Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр.София, 18 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 9/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протеста на прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура срещу присъда № 286/03.12.2012 год. по въззивно нохд № 302/2012 год. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е постановена при съществени нарушения с оправдаването на подсъдимия Р. Б. Г. по повдигнатото му обвинение. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на осъдителна присъда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият Р. Б. Г. лично и чрез защитника си оспорва основателността на протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347 НПК намира: Русенският окръжен съд, наказателна колегия с присъда № 40/10.10.2012 год. признал подсъдимия Г. за виновен в това, че през м.март 2011 год. в гр.Р. държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146 от Закона за културното наследство(ЗКН), които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред съгласно раздел втори, глава шеста от ЗКН вр. с Наредба № Н-3/03.12.2009 год. за реда за извършване на идентификация за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерството на културата /ДВ от 18.12.2009 год./. На основание чл.279, ал.6 пр.3 вр.чл.55, ал.1, т.2 и ал.3 НК го осъдил на пробация с пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1, т.2 НК и не е наложил предвиденото в закона по-леко наказание глоба. Признал го за невинен и го оправдал за периода от м.04.2010 год. до м.03.2011 год. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение с присъда № 286/03.12.2012 год. по въззивно нохд № 302/2012 год. отменил изцяло присъдата и постановил нова, с която признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.278, ал.6, пр.3 НК. Постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, в която се поддържа, че присъдата е необоснована и постановена в нарушение на закона поради неправилното му приложение. В протеста на прокурора се поддържат само доводи за явна несправедливост на наказанието с приложението на чл.55 НК. Въззивният съд е обсъдил доводите в жалбата и е приел, че фактическите положения, които поначало не се оспорват, са правилно установени въз основа на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал /гласни-свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, и писмени доказателствени средства, заключения на вещи лица/ и вярната му оценка. Установено е, че през м.март 2011 год. подсъдимият е получил от своята баба 12 броя златни монети, за които смятал, че са нейна собственост. Предал ги на св.Д. в залог срещу заем в размер общо на 2 400 лева. Служители на полицията извършили проверка на 02.03.2012 год. в търговския обект-бижутерско ателие, ползвано от свидетеля. Намерили дванадесет броя монети, оставени от подсъдимия. Седем от тях, които са предмет на обвинението, са обект на изследване от вещи лица за автентичност. Въз основа на заключенията, приети и подробно обсъдени, съдът е приел за установено, че представляват автентични културни ценности – археологически обекти по смисъла на чл.146 ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред съгласно раздел втори, глава шеста от ЗКН във вр. с Наредба № Н-3/03.12.2009 год. за реда за извършване на идентификация за водене на регистъра на движимите културни ценности на Министерството на културата. Възприел е фактическите положения, но е направил различни правни изводи – че за подсъдимия не е съществувало задължение да извърши идентификация и регистрация, тъй като разпоредбата на чл.97, ал.3 ЗКН не задължава физическите и юридическите лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, а им предоставя възможността за самостоятелна преценка дали да упражнят това свое право. Приел също, че е налице несъответствие между чл.278 НК, с последната редакция – ДВ, бр.27/10.04.2009 год. и изменението на ЗКН-ДВ, бр.54/2011 год. Мотивирал е становището си, че това е задължително само за случаите, когато има възмездни прехвърлителни сделки при условията на чл.113, ал.1 ЗКН, за каквато не може да се счита залога. Определил е изводите за субективната страна на престъпния състав за незаконосъобразни и основани само на някои от елементите, поради което признал подсъдимия за невиновен и го освободил от наказателна отговорност. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилното му приложение, които се поддържат в протеста, са основателни. Настоящият състав не споделя правните съображения, с които въззивният съд е мотивирал решението си да определи деянието за несъставомерно. Подсъдимият е обвинен, че е извършил престъпление по чл.278, ал.1, пр.3 НК, осъществено чрез „държане”. От правилно установените фактически положения следва, че към инкриминираната дата обективно той е установил фактическа власт върху предмета на престъплението-монетите, които е предоставил на св.Д. като залог за получен заем. Фактът на държане до голяма степен обективира умисъла на дееца и е достатъчен за съставомерността на деянието, а обстоятелства като продължителност или начин на възникване са неотносими. Съставомерно деяние по чл.278, ал.6, пр.3 НК е винаги налице, когато е установено, че предметът на престъплението-археологически обект, не е идентифициран и регистриран по съответния ред, защото поначало това е задължително. Не е правилно становището на въззивния съд, че промените в ЗКН са основание за отпадане на наказателната отговорност или на задължението за регистрация и идентификация, когато са частна собственост. Съгласно разпоредбата на пар.5, ал.1 ЗКН/изм. и доп. ДВ, бр.92/2009 год. в сила от 20.11.2009 год./ в едногодишен срок от влизане в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти /каквито са инкриминираните вещи/ до влизане в сила на този закон са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности. Съгласно чл.4, ал.3 от Наредба № Н-3/03.12.2009 год. на задължителна идентификация подлежат движими археологически обекти, върху които физически лица са установили фактическа власт до влизане в сила на ЗКН. Независимо от това дали по предвидения в посочената Наредба ред или по друг, действащ преди влизане в сила на ЗКН, идентификацията и регистрацията при установена фактическа власт е задължителна. Подсъдимият е имал предполагаема представа за това, че баба му е собственик на монетите, както и за времето, когато ги е придобила. Това, че не е предприела действия по идентифициране и регистрация, което не му е било известно, както и че не е бил запознат с разпоредбите на закона, не го оневинява. По изложените съображения настоящият състав намира, че материалният закон е приложен неправилно. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за отстраняване на констатираните нарушения, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. Затова и на основание чл.354, ал.3, т.3 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 286/03.12.2012 год. по въззивно нохд № 302/2012 год. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, постановена по отношение на Р. Б. Г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/