Р Е Ш Е Н И Е № 148 София, 17.11.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Татяна Кънчева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Надежда Трифонова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 594 за 2020 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Д. К. и на неговият защитник адвокат Б. К. против въззивно решение № 69 от 25.06.2020 г. по в.н.о.х.д. № 43/ 2020 г., по описа на Бургаския апелативен съд. В касационната жалба се сочат всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, но изложените съображения са по необоснованост и за неправилно квалифицирано престъпление грабеж вместо измама. Касаторът настоява за отмяна на въззивното решение. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Р. Д. К. не взема становище. Неговият служебен защитник адвокат Ю. Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа още, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение с разпита на Я. О. като свидетел, след като е бил повереник и правоприемник на майка му, пострадала от извършеното престъпление. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира да бъде оставено в сила. Излага становище, че претендираните от жалбоподателя процесуални нарушения не са допуснати, а доводите на защитата за друга правна квалификация на деянието са отхвърлени от въззивната инстанция като неоснователни с подробен отговор. Счита, че наказанието е справедливо определено. Частният обвинител и граждански ищец Я. Д. О., правоприемник на починалата пострадала И. Т. О., не взема становище в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 335 от 21.11.2019 г. по н.о.х.д. № 739/ 2019 г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Р. Д. К. за виновен в това, че на 07.10.2017 г. в [населено място], в апартамент в[жк], [жилищен адрес] при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – пари на стойност 1500 лева, от владението на И. Т. О., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, поради което на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шест години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ и б.“б“ от ЗИНЗС. Съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия К. с мярка за неотклонение задържане под стража и присъдил на гражданския ищец и частен обвинител И. Т. О. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1200 лева. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 69 от 25.06.2020 г. по в.н.о.х.д. № 43/ 2020 г. Бургаският апелативен съд, изменил присъдата в гражданско-осъдителната ѝ част, като намалил размера на присъденото обезщетение на 600 лева, защото правоприемник на починалата в хода на въззивното производство гражданска ищца бил само нейният син Я. Д. О., конституиран като граждански ищец и частен обвинител, вместо починалата си майка, докато дъщерята Т. Д. И. не встъпила в правата на наследодателката си. Касационната жалба на подсъдимия и на неговия защитник са процесуално допустими, подадени са в срок, срещу акт подлежащ на касационна проверка и от процесуално легитимирани лица. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Основната част от доводите на касатора представляват оплаквания по необоснованост на съдебния акт, което не е законово касационно основание за обжалване. Първоинстанционният и въззивният съд са инстанциите по събиране, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, поради което установената от тях фактическа обстановка по делото и доказателствена преценка са окончателни и не подлежат на касационна проверка. Касационният съд не може да събира доказателства, да установява различни факти и обстоятелства от вече изложените по делото и самостоятелно да обсъжда доказателствата, освен в процедурата по чл. 354, ал. 5 от НПК, каквато не е приложима в настоящия случай. Касационната проверка може да установи процесуални нарушения в доказателствения и фактологичен анализ на въззивния съд, но конкретни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на въззивния съдебен акт или при решаване на делото не се забелязват, затова и не са посочени в жалбата на касатора. Въззивният съд е извършил самостоятелна доказателствена проверка, в която е обсъдил подробно, задълбочено и всестранно всички събрани по делото доказателства, направил е необходимата съпоставка между тях и е извел своите фактически и доказателствени изводи, а на възраженията на процесуалните страни е отговорил аргументирано и без да пренебрегне някои от тях. Специално внимание е отделил на обясненията на подсъдимия К. и на придружаващия го свид. Налбант, за да изясни противоречията им с останалия доказателствен материал, за което е изложил мотивирани съображения, подкрепени със съпоставката на противоречията и разминаванията между техните изложения, както и несъответствието им със записаните от външни камери събития по случайната среща на подсъдимия с пострадалата на улицата, малко преди деянието, приобщени като веществени доказателствени средства по делото. Съпоставката на разкритите от апелативния съд факти и обстоятелства, описващи деянието, разкрива правилната квалификация по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр.с чл. 198 от НК и участието на подсъд. Р. Д. К. в грабежа над възрастната пострадала И. Т. О.. Възползвайки се от заблудата на 88-годишната жена, че е неин познат с име „Й.“, пострадалата доверчиво поканила подсъдимия К. в апартамента си, след като минути преди това се разделила с него, а на заплашителните му думи, че ще я убие и няма да излезе жива от дома си, тя изпълнила нареждането му, подавайки кутия със спестените си парични средства общо в размер на 1650 лева; деецът взел от тях 1500 лева и оставил 150 лева. В хода на наказателното производство възстановил 300 лева. Така разкритите от съдилищата факти представят извършеното престъпление грабеж с употреба на психическа принуда, а предишно осъждане на подсъдимия реализира по-тежко наказуемия признак на опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Материалният закон е приложен правилно и не е допуснато претендираното от жалбоподателите касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Не са налице и основанията за оправдаване на подсъдимия К., защото доказателствата го сочат за извършител на престъпното деяние. Неоснователно защита на подсъдимия претендира с жалбата, че деянието неправилно е квалифицирано като грабеж, защото се касаело до имуществено разпореждане от пострадалата следствие на заблуждение. Касационният съд счита, че установените по делото факти не разкриват измама по смисъла на чл. 209 от НК, защото деецът самостоятелно е извършил имуществено отнемане на паричната сума от 1500 лева, след като е заплашил пострадалата. Възрастната жена не е била въведена в заблуждение от подсъдимия К., за да извърши имуществено разпореждане. Единствените действия, с които е улеснила деянието, защото е била принудена от психическата заплаха са, че е извадила от шкафа за обувки в коридора пакет от хартия, в който били увити банкноти на обща стойност от 1650 лева. Пострадалата не се е разпоредила с тях в интерес на подсъдимия, заблудена от неправилните си представи за целта на собственото си поведение, за да е налице престъплението измама по смисъла на чл. 209-211 от НК. Извършеното деяние е грабеж по чл. 198-199 от НК, а не измама, защото деецът сам е отнел вещите – предмет на престъпление, като физически е взел със себе си сумата от 1500 лева и е напуснал апартамента. Несъстоятелно е наведеното в хода на съдебните прения на касационното производство възражение от служебния защитник на подсъдимия, че апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение с разпита на гражданския ищец и частен обвинител като свидетел. Разпитът на Я. О. е проведен по изричното настояване на подсъдимия като процесуална страна. Свидетелят е потвърдил самоличността на починалата му майка на записите от охранителни камери, възпроизведени в хода на въззивното съдебно следствие от приобщени по делото веществени доказателствени средства, както и произхода на паричните средства, предмет на грабежа, представляващи лични спестявания на възрастната пострадала. Действително, в първоинстанционното съдебно производство Р. О. е представлявал пострадалата от престъплението негова майка, в качеството на неин повереник по смисъла на чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 84, ал. 1 от НПК. Тя е била конституирана като граждански ищец и частен обвинител. Впоследствие обаче, пострадалата И. Т. О. е починала преди датата на провеждане на въззивното заседание, поради което правата ѝ на частен обвинител и граждански ищец са преминали ex lege върху нейните наследници, от които само синът й Р. О. се е възползвал да ги упражни. В този момент, със смъртта на пострадалата, възниква правото на наследниците да участват в наказателното производство като граждански ищци и частни обвинители, по аргумент от чл. 74, ал. 2 от НПК. Другият наследник Т. Д. И., дъщеря на починалата, изрично с писмена молба до апелативния съд е отказала да участва в наказателното производство, поради което и присъденото обезщетение е намалено наполовина с въззивното решение. Със смъртта на конституираната като частен обвинител и граждански ищец пострадала се загубва (прекратява) и качеството на нейния повереник, упражнявано преди това от сина ѝ, защото се прекратява представителната власт. Синът ѝ продължава участието си в наказателното дело, но вече в друго процесуално качество и като самостоятелна страна в процеса, а именно – граждански ищец и частен обвинител. Такава правновалидна воля той е изразил пред въззивния съд. Разпитът на свид. Р. О. е проведен именно в това му ново качество – на граждански ищец и частен обвинител, а не в качеството му на повереник на починалата му майка, защото предишното качество с което е участвал в процеса вече е загубено. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 2 от НПК разпитът на частния обвинител и на гражданския ищец е процесуално допустим. Не е допуснато посоченото от служебния защитник процесуално нарушение с разпита на конституирания като частен обвинител и граждански ищец Р. О.. Твърдението като несъстоятелно следва да бъде оставено без правни последици. По последното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не са изложени никакви доводи, поради което касационният съд не намира за необходимо да излага съображения. Конкретни обстоятелства за явната несправедливост на наложеното наказание не са посочени нито в касационната жалба, нито в писменото ѝ допълнение или в хода на устните прения. Касационната проверка не е служебна и съдът не дължи проверка на индивидуализиращите наказанието предпоставки, за да прецени неговата справедливост. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 69 от 25.06.2020 г. по в.н.о.х.д. № 43/ 2020 г., по описа на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.