Ключови фрази
указания на съда * конкретизация на вземането в заповедно производство

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

О П Р Е Д Е Л Е Н  И Е

 

№. 347

 

София 03.06.2009 година

 

            Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и  девета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ

                                            ЧЛЕНОВЕ:     ВАНЯ АЛЕКСИЕВА          

                                                                       МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при  участието на секретаря          

в присъствието на  прокурора

изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева 

ч.т.дело №  368/2009 година

 

Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ч. “Е” АД срещу определение № 1* от 03.12.2008 г. по в.ч.гр.д. № 4297/2008 г. на Софийски градски съд.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С определението, предмет на обжалване съставът на Софийски градски съд оставил в сила разпореждането на Софийски районен съд по ч.гр.д. № 13818/2008 г., с което е отказано издаването на заповед за изпълнение в полза на дружеството срещу А. Н. П. за суми, посочени в попълнено от него заявление по образец. Изложени са съображения, че паричното задължение, до което заявлението се отнася следва да бъде индивидуализирано по начин, изпълващ съдържанието на обстоятелствена част на искова молба, което изискване в случая заявителят не бил изпълнил. По същество е застъпено становището, че специфичната процедура и формализирането на актовете на заявителя и на съда (попълвани по предварително зададени образци) не позволяват отстраняването на нередовността на заявлението.

Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата - основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника А отговаря на всички изисквания на чл.410, ал.2 ГПК, но поддържа, че независимо от направения противен извод, съдът, след като е констатирал нередовността му е следвало да процедира по чл.101 ГПК, като му даде указания за отстраняване на нередовността на заявлението.

Съгласно чл.284, ал.3, т.2 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК към частната жалба е приложено изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според касатора повдигнатият от него съществен процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е решаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на това са представени заповеди по чл.410 ГПК и издадени въз основа на тях изпълнителни листове срещу длъжници, чийто имоти не са индивидуализирани в подадените от дружеството заявления

Ответникът по частната касационна жалба А. Н. П. не е заявил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

По допустимостта на касационното обжалване ВКС, ІІ т.о. приема следното:

  Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства (какъвто характер има и настоящото определение), касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който, обаче, следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

С оглед изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо. Въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение представлява в случая съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно - отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение. И доколкото този въпрос е разрешаван по различен начин от съдилищата, видно от приложените към частната касационна жалба доказателства, както и предвид обстоятелството, че същият е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика, следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.

По същество частната касационна жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява имотът, до който се подава електрозахранване,тъй като съгласно Общите условия за продажба на електрическа енергия посочването на местонахождението (адреса) на имота и представянето на доказателства за собствеността или правото на ползване върху него представлява задължително условие за самото сключване на договор. Без данни за имота, претендираното вземане не може да се счете достатъчно индивидуализирано в съответствие с изискването на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, така че да бъде предмет на съдебна защита, независимо от нейния вид - в рамките на исковото производство или на изпълнителното производство (част от което е и заповедното).

Настоящият състав споделя изцяло становището на възивния съд, че в заповедното производство нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се отстранява по реда на чл.101 ГПК. Неприложимостта на цитираната разпоредба произтича преди всичко от спецификата на заповедното производство, обуславяща съответно специалния характер на регулиращите го норми по отношение на общите процесуални правила, съдържащи се в Част Първа на ГПК. Освен това тя произтича и от липсата на изрично предвидена в чл.411 ГПК възможност за даване на указания във вр. с редовността на заявлението и същевременно – от липсата на препращаща към нормата на чл.129, ал.2 ГПК, установяваща задължение за съда да даде указания във връзка с редовността на исковата молба.становеното в чл.425, ал.2 ГПК изключение се отнася само до случаите, в които заявителят не е използвал утвърдения образец за заявление или е използвал неправилен образец, което само потвърждава горното правило, че в останалите случаи на нередовност за съда не съществува задължение за оставянето му без движение до тяхното отстраняване.

По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1021/03.12.2008 г. по в.ч.гр.д. № 4297/2008 г. на Софийски градски съд

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1021/03.12.2008 г. по в.ч.гр.д. № 4297/2008 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ