъдата, аргументирано е заключил, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от пострадалата, е съобразен с установените данни по делото и с критерия за справедливост. II. По жалбата на частния обвинител. Преди всичко следва да се посочи, че Върховният касационен съд, с оглед процесуалното развитие на делото, няма правомощия да увеличи размера на наложеното наказание. При констатация за основателност на доводите на жалбоподателя може само да осигури постигането на такъв резултат чрез отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. В конкретния случай данните по делото не разкриват основания касационният съд да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК. Отегчаващите отговорността обстоятелства, на които се обръща внимание в жалбата – съдебното минало на подсъдимия, начина на извършване на престъплението, отключилото се заболяване при пострадалата, са отчетени от втората инстанция в достатъчна степен и не налагат преоценка. Както вече се отбеляза, въззивният съд не е третирал като смекчаващ фактор направеното от подсъдимия признание на фактите по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, поради което акцента, поставен върху това, че „признанието на вината в съдебното заседание е извършено с оглед благоприятните последици”, е неубедителен. Индивидуализираната от въззивния съд наказателна санкция е достатъчна, за да удовлетвори целите, визирани в чл. 36 от НК и е съответна както на обществената опасност на деянието и дееца, така и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. III. При касационната проверка се констатира, че предходните инстанции не са взели отношение за дължимата държавна такса по уважения граждански иск. Този пропуск е отстраним по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 413/26.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 664/2016 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.