Ключови фрази
Плащане на застрахователно обезщетение * застрахователна полица * застрахователно обезщетение за имуществени вреди * тълкуване на договор

1
РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

№. 50080

гр. София, 26.10.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участие на секретаря Лилия Златкова
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. 704 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
А. М. Х. в качеството й на ЕТ „Н. – табако – А. Х.“ обжалва решение № 1552/27.11.2020 г. по т.д. 2268/20 г., по описа на Апелативен съд – С., ТО, 5 състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 405 от КЗ за заплащането на сумата в размер на 56 490 лв, незаплатено застрахователно обезщетение, произтичащо от сключен застрахователен договор под формата на застрахователна полица с № 18136530001/11.06.2018 г. и настъпило в рамките на неговото действие, предвидено в договора застрахователно събитие, състоящо се в реализация на значителни количества валежи от дъжд в периода от 26.06.2018 г. до 29.06.2018 г., което било довело до частично увреждане на посевите от тютюн, отглеждан в параметрите на три парцела, стопанисвани от касатора-ищец, чиято обща площ била равна на 564,90 дка, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 25 001 лв, начислена за периода от 27.08.2019 г. до 06.02.2020 г. и законната лихва от 07.02.2020 г. до окончателното й плащане, както и е осъдена да заплати сумата от 350 лв, на основание чл. 78, ла. 8 от ГПК , сумата от 450 лв разноски за първоинстанционното производство и 1138 лв и 450 лв за въззивното производство.
Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че издадената застрахователна полица – не е породила своето действие за периода 26.06. до 29.06.2018 г., когато е настъпило застрахователно събитие, тъй като не била заплатена застрахователна премия в пълен размер от 16 947 лв, разпределен в тежест на застрахования- 35 % и 65 % за ДВ „Земеделие“.
Взъзивният съд бил извършил нарушение чрез логически грешен правен извод, като това прави решението необосновано, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Въззивният съд не бил установил правилно обстоятелствата и не бил установил действителните уговорки между страните от представените писмени доказателства, включително наличието на специални уговорки между тях, които имали приоритет пред общите условия на договора .
Освен това, въззивният съд неправилно бил приложил материалния закон, като не бил взел предвид разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД и не бил извършил тълкуване на договора, съобразно уговорките между страните. Въззивният съд би следвало да вземе предвид специалните условия на договора, а именно, че е издадена в полза на ДФ „Земеделие“ по Схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция чрез предоставяне на субсидия, представляваща 65 % от застрахователната премия по сключената застрахователна полица. Въззивният съд не бил съобразил, че застрахователят бил подписал раздел II, т. 4 от Споразумение от 10.04.2018 г. между ЗК „Уника“ АД и ДФ „Земеделие“, съгласно което Фондът внася своята част от премията в 10 дневен срок от подписване на договора между Фонда и земеделския стопанин и поради това и в противоречие с правилата на добросъвестността - чл. 20 от ЗЗД било тълкуването на САС.
Излага съображения, че въззивният съд не бил тълкувал разпоредбите на застрахователната полица съгласно целите, прогласени в чл. 28, т. 3 б. „а“ и б. „б“ от Регламент на ЕС 702/2014 г. на Комисията като императивен нормативен текст, съгласно който „застраховката е с предназначение за покриване на загубите, причинени от следните събития: а/ природни бедствия; б/неблагоприятно климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие и други неблагоприятни климатични събития. Държавната помощ не можела да възпрепятства функционирането на вътрешния пазар на застрахователни услуги. Как помощта под формата на застрахователна премия ще се преведе на застрахователя било подробно регламентирано в Споразумение от 10.04.2018 г. между ЗК „Уника“ и ДФ „Земеделие“. Уговорените специални условия по полицата, които изрично препращали към Схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция, разкривали, че застрахователният договор бил сключен при предвидено разсрочване на общия размер на дължимата застрахователна премия по смисъла на чл. 367, ал.1 пр. 2 от КЗ. Оспорва изводите, изложени от САС по приложение на чл. 66 ЗЗД, като намира, че не е налице хипотезата на тази норма. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъден застрахователят да заплати застрахователната сума в посочения размер от 56 490 лв. Иска да му бъдат присъдени и разноски.
Ответникът по касационната жалба ЗК „Уника“ АД не е подал отговор на касационната жалба. В хода по същество изразява становище, че сключеното споразумение между ЗК „Уника“ АД и ДФ „Земеделие“, единствено има предвид предоставяне на държавна помощ, но не можело да се приеме, че се изменят общите условия по отношение на влизане в сила на договора и от кой момент започва да действа застрахователното покритие. Освен това нямало материалноправна легитимация за получаване на застрахователно обезщетение, тъй като договорът бил сключен в полза на ДФ „Земеделие“. Нямало доказателства, че това лице се е отказало от правото си на обезщетение.
Третото лице помагач Държавен фонд „Земеделие“ не е депозирал отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.
За да отмени решението на първоинстанционния съд по въззивна жалба на ЗК „Уника“ АД и да отхвърли предявения от ищеца иск за заплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, на основание сключен договор за застраховка, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за застраховка, за което е издадена застрахователна полица № 18136530001/11.06.2018 г. за застраховка на 564,90 дка тютюн по опис към предложението. Срокът на застраховката е от 24 часа от постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка на застрахователя до края на обичайното време за прибиране на реколтата. Застрахователната сума, е 500 лв на дка, но не повече от 282 449,99 лв, за цялата засята и застрахована продукция. Договорът е сключен при Общи условия за застраховка на земеделски култури, действащи при ЗК „Уника“ АД от 04.11.2010 г. и клауза „Тютюн“ от 04.11.2010 г. Покритите рискове включват: градушка, проливен дъжд, пожар на корен, осланяване, наводнение и киша. В полицата били предвидени Специални условия, съгласно които застраховката била сключена в полза на ДФ „Земеделие“ по Схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция през 2018 г. Специфицирани са парцелите и размера на площите, върху които е разположена застрахованата земеделска продукция. Уговорена е премия от 16 947 лв и 2 % ЗДЗП в размер на 338,94 лв, разпределени както следва: 35 % или 5 931,45 лв, както и целия дължим данък от 338,94 лв, са дължими от бенефициента по схемата за държавна помощ и 65 % или 11 015,55 лв – дължими от ДФ „Земеделие“.
Прието е, че ДФ „Земеделие“ е издало удостоверение, че ищецът е земеделски производител и има право на субсидия до 65 % от застрахователна премия 195 лв на хектар.
Въззивният съд, приема за установени следните факти: На 30.07.2018 г. е сключен договор между ДФ „Земеделие“ и А. М. Х., действаща като ЕТ „Н. табако А. Х.“ в качеството й на земеделски стопанин, с който е постигнато съгласие за подпомагане на земеделския стопанин чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за съфинансиране на застрахователна премия при застраховане на отглеждана от същия селскостопанска продукция „тютюн“, съгласно който подпомагането на земеделския производител ще бъде в размер на 65 % от размера на застрахователната премия, ако в полицата е посочено, че същата покрива загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия и други неблагоприятни климатични събития. Прието е, че е уговорено заплащането от страна на ДФ „Земеделие“ да става директно на избрано застрахователно дружество. Счетено е, че застрахованият земеделски производител е платил в полза на „Уника“ АД 6 270,39 лв на 14.6.2018 г. Прието е, че ДФ „Земеделие“ на 14.08.2018 г. е платило сумата от 11 015,55 лв. по посочената полица. На 26.06.2018 г. до 29.6.2018 г. под влияние на преминал дълбок циклон падат повсеместни валежи от дъжд със значителни количества, в района на [населено място] - 100,7 л / кв.м., което е удостоверено с писмо изх. № ОД-903287-1/09.07.2018 г. на НИМХ – филиал П.. На 17.07 и 02.07.2018 г. с констативни протоколи за щети, съставени от „Уника“ АД, било установено, че тези проливни дъждове от 26.06 до 29.06.2018 г. са довели до проявена асфикция в насаждения от тютюн, като е допълнено, че предстои заснемане на щетата с дрон. Във втория протокол било посочено, че в периода са загинали растения, били увредени такива, като се наблюдавала асфикция и загниване на корена. На 13.09.2018 г. застрахователното дружество с писмо е отказало да заплати обезщетение, тъй като срокът на застраховката започвал от 24 ч на датата на постъпване на плащането, като едва на 14.08.2018 г. било постъпило плащане от ДФ „Земеделие“. Прието е съгласно заключението на съдебно счетоводната експертиза, че за периода от 26.06.2019 г. до 29.06.2018 г. на застрахователя е платена сумата от 6 270,39 лв (изцяло наредена от ищеца) застрахователна премия от общо договорената такава от 16 947,00 лв, в която е включен и данък от 338,94 лв Посочената сума е получена от застрахователя на 15.06.2018 г.
Прието е, че стойността на вредата е 56 490 лв, която е формирана от установената загинала продукция от 20 %, като от залетите площи добивът бил 11 298 кг, която е остойностена като средна цена от 5 лв за кг. Счетено е, че при измерени количества от 100 л на кв/м, надхвърлящи 3 пъти необходимото количество вода, те неминуемо са довели до загниване на тютюневите растения, които са увехнали и изгнили от развитие на гъбични болести по тютюна. Заснемането на насажденията с дрон е 112,98 дка или 20 % от огледаните насаждения, като се касае за тютюн сорт „В.“, със среден добив от 100 кг на 1 дка, а изкупната цена през 2018 г. е 5 лв за кг без ДДС и национални доплащания.
Въззивният съд е приел, че ищецът би могъл да е материалноправно легитимиран да получи обезщетение, тъй като по делото имало доказателства, че ДФ „Земеделие“ се е отказало от правото си. Същевременно е направил извод, че ищецът няма право на застрахователно обезщетение, тъй като с оглед уговорките между страните, застрахователното покритие настъпва от 24 ч, от постъпване на дължимата застрахователна премия в нейната цялост. Застрахователната премия била съществена част от договора за застраховка, като представлявала насрещна престация на застрахованото лице за носенето на риска от застрахователя или цената на застраховката – възнаграждението на застрахователя за това, че поема риск и осъществява застрахователна закрила на имуществени блага. Плащането на застрахователната премия било условие за пораждане на действието на застрахователния договор. Позовавайки се на чл. 367, ал. 1 вр. чл. 351 от КЗ, въззивният съд приема, че застрахователното покритие започва след заплащане на дължимата премия или на първата вноска по нея, при уговорено разсрочено плащане. Направил е извод, че в случая плащането следва да се извърши от две различни лица. Съдът е отхвърлил довода, че това представлява уговорка за разсрочване на премията, в който случай чл. 368, ал. 1 от КЗ изисквало да се посочат не само размери, но и падежи на вноски, което не било сторено. Уговорката, че застрахователната премия е платима от две лица не превръщало задължението за нейното плащане разсрочено /на вноски/. Съгласно чл. 66 от ЗЗД, застрахователят, като кредитор на задължението да получи застрахователна премия, не бил длъжен да приеме плащане на части. Въззивният съд е направил извод, че плащането на застрахователната премия, в нейната цялост е извършено на 14.08.2018 г. от ДФ „Земеделие“ и получено на 15.08.2018 г. от ЗК „Уника“ АД, поради това договорът за застраховка бил провел своето действие и било настъпило застрахователно покрие от датата на това плащане. При настъпило през месец юни 2018 г. събитие, липсвало застрахователно покритие и съответно лицето - земеделски производител нямало право на застрахователно обезщетение. Това е довело до извода на въззивния съд за неоснователност на предявения иск и неговото отхвърляне, след отмяна на първоинстанционното решение, с което бил уважен искът.
Касационното обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: За установяване действителното съдържание на договорите и критериите, приложими при тълкуване на договорите в съответствие с предвиденото в чл. 20 ЗЗД.
Така поставеният правен въпрос е разяснен в трайната практика на ВКС по тълкуване и прилагане на чл. 20 от ЗЗД, израз на която са решение № 26/26.4.2017 г. по гр.д. 50246/16 г. на III ГО на ВКС, решение №81 от 07.07.2009 г. по т.д.№ 761/2008 г. на ВКС, I ТО, решение №115 от 01.11.2010 г. по т.д.№ 939/09 г. I ТО, т.д. № 523/2008 г., ВКС, II ТО, по т.д. № 666/2010 г., ВКС, II ТО, по гр.д. № 856/2009 г., ВКС ІV г.о., по т.д. № 761/2008 г., ВКС, І т.о., решение № 60079 ОТ 19.01.2022 г. по т.д. № 105/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, решение № 60077 ОТ 15.07.2021 г. по т.д. № 1243/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, решение № 129 от 12.07.2013 г. по т.д. 558/12 г. II ТО на ВКС, решение № 4 от 04.02.2014 г. по т.д. 23/13 г., ВКС, II ТО, решение 12 от 11.02.2022 г. по гр.д. 2032/21 г. по описа на ВКС IV ГО, решение № 149 от 30.11.2017 г. по т.д. 268/17 г. по описа на ВКС, I ТО, съгласно която, при спор между страните по делото относно действителното съдържание на договорите и произтичащите от тях права и задължения, съдът следва да тълкува договора, съобразно изразената воля, като се съобразяват граматическите и логическите правила, като приложи всички предвидени в чл. 20 от ЗЗД критерии, а именно тълкува отделните уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При извършване на тази своя дейност, съдът следва да отчете и обстоятелствата при сключване на договора и поведението на страните. Тази практика изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
В случая, въззивният съд, въпреки че правилно е установил сключения между страните договор за застраховка при общи условия и специални условия, неправилно е преценил наличието на застрахователно покритие и условията за възникването му, тъй като не е извършил тълкуване на договора съобразно предвидените в чл. 20 от ЗЗД критерии. На първо място, видно е, че е издадена застрахователна полица № 18136530001/11.06.2018 г. от ЗК „Уника“ АД, като е посочено, че застраховката е на тютюн, земеделска продукция; срокът на застраховката е от 24 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка на застрахователя до края на обичайното време за прибиране на реколтата; застрахователната сума е 500 лв на дка или общо 282 449,99 лв. Посочено е, че се прилагат Общи условия за застраховка земеделски култури от 04.11.2010 г. и клауза „Тютюн“ от 04.11.2010 г. Налице е и посочване на Специални условия – застраховката е сключена в полза на ДФ „Земеделие“ по схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция през 2018 г с УИН 16/180383/0141218. Премията е в размер на 16 947,00 лв и 2 % данък по ЗДЗП в размер на 338,94 лв, които се разпределят както следва: 35 % в размер на 5 931,45 лв и целия дължим данък от 2 % по ЗДЗП от 338,94 лв са дължими от бенефициента по схемата за държавна помощ А. М. Хаджихюсеинова, ЕТ „Н. Табако – А. Х.“, или общо 6 270,93 лв. Останалата част от премията от 65 % в размер на 11 015,55 лв се внася и е дължима от ДФ „Земеделие“. Валидността на издадената застрахователна полица е за площите, посочени в приложението. В застрахователната полица е посочено, че се сключва при Общи условия и при Специални условия.
С оглед така очертаното съдържание на застрахователната полица, следва да се приеме, че е сключен на основание чл. 343, ал. 1 КЗ договор за застраховане на имущество в изискуемата от чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма. Договорът е сключен при общи условия, както и при Специални условия. С оглед Специалните условия и Общите условия следва да се приеме, че като наименован договор с изискуемо от закона съдържание, в случая страните са приели следното съдържание: застрахован – ЕТ „Н. Табако – А. Х.“, ДФ „Земеделие“, застраховане срещу заплащане на определена премия. Покрити рискове – градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен, осланяване, наводнение, киша. Срок на договора от 24 ч на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка на застрахователя до края на обичайното време за прибиране на реколтата, застрахователна сума – 500 лв на дка, или общо 282 449,99 лв застрахователна сума. Премия в размер на 16 947, лв и 2 % данък по ЗДЗП в размер на 338,94 лв , разпределени както следва 35 % в размер на 5 931,45 лв и целия данък от 2 % по ЗДЗП в размер на 338,94 лв, са дължими от бенефициента, а 65 % в размер на 11 015,55 лв дължими от ДФ „Земеделие“.
Следва да се приеме, че с оглед Специалните условия на договора, страните са уговорили, че застрахователната премия, дължима от застрахованото лице, в чийто интерес е сключен застрахователният договор, частично ще се заплати чрез получаване на държавна помощ по посочената Схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на земеделска продукция. С Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията, помощи в полза на микро, малки и средни предприятия, извършващи дейност в селскостопанския сектор, по-специално първично селскостопанско производство, преработка на селскостопански продукти и търговия със селскостопански продукти, с изключение на чл. 14,15,16,18, 23,25-28, които се прилагат само за М., извършващи дейност в първичното селскостопанско, са декларирани като съвместими с вътрешния пазар по смисъла на чл. 107 пар. 3 от ДФЕС и се освобождават от задължение за уведомяване на основание чл. 108 пар. 3 от ДФЕС, при условие, че съответстват на условията, посочени в регламента. При приложение на този нормативен акт, ДФ „Земеделие“ е издал Указания за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на земеделска продукция“, приети с решение на УС на ДФ „Земеделие“ от 12.03.2018 г. В чл. 3 е предвидено, че помощ на земеделските производители се предоставя чрез предоставяне финансиране на застрахователни премии на малки и средни предприятия, земеделски стопани, отглеждащи плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн за доброволно застраховане на селскостопанска продукция срещу неблагоприятно климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие, и други неблагоприятни климатични събития, посредством частично компенсиране на разходите за сключване на застрахователна полица. Очертаната помощ се предостява при застраховане на отглежданата продукция. Съгласно чл. 4.2. от Указанията, сред бенефициентите не могат да бъдат земеделски стопани, отглеждащи под 0,1 хка тютюн, като за тази култура в по-големи количества е предвидено подпомагане. С чл. 10 от Указанията е уреден начинът за предостяване и изплащане на помощта, като е видно, че в хипотезата, когато фондът одобри подадено заявление на земеделски производител, се издава удостоверение за одобрение за участие в помощта, където се прави идентификация на парцели и култури. Съгласно това удостоверение, застрахованият земеделски производител сключва застрахователен договор, съгласно, който дължи заплащане на 35 % от размера на застрахователната премия. След представяне пред ДФ „Земеделие“ на оригинал на застрахователна полица и платежен документ за погасяване на припадащата му се част от премията, се пристъпва към сключване на договор за безвъзмездно предоставяне на помощ чрез заплащане на 65 % от застрахователната премия, който договор се сключва между ДФ „Земеделие“ и земеделският производител.
Сключването на договор за финансиране чрез отпускане на държавна помощ не е условие за сключване на застрахователния договор. Условие за сключване на договора за застраховка, предвид посочените специални условия, е само представянето на удостоверение от ДФ „Земеделие“ за качеството на застрахования като земеделски производител и обстоятелството, че е кандидат за финансово подпомагане от ДФ „Земеделие“ чрез предоставяне на субсидия за предоставяне на 65 % от застрахователната премия. Именно поради това, от значение е обстоятелството, че към момента на издаване на застрахователната полица – 11.6.2018 г. е издадено удостоверение от 08.06.2018 г. от ДФ „Земеделие“, съгласно което ЕТ „Н. Табако А. Х.“ е земеделски стопанин и кандидатства за финансово подпомагане от ДФ „Земеделие“ – държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция, чрез предоставяне на субсидия, представляваща 65 % от застрахователната премия по сключен застрахователен договор. Видно е от това удостоверение, че едноличният търговец, като бенефициент на държавната помощ, кандидатства за култура тютюн за 20,49 ха, за 27, 43 х и 8,57 ха.
Към момента на издаване на застрахователната полица, между ДФ „Земеделие“ и ЗК „Уника“ АД е сключено Споразумение за прилагане на Схема за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Съгласно т. 4 от него, Фондът превежда 65 % от застрахователната премия по банкова сметка на застрахователната компания в срок от 10 дни след подписване на договора от страна на ДФ „Земеделие“. Съгласно т. III, застрахователят сключва застрахователен договор със земеделския стопанин на базата на издаденото от ДФ „Земеделие“ оригинално удостоверение за участие в схемата на подпомагане, както и застрахова рискове, водещи до загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени към природни бедствия и други неблагоприятни климатични събития при 65 % съфинансиране. Изисква се земеделският стопанин да заплати 35 % от размера на застрахователната премия по банков път.
С оглед на така установеното съдържание на застрахователната полица, както и на допълнителните факти и обстоятелства, възникнали преди издаване на застрахователната полица на 11.06.2018 г. – посочените удостоверение от ДФ „Земеделие“ за кандидатстване на земеделския производители, и сключеното между ДФ „Земеделие“ и ЗК „Уника“ АД споразумение за прилагане на Схема на държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“, следва да се приеме, че тези обстоятелства, както и действието на нормите на посочения Регламент и Указанията на ДФ „Земеделие“ относно прилагане на схема за държавна помощ са значими за определяне действителната воля на страните при сключване на процесния застрахователен договор.
Действителната воля на страните при издаване на процесната застрахователна полица е била сключване на договор за застраховка при заплащане на премията частично от земеделския производител до 35 % от дължимата застрахователна премия и частично, в размер на 65 % от застрахователната премия от ДФ „Земеделие“ по Схема за подпомагане. Застрахователното дружество, с оглед сключеното Споразумение между него и Фонда, се е съгласило да получи застрахователни премии чрез предвидената схема за държавно подпомагане на земеделски производители. С оглед посочената схема и изразената воля да получи плащане на застрахователни премии не само от застрахованото лице, но и от държавния фонд, следва да се приеме, че волята на страните е била сключване на договора и пораждане на застрахователно покритие при внасяне на първата вноска от застрахованото лице – земеделски производител. Това изключва извода, направен от въззивния съд, че плащането на премията, макар и дължима от две лица по предвидената Схема за подпомагане, е условие за пораждане на застрахователно покритие. Този извод е в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗД, като въззивният съд не е взел предвид действителните уговорки между страните, както и обстоятелствата във връзка с финансиране на застрахователните премии, включително е пренебрегнал волята на застрахователя да сключи застрахователен договор, с лице, кандидатстващо за одобрение по посочената схема за подпомагане. Въззивният съд не е отчел, че условие за сключване на договора, което е и осъществено, е издаденото удостоверение от ДФ „Земеделие“ за участие на посочения земеделски производител като кандидат в схемата за подпомагане чрез заплащане на застрахователни премии за сключване на договор за застраховка за предпазване от риск на неблагоприятни климатични условия за развитие на земеделски култури. Това условие е осъществено преди сключване на договора за застраховка, както видно от издаденото удостоверение от ДФ „Земеделие“, така и от издадената застрахователна полица.
Изключвайки посочените допълнителни обстоятелства и изразената воля на застрахователя в сключеното споразумение с Фонда, въззивният съд неправилно е приел, че в сключения договор за застраховка, е предвидено условие. Всъщност въззивният съд, сочейки общия размер на премията, дължима от две лица, не е възприел правилно уговорките между застрахованото лице и застрахователя. Така е достигнал до грешен извод, че е налице условие, а не срок за разсрочено плащане на застрахователната премия чрез клаузата, че ДФ „Земеделие“ дължи заплащане на 65 % от застрахователната премия, в 10- дневен срок от сключване на договор между фонда и застрахованото лице, земеделски производител. Наред с клаузата, че застрахователната премия, в размер на 35 % се дължи от застрахованото лице, при сключване на договора, уговорката за заплащане на 65 % от премията от ДФ „Земеделие“, представлява не условие за възникване на застрахователно покритие, а срок за разсрочено плащане на застрахователната сума. От уговорките на страните, изразени в застрахователната полица, както и от сключеното Споразумение между застрахователя и Фонда, следва извод, че застраховано лице е земеделският производител. Независимо, че застрахователната премия се дължи от две лица, застраховано лице е само земеделският стопанин. С оглед посочените Специални условия и допълнителните обстоятелства, следва да се приеме, че ДФ „Земеделие“ не е застраховано лице, а само извършва финансиране на заплащането на застрахователната премия чрез осигуряване на безвъзмездна държавна помощ. Поради това, задължението за заплащане на застрахователната премия принадлежи на земеделския производител, с който застрахователят е сключил договор, с оглед взетото предвид кандидатстване за предоставяне на безплатна държавна помощ. При така реализираното финансово подпомагане за заплащане на част от застрахователната премия, логично в застрахователната полица е посочено, че се представя удостоверение, за кандидатстване за предоставяне на помощ и заплащане на 35 % от застрахователната премия и едва след това, в определения 10 дневен срок от сключване на договор между ДФ „Земеделие“ и земеделския производител, се дължи заплащане на останалата част от премията. Тези уговорки, дават основание да се приеме, че е уговорено разсрочено заплащане на застрахователната премия, с оглед особеностите на финансиране на застрахователната премия. С това разсрочване изрично ЗК „Уника“ АД се е съгласил, първо чрез сключеното между него и Фонда споразумение и второ, чрез посочване изрично в застрахователната полица. Разпределянето на застрахователната премия посредством уговореното финансиране налага извод за уговорено разсрочено плащане на същата. Поради това, задължението за внасяне на първата вноска е изпълнено от земеделския производител към 15.06.2018 г., след сключване на договора от земеделския производител, заедно с 2 % от данъка, предвиден в ЗДЗП, а втората вноска от ДФ „Земеделие“- в 10-дневен срок от сключване на договор между земеделския производител и фонда за предоставяне на финансовата помощ. Застрахователно покритие възниква с плащане на първата вноска, заедно с дължимия данък от земеделския производител, на основание чл. 351, ал. 3 от КЗ. Обстоятелството, че в застрахователния договор е посочено, как се заплаща премията, не означава, така както е приел въззивният съд, че застрахователното покритие възниква от заплащане на премията в нейната цялост. Не може да се приеме, че се изменят условията на договора, и по- конкретно предвиденото в Общите условия относно влизане в сила на договора, доколкото в т. 17 от Общите условия е посочено, че е възможно да има разсрочване на застрахователната премия на вноски.
С оглед неразкриване на действителното съдържание на уговорките между страните, въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл. 367, ал. 1 от КЗ. Следва да се приеме, че в случая е осъществена втора хипотеза от разпоредбата, а именно - уговорено разсрочено плащане на вноските. Съгласно чл. 368, ал. 1 от КЗ, разсроченото плащане на вноските се извършва съгласно посоченото в застрахователната полица. В случая в застрахователната полица е визирано, че първата вноска се дължи веднага от застрахованото лице с плащане на 35 % от застрахователната премия, заедно с 2 % данък по ЗДЗП.
Освен това, довод за възможността вноските да са разсрочени е и датата на сключване на застрахователния договор, предвид т. 18 от Общите условия, съгласно която дължимата застрахователна премия не се разсрочва по застраховки, сключени на или след 15 юни и не може да се разсрочва. В случая, договорът е сключен преди 15 юни, тъй като вноската на земеделския производител е от 14.06.2018 г. и следователно не могат да се приложат условията на посочената клауза на Общите условия.
С плащането на първата вноска от застрахователна премия, се счита, че е възникнало застрахователно покритие, така както е предвидено в чл. 351 ал. 3 от КЗ. При неплащане на застрахователните премии в срок, на основание чл. 368, ал. 2 от КЗ за застрахователя се пораждат предвидените в тази норма права, в случай, че предварително писмено е уведомил застрахования за прекратяване на договора. Прекратяване на договора за застраховка, на основание чл. 368, ал. 3, вр. чл. 368, ал.2, т. 3 от КЗ, може да се извърши само при посочване в застрахователната полица и след изтичане на срок от 15 дни, след датата на падежа, така както е посочено в т. 13 от Общите условия на договора. В случая, такова автоматично прекратяване не е настъпило, тъй като застрахователната премия, дължима от ДФ „Земеделие“ е заплатена. Видно от сключения договор между ДФ „Земеделие“ и земеделският производител на 30.07.2018 г. и от доказателствата за плащане, дължимата застрахователна премия е платена от фонда на 14.08.2018 г., преди изтичане на предвидения 15-дневен срок, като не е настъпило прекратяване на застрахователния договор, което да заличи породените правни последици.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при наличие на сключен застрахователен договор, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение. Обезщетението следва да е равно на получената за застрахованото лице
имуществена вреда, която се определя с оглед действителната стойност на увреденото имущество, а това е неговата пазарна стойност към момента на настъпване на увреждането, но до размера на застрахователната сума.
Въз основа на всички изложени съображения следва да се приеме, че е налице застрахователно покритие, възникнало с плащане на първата вноска от застрахователната премия от земеделския производител. Към соченото застрахователно събитие 26 – 29 юни 2018 г. е съществувало застрахователно покритие. По силата на застрахователния договор, с който е поет покрития застрахователен риск, е поето задължение да се обезщети земеделския производител при възникване на застрахователния риск, посочен в застрахователната полица - градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен, осланяване, наводнение, киша. Установява се от представеното удостоверение от НИМХ, както и от агрономическата експертиза, че количеството валежи на 1 кв. м в посочения период е 100,7 л на кв.м. Нормалното количество валежи е 27 л и 35 л на кв.м. за сезона. С оглед на това, дъждът е приет за проливен, което е покрит застрахователен риск. В случая, растенията са получили 3 пъти повече вода от необходимото, което закономерно е довело до увяхване и умиране, вследствие на развитието на гъбни болести – брашнянка и фузарийно увяхване, констатирано в случая от вещото лице с оглед представени снимков материал и установено в представен констативен протокол от застрахователя. Доказано е, че щетата с оглед площите, заснети с дрон и констативния протокол, съставен от представители на застрахователя, е 20 % от площите и е в размер на 112,98 дка. С оглед падналите валежи и засягане на растенията, 20 % от тях няма да бъдат възстановени. Така обемът на вредата е именно 20 % от растенията върху обема от площите, посочени в приложение към застрахователния договор. Засаденият тютюн е бил сорт „В.“, при добив от 100 кг/дка за този вид тютюн. С оглед изкупната му цена от 5 лв /кг без ДДС, размерът на претърпяната от земеделския производител вреда възлиза на 56 490 лева /11 298 кг х 5 лв./ - оценката на увредените посеви или тяхната действителна стойност.
Неоснователно е възражението на застрахователя, че застрахованото лице - ищец не е легитимирано да получи застрахователно обезщетение и в този смисъл изводът на въззивния съд е правилен. В случая, договорът за застраховка не е сключен в полза на ДФ „Земеделие“, тъй като посочването на фонда, не изпълва изискванията на чл. 398 от КЗ или чл. 22 от ЗЗД. Изрично е посочено, че е сключен при специални условия, а именно Схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция. В случая е налице безвъзмездно подпомагане със част от стойността на застрахователната премия, на основание регламент 702/14 г. на ЕП и на Съвета. Съответно, както бе посочено по-горе договорът е сключен при специални условия. В застрахователната полица като застраховани лица са посочени и земеделският производител, и ДФ „Земеделие“, но изхождайки от посочените Специални условия, следва, че застраховано лице е само земеделският производител. Това обстоятелство се подкрепя и от писменото становище на ДФ „Земеделие“, че право да получи застрахователно обезщетение има именно земеделския производител. Това право следва да бъде признато и като се съобрази, че договорът е сключен с цел подпомагане на земеделския производител срещу неблагоприятните последици от отглеждането на земеделски култури и с цел да не претърпи вреди, така както е посочено в Указания за прилагане на схема за държавна помощ, като се компенсират разходите за заплащане на застрахователни премии и съгласно Регламент 702/2014, чл. 28, пар. 3 б. б , като помощта е съвместима с вътрешния пазар. Изричното посочване на ДФ „Земеделие“ като подпомагаща институция, изключва правото му да получи застрахователно обезщетение. Такова условие не се съдържа в полицата или в специалните и общи условия. Посочването на ДФ „Земеделие“ в застрахователната полица, наред със земеделския производител като застрахован, не може да породи права за фонда. Изрично в полицата се препраща към специалните условия. При вече извършеното по-горе тълкуване, следва да се приеме, че ДФ „Земеделие“ не е трето ползващо се лице, а само финансираща безвъзмездно институция. В представените писмени доказателства не е установена воля на това лице да се ползва от застраховката. С оглед и изразеното становище в процеса на това лице, че право на застрахователно обезщетение има земеделският производител, настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение е неоснователно. Съответно не е налице уговорка в полза на трето лице за получаване на застрахователно обезщетение и доводът на застрахователя, че ищецът не е легитмииран да получи обезщетение поради това, че е налице такава уговорка, е неоснователен.
Предвид изложеното ще следва да се приеме, че се дължи застрахователно обезщетение, в размер на установената вреда в посочения размер от 56 490 лв, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ. Дължимостта на сумата е възникнала от настъпване на застрахователното събитие. Предвид извода за основателност на иска, ще следва да бъде присъдено посоченото застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва като последица от уважаване на иска. С оглед разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 от ГПК, така както е разяснена в задължителната практика на ВКС, Тълкувателно решение 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д. 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 от Тълкувателно решение 1/17.07.2001 г. по тълк.д. 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и трайната практика на ВКС, израз на която е решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г., I ТО на ВКС, при заявено предявяване на вземане като частичен иск с изрично посочване, че се предявява частичен иск, от цяло вземане, законната лихва се присъжда върху заявената част от предявяване на иска, а когато в хода на процеса в предвидения срок е предявен иск за цялото вземане, законната лихва върху цялото вземане се дължи от момента на предявяване на увеличението на иска. В настоящия случай изрично е заявено с исковата молба, че искът е предявен като частичен в размер на 25 001 лв, а впоследствие на 07.02.2020 г. е допуснато увеличение на иска до пълен размер от 56 490 лв. Именно поради това ще следва да се присъди лихва от предявяване на иска от 27.08.2019 г. до 06.02.2020 г. върху сумата от 25 001 лв и върху сумата от 56 490 лв за периода от 06.02.2020 г. до окончателното изпълнение на задължението.
При този изход на делото на касатора трябва да се присъдят всички направени разноски за трите инстанции, съгласно представените списъци от ищеца, на основание чл. 80 от ГПК и извършването им. Видно от списъка за разноски, представен пред първата инстанция, е включен разход – заплатено адвокатско възнаграждение. Но видно от представения договор за правна защита и съдействие е удостоверено, че заплащането му се извършва по банков път. За това изпълнение на задължението не са представени доказателства. Ето защо следва да се присъдят разноски от 2 759,60 лв, както и разноски пред касационната инстанция в общ размер 4 589,60 лв, общо 7 349,20 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България
Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1552/27.11.2020 г. по т.д. 2268/20 г. по описа на Апелативен съд – С., ТО, 5 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на А. М. Х., ДЕЙСТВАЩА КАТО ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „Н. – ТАБАКОВ – А. Х.“, ЕИК[ЕИК], [населено място], обл. П., [улица], сумата от 56 490 лв, , представляваща застрахователно обезщетение за причинените й вреди като земеделски производител, в периода 26-29.06.2018 г. в района на [населено място] от обилни валежи върху земеделска продукция, представляваща тютюневи насаждения, на основание договор за застраховка, за който е издаден застрахователна полица № 18136530001 на 11.06.2018 г., ведно със законната лихва от 27.08.2019 г. до 06.02.2020 г. върху сумата от 25 001 лв и върху сумата от 56 490 лв от 06.02.2020 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и сумата от 7 349,20 лв., направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач ДФ „Земеделие“, [населено място], [улица].

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: