5 8 Р Е Ш Е Н И Е № 60129 София, 02 август 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 491/2021 година Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на осъдените Н. У. и Ф. Ч., депозирано чрез упълномощен защитник, за възобновяване на НОХД № 383/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол и отмяна на постановеното по делото определение от 09.12.2020 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в частта по приложението на чл. 242, ал.8 от НК. В искането за възобновяване се поддържат доводи за относимост към разглеждания случай на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 14.01.2021 г., по дело С-393/2019 г. и решение на Европейския съд по правата на човека от 13 октомври 2015 г. по дело Ьnsped Paket Servisi SaN. Ve TIC. A. Ș. с/у България. Изтъква се, че превозното средство, отнето в полза на държавата, принадлежи на транспортна фирма, която не е страна в наказателния процес. С тези аргументи и с оглед на предимството на правото на Европейския съюз (ПЕС) се претендира, че постановеното по делото отнемане на превозното средство прави акта на съда, постановен в нарушение на закона. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъдените У. и Ч. и техният процесуален представител не се явяват, редовно призовани. Постъпила е молба от защитника на осъдените за даване ход на делото в тяхно отсъствие. Изразено е становище, че поддържа искането за възобновяване по съображенията, изложени в него. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НК е приложена правилно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установи следното : С определение № 145/09.12.2020 г., постановено по НОХД№ 383/2020 г., Окръжният съд – Ямбол е одобрил споразумение за решаване на делото, сключено между прокурор и защитника на обвиняемите Н. У. и Ф. Ч. и подписано от последните, по силата на което те са признати за виновни за извършено на 28.06.2020 г. престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „г“ и б. „д“ във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което при условията на чл. чл. 55, ал.1, т. 1 от НК им е определено наказание от по десет месеца лишаване от свобода за всеки от тях. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така определените наказания са отложени с изпитателен срок за три години. С одобреното споразумение на основание чл. 242, ал.8 от НК в полза на държавата е отнет товарен камион марка „М.“ с рег. № , собственост на „М. „ О., [населено място], Руска федерация, послужил за пренасяне на стоките, предмет на контрабанда, ведно със свидетелство за регистрация и контактен ключ. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила на 09.12.2020 г. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество е допустимо и основателно, като съображенията за това са следните: І. 1. С решение от 14.01.2021 г., по дело С -393/2019 г., по преюдициално запитване, отправено от Апелативен съд - Пловдив по въпроса за съвместимостта на националната правна норма по чл. 242, ал. 8 от НК с правото на Европейския съюз, СЕС е постановил: - Член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление във връзка с чл. 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице. - Член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателното производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства на защита. 2. Преюдициалните заключения на СЕС се ползват със силата на тълкувано нещо по отношение на всяка национална юрисдикция, пред която се поставя въпрос, подобен на този, на който Съдът вече е дал отговор в предишно свое преюдициално заключение, постановено в рамките на преюдициално производство по друго дело в същата или в друга държава –членка на ЕС. Преюдициалните тълкувателни заключения на СЕС имат обратно действие и това действие може да бъде ограничено по изключение от Съда. 3. Съгласно установената практика на Съда правото на Съюза не задължава националния съд да не прилага вътрешноправните процесуални норми, от които произтича силата на пресъдено нещо на дадено решение, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, което е несъвместимо с това право. Въпреки това, ако приложимите вътрешноправни процесуални норми предоставят на националния съд възможност при определени условия да преразгледа решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, за да приведе положението в съответствие с националното право, съгласно принципите на равностойност и на ефективност на тази възможност трябва да се даде приоритет, ако са налице съответните условия, така че да бъде възстановено съответствието на въпросното положение по делото с правото на Съюза – решения по дело С-69/2014 г., дело С- 213/2013 г. ІІ. Възобновяването на наказателните дела е извънреден способ за проверка на влезли в сила присъди, решения и определения. Окончателните присъди, решения и определения слагат край на процесуалното развитие и се ползват със сила на пресъдено нещо (res iudicata). Посоченото правило е от съществено значение за сигурността в обществото, гарантира правовия ред и авторитета на правосъдието. Влезлите в сила съдебни актове са неатакуеми и неотменими. Тези принципни положения не придават абсолютен характер на окончателните съдебни актове. Те не са безусловно необорими. Законът предвижда в определени случаи да бъдат отменени и наказателното производство – възобновено. Уреденото в чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК основание за възобновяване на наказателните дела е специфична форма на проверка на влезлите в сила съдебни актове и се различава от всички останали, предвидени в закона. Основанието се състои от две предпоставки: присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред, по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, както и на съдебните актове по чл. 354, ал.2, т. 2 и ал. 5 от НПК; допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Именно втората предпоставка разкрива действителното съдържание на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, което се анализира при проверката, осъществявана по реда на глава тридесет и трета от НПК. Проверката е идентична с тази, която се извършва от касационната инстанция при инстанционния контрол, със съществената разлика за характеристиката на проверявания съдебен акт, като влязъл в сила. Затова и възобновяването на това основание в доктрината е определяно като „квазикасация“. В касационното производство нарушението на материалния закон, същественото нарушение на процесуално правило и явната несправедливост на наложеното наказание са преценени като абсолютни пречки за оставяне в сила на въззивната присъда, решение и определение. Наличието на някои от посочените пороци очертава императивни последици – актът не може да запази действието си, той трябва да се отмени или измени, както разпорежда чл. 348, ал.1 от НПК. Не предизвиква съмнение процесуалната възможност подсъдимото лице да обжалва по касационен ред съдебен акт, с който е ангажирана наказателната му отговорност за квалифицирана контрабанда, включително във връзка с приложението на чл. 242, ал.8 от НК, макар да не е собственик на подлежащото на отнемане превозно/преносно средство. Той може да изисква проверка на невлезлия в сила съдебен акт, претендирайки допуснато нарушение на закона, защото е налице визираното в разпоредбата на чл. 242, ал.8 от НК явно несъответствие между стойността на превозното средство и тежестта на престъплението. Към момента на осъществяване на деянието подсъдимият е имал права, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещта, подлежаща на отнемане, произтичащи от различни правоотношения между него и собственика на превозното средство. Правният интерес на подсъдимия да оспори приложението на чл. 242, ал.8 от НК се поражда от това, че носи пълна имуществена отговорност за причинени вреди в резултат на извършеното от него престъпление, довело до окончателно отнемане на имущество, собственост на трето добросъвестно лице. В този смисъл подсъдимият защитава свои права и законни интереси, а не чужди такива. Идентичен правен интерес има и осъденото лице в производството по възобновяване. Както вече се посочи, предметът и контролната дейност по проверка на влезлия в сила съдебен акт на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК не се различават съществено от тези при касационното обжалване. Констатацията, че окончателен съдебен акт се основава на нарушение, представляващо касационно основание, води до същите процесуални последици за отмяна или изменение, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК. ІІІ. При съобразяване на посочените по –горе решения на СЕС и същността на института за възобновяване на наказателните дела, в частност основанието по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, мнозинството на съдебния състав приема, че след като в процесуалния закон е предвидена възможност по искане на осъденото лице чрез извънредния способ да изиска проверка на влезли в сила съдебни актове, за да се отстрани допуснато нарушение на материалния закон от националното право, то този ред за отмяна следва да бъде приложен и по отношение на съдебно решение, ако последното се окаже несъвместимо с тълкуване на правото на Съюза, дадено от Съда, след неговото влизане в сила. В разглеждания случай производството по делото е приключило по реда на чл. 381 и сл. от НПК. В досъдебното производство са представени писмени документи, удостоверяващи, че собственик на превозното средство, послужило на осъдените за превозване на стоките, предмет на контрабандата, е „М.“ О., [населено място], Руска федерация. По делото не присъстват данни лица, свързани със собствеността на капитала или управлението на дружеството, да са съпричастни към извършеното престъпление. Съгласно трайно установената практика на Съда националните съдилища, натоварени в рамките на тяхната компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, са длъжни да гарантират пълно действие на тези разпоредби, като по необходимост оставят без приложение разпоредбите на националното законодателство, които им противоречат. Във вътрешното право действа разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НК, предвиждаща отнемане на превозното средство и когато е собственост на трето лице, без да се изследва неговата добросъвестност. В аспекта на решението на СЕС от 14.01.2021 г., което е обвързващо за националния съд поради идентичност на поставения въпрос относно тълкуването на чл. 2, параграф 1, чл. 4 от Рамково решение 2005/212/ПВР във вр. с чл. 17 параграф 1 и чл. 47 от ХОПЕС, атакуваното определение се явява незаконосъобразно в частта относно приложението на чл. 242, ал. 8 от НК. По изложените съображения мнозинството на настоящия състав прие, че искането за възобновяване на наказателното дело, съответно отмяна на постановеното определение в частта относно приложението на чл. 242, ал. 8 от НК, е основателно. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела определение №145 от 09.12.2020 г. по НОХД № 383/2020г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е ангажирана наказателната отговорност на Н. У. и Ф. Ч. за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „г“ и б. „д“ във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като го ОТМЕНЯ в частта, с която на основание чл. 242, ал.8 от НК е отнето в полза на държавата превозното средство, послужило за извършване на престъплението - товарен камион марка „М.“ с рег. № ., ведно със свидетелство за регистрация и контактен ключ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. ОСОБЕНО МНЕНИЕ На съдия Спас Иванчев, по касационно дело 491 по описа за 2021г. на ВКС Считам, че следва да изразя настоящето особено мнение с оглед несъгласието ми с мнението на мнозинството за необходимостта от възобновяване на наказателното дело по отношение материалния интерес на трето добросъвестно лице по инициатива на подсъдимия. За мен е несъмнено, че осъденото лице по начало не е носител на материалните права, които пораждат допустим правен интерес да атакува, макар и по този извънреден способ, съдебния акт. Обратното допускане съставлява изключително широко разбиране и съответно дефиниране на понятието правен интерес. То е съставено от поредица предположения,които обективно могат да доведат до злоупотреба с права и недопустима ревизия на влезли в сила съдебни актове. При преглед на цитираното решение на съда на ЕС – С-393/19г. се установява, че не се допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице(чл.2,§1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г.вр.чл.17,§1 от Хартата на основните права на ЕС); Също така се отбелязва там, че не се допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита (чл.4 от Рамково решение 2005/212, вр.чл.47 от Хартата на основните права).Това тълкуване е и в унисон с конституционната закрила на правото на собственост, регламентирана в чл.17, ал.1 и 2 от Конституцията на Република България. Съвсем очевидно е, че обект на правна закрила следва да бъде третото, различно от осъденото, лице и че именно то трябва да разполага с ефективни правни средства за защита. В случая обаче това право не може да бъде упражнявано от лицето, което не е негов носител, възможността това да бъде сторено опосредено, чрез главния прокурор на Републиката също не покрива хипотезата на ефективна защита на правата на третото добросъвестно лице, тя може да бъде осъществена ефективно единствено от него. Не намирам, че осъденото лице е легитимирано да защитава чужди права, независимо от връзката им с неговото виновно поведение, като в наказателния процес подобна правна възможност не е предвидена под никаква форма. Възможността, чисто хипотетична при това, да бъде ангажирана неговата регресна отговорност, не дава възможност за изводите на мнозинството, доколкото на третото лице се дава възможност, по силата на решението на СЕС, да търси ефективна защита на своите увредени материални интереси и за възстановяване на собствеността си. Това решение в никакъв случай не детерминира регреса като такава възможност за защита на третото добросъвестно лице. Тези доводи според мен водят до несъмнения извод, че искането в относно приложението на чл.242, ал.8 от НК следва да бъде оставено без разглеждане. Водим от горното, подписах касационното решение с настоящето особено мнение. Съдия при ВКС: /Спас Иванчев/