Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 80 София, 05.07. 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1869 /2017 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 618 от 29.12.2017 г. по касационна жалба на Р. Д. И. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 24.01.2017 г. по възз. гр. д. № 456 /2016 г. на Добричкия окръжен съд, г.о, с което е потвърдено решение № 720 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 2650 /2014 г. на Добричкия районен съд, г.о., с което е извършена делба чрез изнасянето на публична продан на основание чл.348 ГПК на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община] - дворно място от 1862 кв.м. представляващо имот с планоснимачен номер 569, в кв. 69, по регулационния план на [населено място], включващо 730 кв.м. от УПИ XI-569 (целият с площ от 820 кв.м.), 982 кв.м. от УПИ X.-569 (целият с площ от 1010 кв.м.) и 150 кв.м. площ от УПИ X.-568, ведно с жилищна сграда, състояща се от три стаи и входно предверие и пристройка към жилищната сграда, двете с площ от 96 кв.м. и второстепенни постройки - стопанска сграда с площ от 35 кв.м. и външна тоалетна с площ 6 кв.м, съсобствен между И. М. И. с 2/4 идеални части, М. Д. М. с 1/4 идеална част и Р. Д. И. с 1/4 идеална част. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос: Когато съдът извършва делба на дворно място, при преценка на способа за извършване на делбата и преди да вземе решение за изнасяне на имота на публична продан по реда на чл.348 ГПК, не следва ли (съдът) да съобрази служебно актуалния устройствен статут на имота, с оглед приложението на правилото на чл.69,ал.2 ЗН - за да получат съделителите дялове в натура? Въпросът е процесуалноправен и материалноправен - по приложението на чл.348 ГПК, чл.69,ал.2 ЗН и на устройствените правила и норми от ЗУТ и по приложението му за образуване на УПИ. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост Вторият съделител - насрещната страна И. М. И. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Третият съделител М. Д. М. не е подал писмен отговор. По правния въпрос настоящият състав приема, че при извършването на съдебна делба на дворно място при преценка на способа за извършване на делбата преди да вземе решение за изнасяне на имота на публична продан по реда на чл.348 ГПК, съдът е длъжен да съобрази служебно актуалния устройствен статут на имота. Основното съображение за това е постановеното решение да съответства на действителното правно положение – да се извърши делба на имота във вида, в който съществува. Регулацията променя вида на имота (превръща неурегулираното дворно място в урегулиран поземлен имот - УПИ) и може да промени границите, което означава и площта на дворното място. Следователно е възможно при извършването на делбата в резултат на устройствени промени да е променен както устройственият статут на имота, така и границите му и в резултат на това и площта му, или да бъдат образувани повече имоти, от тези, които са допуснати до делба. Последният случай може да съдържа възможност да бъде приложено правилото на чл.69,ал.2 ЗН и съделителите да получат дялове в натура. Поради изложеното съдът е длъжен да съобрази служебно актуалния устройствен статут на допуснатия до делба имот. И доколкото това означава да приложи императивни материалноправни норми, съгласно приетото с т.1 и т.3 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, то той е длъжен да събере и доказателствата, които са необходими за изясняване на това. По съдържанието на въззивното решение: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: С влязло в сила решение е допусната делба на недвижимия имот. Съсобствеността е възникнала по наследяване и по силата на правни сделки, извършени от втория наследник Д. Д. в полза на М. М. и Р. М.. Няма спор и по неподеляемостта на имота, установена със заключение на вещо лице, поради което не е нужно да се обсъждат доказателствата, свързани с тези факти. Доводите за неправилно приложение на нормата на чл.349,ал.2 ГПК са неоснователни. този способ за делба е допустим само по отношение на съсобственост, възникнала по наследяване (така постановките на т.7 и т.8 от ТК № 1 /19.05.2004 г. по т.д. № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл.288,ал.3 ГПК, аналогичен на чл.349,ал.2 ГПК). в случая М. М. няма качеството на наследник, нито е установил факта на живеене в имота към момента на наследството (свидетелските показания на разпитани свидетели С. Г. и Й. Г. са в обратен смисъл), както и липсата на друго жилище. След като възлагателната претенция на М. М. не отговаря на изискванията на чл.349,ал.2 ГПК, делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия имот на публична продан. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: Настоящият състав приема за основателен довода в касационната жалба, че изводът за неподеляемостта на имота е формиран в резултат на процесуално нарушение, необоснован е и неправилен и се е отразил на правилността на въззивното решение. Въззивният съд е възприел и обсъждал поземления имот като едно дворно място, което е посочил с планоснимачния му номер - 569, и е мотивирал решението си за изнасянето му на публична продан от извода, че дели едно дворно място. Но видно от самото описание то включва реални части от три УПИ: 730 кв.м. от УПИ XI-569 (целият с площ от 820 кв.м.), 982 кв.м. от УПИ X.-569 (целият с площ от 1010 кв.м.) и 150 кв.м. площ от УПИ X.-568. Не е посочено къде в описаните реални части се намира всяка едно от постройките. Видно от скицата (л.83) по делото на първоинстанционния съд - № 2650 /2014 г. те се намират в УПИ X.-569. Въззивният съд не е обсъдил тази скица, нито приетите по делото съдебно-технически експертизи (СТЕ), за да установи какъв актуалният статут на имота. Според това заключение, прието в първата фаза на делбеното производство (л.94 и сл.) според действащия ПУП – ПР, одобрен със заповед от 1984 г., за поземления имот с пл.н.569, в кв. 69 са образувани два имота УПИ XI-569 с площ 820 кв.м. с придаваеми по регулация 90 кв.м. от имот с пл.н. 567, УПИ X.-569 с площ от 1010 кв.м. с придаваеми по регулация 28 кв.м. от имот с пл.н. 567, а част от имота с квадратура (площ) 150 кв.м. е придадена по регулация към УПИ ХIII-568, а жилищната сграда и второстепенните постройки в нея се намират в УПИ X.-569. Във второто по ред заключение, прието във втората фаза на делбеното производство (л.151 и сл.) допуснатият до делба имот отново е описан по регулационния план на селото, като реални части от парцели. Според третото по ред заключение, прието във втората фаза на делбеното производство (л.176 и сл.) допуснатият до делба имот отново е описан по регулационния план на селото, като реални части от парцели (л.176,стр.2) и с оглед възможната му поделяемост е обсъждана нормативната база за образуване на УПИ, вещото лице е посочило, че при оглед е установило, че имотът се ползва в кадастралните му граници, с изключение на отнетия триъгълник към УПИ X. - 568, за което няма уредени сметки по регулация, както и че няма уредени сметки по регулация за придадените към УПИ XI и X. части от имот 567 от север, но че те не се ползват (л.177). На л.178 вещото лице е изготвило скица, на която е очертало както границите на имота с пл. н.569, така и границите на отредените за него УПИ. В заключението (л.177,стр.2) е написано, че има 3 възможности за делба - варианти 1, 2 и 3 (приложение 5) Това приложение (л.182) съдържа три скици – две за разделяне на частите на УПИ на три дяла - нови три части (УПИ), при които две от частите са образувани при разделянето на УПИ X.-569, и една скица – за разделяне на два дяла – нови две части (УПИ) с посочени площи. С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира за основателен и довода, отразен в писмените бележки на жалбоподателя, че съдът е следвало да съобрази служебно актуалния устройствен статут на имота, за да получат съделителите дялове в натура. От изложеното дотук следва, че изводът на въззивния съд за актуалния териториалноустройствен статут на имота чиято делба се извършва, е формиран при процесуално нарушение – необсъждане на скица и заключения на СТЕ, необоснован е и неправилен и че той се е отразил на правилността на въззивното решение (което прави процесуалното нарушение съществено). Поради което и на основание чл.293 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършването на съдопроизводствени действия, на основание чл.293,ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди посочените доказателства, от които е видно, че процесният имот се намира в територия с действащ регулационен план от 1984 г.. Въззивният съд следва да изясни въпросите дали регулационният план е влязъл в сила и след това дали е приложен, или не – за което има данни в едно от заключенията по делото (дали придадените към УПИ X.-569 и УПИ XI-569 части от имот пл.н. 567 са заети и дали за тях са заплатени определените за обезщетение суми, същото и по отношение на частта от процесния имот, която е придадена към УПИ X.-568. В случай, че регулацията не е приложена, делбата следва да се извърши на поземления имот с пл.н.569, но в този случай въззивният съд следва да изясни със заключение на вещо лице дали имотът е реално поделяем (за което видно от неговата посочена площ от 1862 кв.м. и обсъденото трето заключение на СТЕ има данни (няколко варианта за разделянето му на три части). В случай, че регулацията е приложена и ако няма следваща регулация, то придаваемите части са станали част от парцелите (впоследствие УПИ), към които са придадени. Собствениците на УПИ X.-569 и УПИ XI-569 са станали собственици на придадените към двата УПИ части от имот с пл.н. 567. В такъв случай следва да се извърши делба на двата УПИ - X.-569 и XI-569, въз основа на заключение на вещо лице и при спазване на предвидената в разпоредбата на чл.201 ЗУТ процедура. Съдът може да съобрази групирането на съделителите, ако изявят воля за такова след изслушване на вещото лице. Няма данни за точните очертания (граници) на УПИ X.-568 и за неговата плащ, съответно няма данни дали регулацията е приложена по отношение на придадените му 150 кв.м.. Ако е приложена, то собственикът на този УПИ е станал собственик и на придадените към него 150 кв..м. и по отношение на тях не следва да се извършва делба (доколкото страните по делото не твърдят и не доказват, че са негови собственици). В случай, че се установи, че страните по делото имат права на собственост върху УПИ X.-568 с трети лица, то следва да се приложи правилото на чл.345 ГПК (да се изключи от поделяемата маса, ако до съставянето на разделителния протокол не се извърши делба с третите лица). В случай, че прецени, че за изясняване на релевантните факти са необходими специални знания и че трябва да приложи императивни материалноправни норми въззивният съд следва да допусне съдебно-технически експертизи със съответните задачи и да събира доказателства, като съобрази приетото с ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. При новото разглеждане на делото и на основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 18 от 24.01.2017 г. по възз. гр. д. № 456 /2016 г. на Добричкия окръжен съд, г.о, Връща делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Добрички окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.