О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 569 Гр.София, 15.10.2009 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 390 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Х., гр. С. срещу решение № 211/14.01.2009г., постановено по гр.д. № 194/2008г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 801/21.12.2007г. по гр.д. № 478/2007г. на П. окръжен съд и са отхвърлени исковете на касатора против “Л” А. за заплащане на сумата от 133560 лв., представляваща възнаграждение по договор от 17.05.2002г. и 44185.72 лв. – лихва за забава за периода от 27.11.2002г. до 16.05.2007г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.   Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.   За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по спора е сключен договор за изработка, по който срещу определено възнаграждение от възложителя, изпълнителят е следвало да изработи бизнес план за кандидатстване за субсидия по програма “С” към ДФЗ. Договорът е определен като сключен с оглед на личността на изпълнителя предвид на необходимостта от осъществяване на интелектуални действия от лице, разполагащо със специални познания в областта на изготвянето на бизнес планове и съпровождащите ги документи. От фактическа страна решаващият състав е съобразил безспорните факти, че представеният от ответника проект за кандидатстване за субсидия е одобрен от Д. фонд “З”, сключен е договор на 06.01.2003г., а отпуснатите парични средства са преведени на 10.02.2004г., както и че с писмо от 09.06.2004г. ответникът е уведомил ищеца /настоящия касатор/, че прекратява договора за изработка. На база на събраните по делото гласни доказателства апелативният съд е счел за недоказано изпълнението на задълженията на ищеца поради обстоятелството, че свидетелите са лицата, които са изготвили програмата за кандидатстване и готовият продукт само е пренесен във файловете на компютъра на ищеца. Изпълнението от трети лица на задължението на ищеца е приравнено на пълно неизпълнение с оглед на договора, като е признато, че е настъпил ефектът на прекратяването му, поради което възложителят не дължи възнаграждение на изпълнителя.   Според касатора договорът му с ответника не е сключен с оглед на личността, тъй като включва видове и обем дейности, осъществяването на които изисква различни познания и практическа подготовка. В тази връзка въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като сочи решения на ВКС и на други съдилища по прилагането на чл.264 ЗЗД – относно задължението на възложителя да направи възражения за неправилно изпълнение при приемане на работата, по чл.267, ал.1 ЗЗД – за правото на възнаграждение на изпълнителя, ако работата е била изпълнена и полезна за възложителя и по чл.269 ЗЗД - за възможността договорът за изработка да не бъде сключен с оглед на личността на изпълнителя. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа и с оглед на значението на въпроса за правния характер на консултантския договор. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване. Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият обуславя решаващите изводи на въззивния съд. Поставените от касатора въпроси са били въведени в предмета на делото като доводи срещу отказа на възложителя да заплати възнаграждение за приетата работа поради неизпълнение на задълженията лично от ищеца, както и с оглед на твърденията на ответника за липса на съгласие работата да бъде извършена от трети лица и че направеното от него изявление за прекратяване на договора е произвело действие. Въззивният съд не е коментирал качеството на лицата, извършили действия по изпълнение на работата във връзка с твърдението на ищеца, че същите са наети от него като подизпълнители, както и последователността между приемането на изработеното без възражения от възложителя и изявлението му за прекратяване на договора. По тези въпроси липсва произнасяне от решаващия състав, но същите са от значение за решаване на спора по делото. Съставът на ВКС счита, че в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, се включват и тези, по които въззивната инстанция не се е произнесла, но същите са били поставени от страните в инстанциите по същество, релевантни са за спора и от обсъждането им зависи крайният резултат по предявения иск. Въпросите, по които следва да се допусне касационното обжалване, съдът формулира според изложението им касационната жалба, а именно: Кои правила на материалния закон следва да се прилагат, ако договорът за консултантски услуги включва задължения за извършване и на фактически и на правни действия - тези за договора за изработка или за договора за поръчка, респ. във всички такива случаи ли договорът е сключен с оглед на личността на изпълнителя? М. ли възложителят по договор за изработка едностранно да прекрати или да развали договора поради неизпълнение и да откаже да изплати възнаграждение, ако преди това е приел изпълнената /пълно или частично/ работа, в случай, че изработката е осъществена от трето лице, но от името на длъжника, а договорът е бил сключен с оглед на личността на изпълнителя? В. дължи ли възнаграждение на изпълнителя, ако при приемане на работата не е направил възражение за неправилно – с оглед на личността на престиращия, изпълнение? В същата хипотеза дължи ли се възнаграждение, ако част от работата е била полезна за възложителя? Ц. от касатора практика на ВКС по прилагане на нормите, уреждащи договора за изработка, не дават отговор конкретно на поставените въпроси. Съществува практика на ВКС и по тълкуването на нормата на чл.73 ЗЗД, напр. Решение № 1222/30.12.08г. по гр.д. № 5292/07г. на ГК, ІІ о. и Решение № 209/18.03.05г. по гр.д. № 379/04г. на ІІ г.о., но във връзка с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение на издръжка и гледане. Този вид договори биха могли да са сключени с оглед на личността, но съдържат специфика, поради което дадените разрешения в съдебните актове не могат да се приложат директно към конкретния спор. По тези съображения съставът на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3554.91 лв. в едноседмичен срок от съобщението. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211/14.01.2009г., постановено по гр.д. № 194/2008г. от Пловдивския апелативен съд. УКАЗВА на касатора Р. Д. Х., гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 3554.91 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.