4 Р Е Ш Е Н И Е №218 Гр.София, 19.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 761 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. М. М. и Г. В. М., [населено място] срещу решение № 562/15.03.2012г., постановено по гр.д.№ 2813/11г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 08.06.11г. по гр.д.№ 2917/06г. на Софийския градски съд и са отхвърлени исковете с правно основание чл.82 ЗЗ /отм./, предявени от касаторите против „Национално бюро на българските автомобилните застрахователи” за присъждане на обезщетения в размер на по 20000 лв. за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на сина им М. О. М., загинал при катастрофа, предизвикана от водача на л.а. м.”Фолксваген” с немска регистрация. Касаторите поддържат, че решението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за отговорността на ответника по чл.82, ал.2 ЗЗ /отм./, същият следва да е изпълняващо Бюро по силата на ангажимент по линия на застрахователно покритие „зелена карта”, което обосновава прехвърляне на пълномощията по уреждане на щети от застрахователя на чуждестранното лице – нарушител, на национален застраховател. Изложени са съображения, че съгласно Вътрешните правила на Съвета на бюрата /от 30.05.02г./ зелената карта представлява международен сертификат за застраховка „Гражданска отговорност”, издаван по образец. В случая, от писмото на застрахователя в Германия за сключена застраховка „Гражданска отговорност” не ставало ясно дали същият има функциите на Национално бюро или е член на такова и дали има правомощията да издава сертификати „зелена карта”. Решаващият състав е счел, че не са доказани материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, поради което е отхвърлил иска. С определение № 672/25.07.13г. по т.д.№ 761/12г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по решение № 138/07.11.2011г. по т.д.№ 976/10г. на І т.о., в което по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса за разпределение на доказателствената тежест при претендиране на обезщетения по застраховка „зелена карта”. Съображенията на състава на ВКС произтичат от следното: По силата на чл.82 ЗЗ /отм./ застрахователите, които предлагат застраховка „Гражданска отговорност” учредяват Национално бюро на автомобилните застрахователи, което извършва дейности, предвидени в международни договори. До регистрацията на Н. с решение на СГС от 04.12.2002г. по ф.д.№ 11830/2001г. съгласно Типовата конвенция, приета в Л. през 1953 г., единствен представител на Република България в системата „зелена карта” и качеството на национално бюро е имало [фирма]. След този момент и съгласно с допълнението на чл.82, ал.2 ЗЗ /отм./ дейностите по международните договори са за застраховане на гражданската отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, като бюрото урежда претенциите за вреди, причинени на територията на Република България от моторни превозни средства с чуждестранна регистрация, чиито водачи притежават сертификат "Зелена карта", издаден от чуждестранен застраховател, включително като изплаща застрахователни обезщетения за сметка на чуждестранния застраховател. След влизане в сила на Кодекса за застраховането /01.01.2006г./ и на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз от 01.01.2007г. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е представително национално бюро по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „зелена карта” и задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в държавите членки и изпълнява функциите на Компенсационен орган, като извършва плащания на увредените лица – чл.282 КЗ. Към датата на настъпване на застрахователното събитие – 05.08.2001г. е в сила Закона за застраховането /отм.2006г./, а съответно към момента на разглеждане на делото в инстанциите по същество – Кодекса за застраховането. В качеството си на Компенсационен орган Н. изплаща обезщетения на увреденото лице в хипотезите по чл.284 КЗ и съгласно чл.285, ал.6 КЗ дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество, а отказите за плащане по чл.284 КЗ се мотивират. При тази законодателна уредба съставът на ВКС приема, че Н. отговаря за изплащане на обезщетения в хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.284 КЗ, включително по чл.284, ал.2, т.1 КЗ – когато застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България, в случая - вредите са настъпили вследствие на ПТП на територията на Република България, причинено от водач на автомобил с германска регистрация и притежаващ задължителна застраховка за риска „Гражданска отговорност – зелена карта” в държава членка на Европейския съюз. Вследствие на законодателно установените функции и дейности на Н. като Компенсационен орган при изплащане на обезщетения правилата за разпределение на доказателствената тежест се определят според нормата на чл.154, ал.1 ГПК. В този смисъл при данни от органите на МВР по чл.283, ал.2 КЗ относно застраховката, изпращане на получената информация на застрахователя и националното застрахователно бюро по чл.283, ал.3 КЗ, уведомлението на застрахователя на виновния водач и на институцията, натоварена да действа като компенсационен орган по чл.285, ал.3 КЗ, както и предвид уреденото производство пред Компенсационния орган в чл.285 КЗ, увреденото лице, доказва предпоставките за отговорността на Н., без да е задължено с пълно главно доказване да установява застрахователния договор между чуждестранния застраховател и виновния водач. При направени възражения от бюрото за освобождаване от отговорност по чл.284 КЗ Н. доказва фактите, относими към изключване на правата на увреденото лице. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е налице касационното основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК за отмяна на въззивното решение поради нарушение на процесуалното правило на чл.154, ал.1 ГПК. Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищците по иска доказването на застрахователния договор между чуждестранния застраховател и виновния водач. По делото е прието като доказателство писмо – потвърждение от „Х.-К.- общо застраховане”, Ф. за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобила” със срок на действие от 05.07.2001г. до 27.09.2001г. с неограничено покритие, максимално до 7669379 евро за всяко лице. Това писмено доказателство не е оспорено, поради което е неоснователно възражението на Н., направено във въззивната жалба, че ищците не са доказали съществуването на застрахователен договор. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение има за последица и необсъждането на възраженията на бюрото за изплатени обезщетения на увредените лица от Гаранционния фонд, за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от трето неизвестно лице, за неоснователност на претенцията за заплащане на законната лихва, както и възражението за погасителна давност. Възраженията са заявени с въззивната жалба, като подлежат на разглеждане от въззивния съд съгласно ГПК /отм. 2007г./ по силата на П..2 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008г. На основание чл.293, ал.3 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по заявените оплаквания във въззивната жалба. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските по чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 562/15.03.2012г., постановено по гр.д.№ 2813/11г. от Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.