Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр. София, 05.04.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 96/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Перник срещу присъда № 14 от 30.09.2020 г. на Окръжен съд - Перник, постановена по ВНОХД № 126/2020 г. С цитираната присъда е отменена присъда № 1/08.01.2020 г. на Районен съд - Перник в частта, с която подс. И. И. П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и вместо това е постановена друга, с която е оправдан. Отменена е присъдата и в частта, в която подс. Н. Д. Н. е признат за виновен да е извършил престъплението по чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК в съучастие като съизвършител с И. И. П.. Присъдата е изменена в частта, в която на основание чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подс. Н. е наложено наказание лишаване от правоуправление за срок от три месеца като е увеличено наказанието на една година. В протеста са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Прокурорът оспорва изключването от доказателствения материал на обясненията на подс. Н., депозирани от него по реда на чл. 222 НПК, в качеството му на обвиняем. Смята, че при това процесуално следствено действие не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК. Държавното обвинение счита, че решаващият съд по неясни причини „ту е давал вяра на показанията на пострадалия А. В., ту не е /най-вече в частта им относно участието на П. в престъплението/“. Претендира и че е налице и нарушение на материалния закон, и иска връщане на делото в частта относно подс. П. за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание не поддържа депозирания протест, т. к. счита, че окръжният съд не е допуснал сочените в протеста нарушения на процесуалните правила и закона. Защитникът на подсъдимия П. не се явява в съдебно заседание. Подс. П. не изразява лично становище по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 408 от 07.07.2017 г., постановена по НОХД № 615/2016 г., Районен съд – Перник е признал за виновни и осъдил подсъдимите Н. Д. Н. и И. И. П. по обвинението по чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. По жалба на двамата подсъдими и протест на прокурор при Районна прокуратура – Перник срещу постановената присъда от Пернишки районен съд по цитираното дело било образувано въззивно производство, което приключило с решение № 66/05.12.2018 г., постановено по ВНОХД № 264/2018 г., с което Окръжен съд – Перник отменил атакуваната пред него присъда № 408 от 07.07.2017 г. по НОХД № 615/2016 г. на Районен съд – Перник и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. След прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на същото на Районна прокуратура - Перник за изпълнение на задължителни указания, дадени в отменителното решение на окръжния съд, било образувано НОХД № 706/2019 г. по описа на Пернишки районен съд. С присъда № 1/08.01.2020 г. на Районен съд – Перник подс. И. И. П. и Н. Д. Н. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК като им било наложено наказание от по една година лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с три годишен изпитателен срок и лишаване от право да управляват моторно превозно средство за срок от три месеца. Приспаднато било времето на задържане на лицата по ЗМВР. Съдът се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства. С присъда № 14 от 30.09.2020 г. на Окръжен съд – Перник била отменена присъда № 1/08.01.2020 г. на Районен съд - Перник в частта, с която подс. И. И. П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и вместо това била постановена друга, с която е оправдан. Отменена била присъдата и в частта, в която подс. Н. Д. Н. е признат за виновен да е извършил престъплението в съучастие като съизвършител с И. И. П.. Присъдата била изменена в частта, в която на основание чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подс. Н. е наложено наказание лишаване от правоуправление за срок от три месеца като е увеличено наказанието на една година. На разглеждане от ВКС подлежи присъдата на окръжния съд единствено в атакуваната от прокурора част. На първо място следва да бъде отговорено на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед законовите последици при констатиране на тяхното допускане, а именно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Касационният протест е неоснователен. Не може да бъде уважен протеста както в частта, в която твърди, че неправилно от доказателствения материал по делото са били изключени обясненията на Н. Н., дадени по реда на чл. 222 НПК в хода на досъдебното производство, така и в частта, че са игнорирани показанията на свид. А. В., полицейските служители и резултатите от прилаганите по делото специални разузнавателни средства. Безспорно по делото е установено, че едно от привлечените към наказателна отговорност лица - Н. Н. е задържано по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от органите на полицията на 07.09.2015 г. в 23,10 ч. до 17,00 ч. на 08.09.2015 г. В рамките на това задържане в 15,55 ч. той е бил привлечен в качеството на обвиняем и разпитан от 16,00 ч. до 16,30 ч. по обвинението по чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В разпита си Н. разказал както за своето, така и за участието на И. П. в инкриминираните събития. В 17,00 ч. Н. бил освободен и в 17,10 ч. започнал разпита му в качеството на обвиняем пред съдия, където отново описал освен своето участие, така и това на И. П. в деянието. Безспорно е, че за времето на задържането му защитата на Н. е била задължителна, а в материалите по делото липсват данни разследващите да са му дали възможност да упълномощи защитник по свой избор или да са му назначили служебен такъв. Константна е съдебната практика по въпроса за задължителността на защитата и спрямо задържаните лица /Р № 37-09-I н.о.; Р № 416-09-II н.о.; Р № 546-09-III н.о.; Р № 241-13-I н.о./ като в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК несъмнено влиза и задържането на лицето по чл. 72 от ЗМВР. От друга страна, за времето от 17,00 ч. до 17,10 ч., когато е започнало процесуалноследственото действие – разпит на обвиняем пред съдия, с участието на Н. Н., не му е била дадена реална възможност да ангажира защитник. Затова изключването на този доказателствен източник от доказателствената съвкупност по делото, макар и съдържащ съществена за обвинителната теза информация, се явява своебразна санкция за обвинението, заради нарушената процедура по привличане и разпит на обвиняем без участието на защитник, когато такъв е бил необходим и недаването на реална възможност на привлеченото към наказателна отговорност лице за консултация с адвокат непосредствено преди разпита му по реда на чл. 222 НПК пред съдия или провеждането му в присъствие на защитник. Макар и не лишени от основание доводите на прокурора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в погрешна оценъчна дейност на въззивния състав, не могат да бъдат уважени, поради близостта на аргументите му до оплакване за необоснованост, която не е касационно основание. Касационната инстанция е съд по правото и не може в настоящата хипотеза, доколкото се касае до първа касационна проверка на оспорения съдебен акт, да навлиза в правомощията на съд по фактите, включващи нов доказателствен анализ и преценка за доказаност на обвинението. Поначало съдът по фактите е свободен да определя самостоятелно процесуалната стойност на доказателствените материали като този процес следва да е подчинен на правилата, уредени в НПК и на база задълбочен анализ на всички относими към предмета на доказване доказателствени източници. Не са игнорирани като част от доказателствените материали свидетелските показания на А. В., К. В. и полицейските служители А. М. и Л. Л., както и приложените по делото веществени доказателствени средства, но окръжният съд е счел, че те не установяват пряко действия на подс. П. по предлагане на съдействие за връщане на отнетия бус, макар отдавна да е изяснено в практиката, че предложението може да бъде направено както вербално, така и чрез действия на дееца, които да разкриват поетия от него ангажимент за връщане на отнетото моторно преводно средство, както и че тези действия могат да бъдат от най-различно естество - обсъждане на действията по получаване на облагата, посочване на местонахождението на моторното превозно средство, връщане на талон за отнетото такова и други – Р № 525-13- II н.о.. В случая, контролираният съд е кредитирал показанията на основния свидетел по делото – А. В. в една част, а в частта относно поведението на подс. П. е отказал да му се довери като е посочил основанието си за това. Във връзка със заявеното от свид. А. В. за случилото се вечерта на 07.09.2015 г. в двора на подс. Н. второинстанционният съд е съпоставил казаното от него с посоченото от свид. А. М. и Л. Л. – наблюдавали поведението на подс. П. непосредствено след пристигането на подс. П. с автомобил в близост до дома на подс. Н., разговора му до оградата на двора на подс. Н. и проведените от него телефонни разговори до автомобила, с който пристигнал. Никой от свидетелите не сочи какво е било тяхното съдържание, защото не ги е възприел. Затова, макар показанията на двамата свидетели – полицейски служители да не се конфронтират със соченото от свид. А. В., те не могат и да потвърдят твърдяното от него за случилото се в двора на Н.. Не е пропуснато да бъдат коментирани показанията на свид. К. В., за които контролираната инстанция е приела, че потвърждават основните моменти от заявеното от неговия брат, но липсвали преки твърдения, които да сочат на предлагане на съдействие или искане на имотна облага от подс. П.. Относно подслушаните със специални разузнавателни средства разговори между Н. и П., в които се споменава бус, второинстанционният съд е счел, че се касае за обсъждане на покупка на такова моторно превозно средство от съпругата на Н. от П., което впоследствие е било и закупено. Обсъдените от окръжния съд доказателствени средства са го мотивирали да приеме, че не са достатъчни за постановяване на осъдителен съдебен акт спрямо подс. П.. В конкретния случай няма игнориране на едно или друго доказателствено средство. Никой доказателствен източник от значение за процеса не е оставен без внимание. Кои обаче от тях ще кредитира решаващият съд и дали ще счете тяхната съвкупност за достатъчна за осъждане на подсъдимия е в неговите правомощия. Контролираната инстанция е посочила защо според нея присъствието на подс. П. в двора на Н. Н., комуникацията му по телефона с него за времето от 03.09.2015 г. до 07.09.2015 г. и с неустановени по делото лица, връщането на втората част от талона за буса на свид. А. В. и намирането на втората част от парите в чантичката на свид. В. на земята не могат да обосноват осъждането на подс. П. по възведеното му обвинение. Отново следва да се настои на извода, че преценката за достоверност на доказателствените източници, а също и тяхната достатъчност за обосноваване на виновност или невинност, е суверенно правомощие на инстанциите по фактите и касационният състав няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд. По изложените съображения касационният съд намери оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за неоснователно. Противоположните изводи на двете предходни инстанции за виновността на подс. П. не обосновават наличие на касационното основание нарушение на материалния закон. Това е така, защото след като е изключил от доказателствения материал депозираните обяснения на Н. пред съдия, дадени по реда на чл. 222 НПК и приел за недостатъчни онези, които установяват съпричастността на подс. П. в деянието, окръжният съд е приложил правилно закона. Затова и доводът в протеста, свързан с неправилно приложение на материалния закон е неоснователен. Всичко това обуславя потвърждаване на постановената от въззивния съд присъда в атакуваната част. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 14 от 30.09.2020 г. на Окръжен съд - Перник, постановена по ВНОХД № 126/2020 г. в частта относно подс. И. И. П.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.