3 Р Е Ш Е Н И Е № 127 София, 12 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 234 / 2013 год. На основание чл. 419 във вр. с чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 425, ал. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на главния прокурор на РБ, за отмяна по реда на възобновяването на въззивно определение от № 287 от 06. 12. 2012 год., постановено по ВЧНД № 297 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр.Велико Търново, с което е било потвърдено определение № 700 от 04. 10. 2012 год. постановено по ЧНД № 454 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че както въззивният, така и първоинстанционния съдебен акт, са постановени в нарушение на материалния закон поради и което се претендира за отмяната им по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание. Осъденото лице Я. А. В. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Пробационен съвет – [населено място] не се представлява в съдебно заседание. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор на РБ е процесуално допустимо, тъй като съдебния акт, чиято отмяна се претендира по реда на възобновяването не е проверен по касационен ред, а същото е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК срок. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С определение № 700 от 04. 10. 2012 год. постановено по ЧНД № 454 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен, е било оставено без уважение предложение на председателя на Пробационен съвет – [населено място], за замяна на неизтърпян остатък от наказание „пробация” наложено на осъдения Я. А. В. с определение постановено по НОХД № 4037 / 2006 год., по описа на Районен съд – гр.Плевен. За да достигне до този извод първоинстанционния съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, а именно, изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието „пробация”. Определението било протестирано с частен протест, като с атакуваното по реда на възобновяването въззивно определение от № 287 от 06. 12. 2012 год., постановено по ВЧНД № 297 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр.Велико Търново, първоинстанционния съдебен акт, бил потвърден. Върховният касационен съд намира, че релевираните в искането оплаквания, за допуснати от съдилищата нарушения на материалния закон съставляващи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, не са налице. Това е така поради следните съображения: Правилно и законосъобразно както първата инстанция, така и въззивния съд са констатирали, че в конкретния случай, е налице хипотезата на чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, обстоятелство, обуславящо неоснователността на искането с което е сезирана настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, наказание, различно от „лишаване от свобода”, не се изпълнява, когато са изтекли две години от влизане на осъдителния съдебен акт в сила, като съобразно чл. 82, ал. 4 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора, предвидения в чл. 82, ал. 1 от НК. Наказанието „пробация” е било наложено на осъдения В. с определение по НОХД № 4037 / 2006 год. по описа на Районен съд – гр.Плевен, влязло в сила на 25. 09. 2009 година. Обстоятелствата, че изпълнението на това наказание е било започнало, впоследствие прекъснато за изпълнение на наложено на осъдения наказание „лишаване от свобода”, след което отново е започнало да се изпълнява, са ирелевантни и извън всякакво съмнение, непротивопоставими на визираното от законодателя, в хипотезата на чл. 82, ал. 4 от НК/т.н.”абсолютна погасителна изпълнителска давност”/. След като е налице изтичане на този срок, /както е в настоящия случай/ наказание различно от „лишаване от свобода”, не подлежи на изпълнение. Поради отсъствие на твърдяните нарушения на материалния закон допуснати от инстанционните съдилища и липсата на релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, искането на главния прокурор, ще следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на РБ, за отмяна по реда на възобновяването на въззивно определение от № 287 от 06. 12. 2012 год., постановено по ВЧНД № 297 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр.Велико Търново. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.