Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр. София, 26.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Тонева при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Софиянски изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 40 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на министъра на финансите, като представляващ държавата, против решение № 275 от 9.11.2017 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 227/2017 г. Според жалбоподателя, решението е постановено в нарушение на закона. Излага пространни съображения относно разпоредбите на ЗЗД, които уреждат прекъсването и спирането на давността, проследявайки и хронологията на делото във връзка с гражданския иск. Твърди, че от датата (1.11.2013 г.) на приемане на предявения гражданския иск за съвместно разглеждане по н. о. х. д. № 1229/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд давността се прекъсва (чл. 116, б. „б” ЗЗД) и започва да тече нова давност (чл. 117 ЗЗД), а по време на съдебното производство давност не тече (чл. 115 , б. „ж” ЗЗД). Затова от прекъсването на давността с предявяване на гражданския иск по н. о. х. д. № 1229/2013 г. до 29.01.2016 г., когато е предявен гражданския иск по н. о. х. д. № 1047/2015 г. петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което да се уважи гражданският иск срещу подсъдимия А. В. Д.. В откритото съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна. Счита, че гражданският иск срещу подсъдимия е бил надлежно предявен по н. о. х. д. № 1229/2013 г., с което давността се прекъсва, поради което отново подаденият граждански иск е бил в срок. Гражданският ищец писмено е заявил, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът (адв. В.) също в писмен вид посочва, че жалбата е неоснователна. Не намира спор относно началния момент на погасителната давност – момента на влизане в сила на ревизионния акт (3.02.2009 г.). При това положение съдът правилно приел, че до момента на предявяване на гражданския иск (4.02.2016 г.) петгодишната давност е изтекла. Акцентира и върху обстоятелството, че подсъдимият Д. не е участвал в съдебното производство по н. о. х. д. № 1229/2013 г., затова и гражданският иск, макар и след срока по чл. 110 ЗЗД, е бил надлежно предявен едва след възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 66 от 16.06.2016 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 1047/2015 г. подсъдимият А. В. Д. е признат за виновен да е извършил през периода 14.01.2004 г. – м. март 2005 г. в [населено място] престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК (ред. ДВ бр. 62/97 г.), за което му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода. Предявеният срещу него граждански иск от държавата чрез министъра на финансите е отхвърлен. С решение № 271 от 13.12.2016 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д № 359/2016 г. присъдата е изменена, гражданският иск е уважен и подсъдимият Д. е осъден да заплати на държавата сумата от 828 928,86 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди. С решение № 96 от 8.06.2017 г. на Върховния касационен съд по к. д. № 208/2017 г. решението е отменено в гражданско-осъдителната част по отношение на подсъдимия Д. и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг съдебен състав. С решение № 275 от 9.11.2017 г. по в. н. о. х. д № 227/2017 г. Варненският апелативен съд се е произнесъл и потвърдил в тази й част присъдата на Варненския окръжен съд. Предмет на настоящата касационна проверка е решението от 9.11.2017 г. на Варненския апелативен съд при повторното разглеждане на делото в гражданската му част само за подсъдимия А. В. Д., с което е потвърдена постановената в негово присъствие присъда № 66 от 16.06.2016 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. №1047/2015 г. Касационната жалба на гражданския ищец е основателна. В съответствие с разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. За да приеме изтекла давност за предявяване на граждански иск от държавата срещу подсъдимия Д., Варненският апелативен съд е използвал съображение от решение № 96 от 8.06.2017 г. на Върховния касационен съд за друг подсъдим по делото (подсъдимия Ж. И. П.). По отношение на подсъдимия Д. лаконично е изложил разбирането си, че в същия момент, в който данъчно ревизионния акт влезе в сила, извършителят е открит. В негова подкрепа е изтъкнал, че според разпоредбата на чл. 107 ДПК (отм.) данъчните задължения се определят с данъчно ревизионния акт, който следва да съдържа като задължителен свой реквизит данните за данъчния субект (чл. 108, ал. 1, т. 5 ДПК) и на обстоятелството, че данъчно ревизионният акт бил връчен на подсъдимия Д. при условията на чл. 32 ДОПК (чрез прилагане към досието). На практика мотивите на решението не съдържат конкретни съображения в подкрепа на застъпената теза, че с влизането в сила на данъчно ревизионния акт срещу търговското дружество – данъчен субект, е бил разкрит подсъдимият Д. като извършител на данъчното престъпление, което е и деликт, а оттам и за направеното съдебно заключение, че от този момент министърът на финансите е могъл да предяви срещу дееца граждански иск за причинени на държавата имуществени вреди. Субект на данъчното престъпление не всякога е физическото лице, което управлява и представлява търговското дружество. Извършител на престъплението, респ. на деликта може да бъде и друго физическо лице, което фактически е изпълнявало дейност на данъчно задълженото лице. Ето защо отсъствието на мотиви, изведени от доказателствата, поради които Варненският апелативен съд е приел за фактически установен моментът на откриване на дееца и съответно изискуемост на вземането на държавата за обезщетение срещу подсъдимия Д., прави невъзможна касационната проверка относно правилното приложение на чл. 114 ЗЗД. Разрешаването на въпроса кога следва да се приеме за открит извършителят на деликта има същностно значение по делото, за което съдът може да използва като ориентир и съдебната практика (напр. Решение № 66 от 29.03.2018 г. на ВКС, к. д. № 191/2018 г.). То е пряко обвързано и с преценката за основателност на доводите на гражданския ищец, че петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла при предявяване на гражданския иск в рамките на съдебното производство по н. о. х. д. 1229/2015 г. С така предявения граждански иск въззивният съд не се е занимавал, а на навежданите доводи от жалбоподателя не е отреагирал въобще. При отсъствието на мотиви по основни въпроси от значение за правилно решаване на делото Върховният касационен съд не е в състояние да упражни правомощията си за проверка на обжалвания съдебен акт от гледна точка на неговата законосъобразност. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 275 от 9.11.2017 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 227/2017 г. Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд от съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: