Р Е Ш Е Н И Е № 168 София, 05.10.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Радостина Караколева Емил Марков при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 892 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. А. Б. срещу Решение № 229 от 14.11.2017 год. по гр.д.№ 451/2017 год. на Варненски апелативен съд. С това решение въззивният съд е потвърдил частично отхвърлителното Решение № 318 от 12.05.2017 год. по т.д.№ 1740/2016 год. на Варненски окръжен съд. В частта с която искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) на Г. А. Б. срещу ЗК”Лев Инс”АД е бил уважен, ВнАС е отменил първоинстанционния акт и е отхвърлил иска на Б., поради липса на активна материалноправна легитимация. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 ГПК, противоречие на произнасянето на ВнАС по въпроса: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?” със задължителна съдебна практика, обективирана с Решение № 1/21.06.2018 год. по тълк.д.№ 1/2016 год. на ОСГТНК на ВКС. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради неправилна преценка досежно активната материалноправна легитимация на кръга на лицата на които може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на техен близък. Искането е за касиране на решението на ВнАС и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск. Има искане за присъждане на разноски. Ответникът по касация ЗК”Лев Инс”АД, чрез представен по делото отговор по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата. Има искане за присъждане на разноски. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. прима следното: Жалбата е частично основателна. Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за сумата 165000 лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 50379.85 лв. Във въззивното производство искът за главницата е оттеглен до размера на 100000 лв., а за обезщетението за забава – до 30533.25 лв. Безспорно по делото е, че в резултат на ПТП на 25.12.2011 год., настъпило по вина на Б. Р. Н. правоспособен водач на л.а.”А. Р.”, на 29.12.2011 год. е починала Н. А. Б. – род.1999 год. сестра на ищеца Г. Б., род.1995 год. По отношение на Н. е налице приключило наказателно производство в рамките на което той е признат за виновен за смъртта на Н. Б.. Обективно съединените искове са насочени срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увреждащия автомобил – ЗК”Лев Инс”АД. Първоинстанционният Варненски окръжен съд е приел, че искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) е основателен и доказан до размера на 50000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 21.12.2016 год. Присъдено е и обезщетение за забава за периода 21.12.2013 – 21.12.2016 год. в размер на 15259.27 лв. Варненският апелативен съд е бил сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съответно в отхвърлената и уважената част на исковете. Както бе посочено по-горе, съставът на ВнАС е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение, поради ограничението, въведено с ППВС № 2/1984; ППВС № 4/1961 и ППВС № 5/1969 год. Становището на настоящата съдебна инстанция по поставения правен въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 год. С него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предвид на това, следва да се приеме, че като брат на пострадалата Н. Б., ищецът по делото е активно легитимиран да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от смъртта и. Основателността на претенцията с оглед другите релевантни обстоятелства – наличието на емоционална връзка, естеството и продължителността на търпените болки и страдания и справедливият размер на обезщетяването им е въпрос по същество. По основателността на жалбата. Към момента на смъртта на малолетната Н. Б., нейният брат и ищец Г. Б. е бил непълнолетен. Те са били едно семейство и са живеели заедно – чл.126 ал.1 СК. Т.е. фактическата непосредствена близост между ищеца и неговата по-малка сестра е била налице. За установяване какви са били взаимоотношенията между двете деца в семейството, в първоинстанционното производство са били събрани гласни доказателства. От показанията на св.Б. – майка на ищеца и на починалата Н. и на св.И. – без родство, но с непосредствени впечатления за семейството, се установява, че децата са били много близки. Г. се е грижел за по-малката си сестра и много болезнено е приел смъртта и. Загубата се отразила негативно на поведението му и на начина на възприемане на света. Съдебният състав приема, че ищецът е претърпял психическа болка и душевни страдания, съставляващи неимуществени вреди, които съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД ще следва да бъдат за репарирани до размера на 50000 лв. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли в останалата му част и до претендирания размер от 100000 лв. Върху присъдената сума се дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, което с исковата молба е претендирано, считано от 21.12.2013 год. – три години преди депозирането на исковата молба на 21.12.2016 год. Няма спор, че за периода, предхождащ исковата молба обезщетението за забава възлиза на 15259.27 лв., като не е необходимо посочването му по периоди в диспозитива, доколкото крайният размер на обезщетението за забава се формира за общия период от посочената дата и до окончателното плащане на сумата по главницата. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът по касация ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски пред трите съдебни инстанции, съобразно уважената част на иска, възлизащи общо на 5135.97 лв. Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 229 от 14.11.2017 год. по гр.д.№ 451/2017 год. на Варненски апелативен съд в частта с която е било отменено Решение № 318 от 12.05.2017 год. по т.д.№ 1740/2016 год. на Варненски окръжен съд в частта с която искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) на Г. А. Б. срещу ЗК”Лев Инс”АД, както и в частта за разноските, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати на основание чл.226 ал.1 ЗК (отм.) на Г. А. Б. с ЕГН-[ЕГН] сумата 50000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.12.2013 год. и до окончателното плащане, както и направените по делото разноски пред трите съдебни инстанции, възлизащи общо на 5135.97 лв. ОСТАВЯ в сила Решение № 229 от 14.11.2017 год. по гр.д.№ 451/2017 год. на Варненски апелативен съд в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.