Р Е Ш Е Н И Е № 60170 София, 30.07. 2021година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 124/2021година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 232 от 26.03.2021г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 23034/12.08.2020 г. на Б. Г. чрез адв. Г. Ч. от АК – П., на въззивно Решение № 689/08.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1946/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено Решение № 1326/08.04.2019 г. по гр.д. № 11302/2018 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлен заявеният от ищеца Б. Г. конститутивен иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД, с който се иска да бъде развален сключеният договор за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №2, том – 23 от 20.08.1991 г. при нотариус при РС – Пловдив, до размер 4/6 ид.части. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение и да бъде уважен предявеният осъдителен иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД. В проведеното открито съдебно заседание касаторът чрез адв.Ч. поддържа жалбата си. Ответната страна З. И. чрез адв. С. Д. от АК – П., в представено писмено становище по касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност и претендира присъждането на разноски. В проведеното открито съдебно заседание чрез адв.Д. поддържа становището си за неоснователност на жалбата по съображенията, изложени в писмения отговор. Ответната страна Д. Д. чрез адв. П. Р. от САК взема писмено становище по касационната жалба. Излага съображения за неоснователност на депозираната касационна жалба. Претендира се разноски. В проведеното открито съдебно заседание чрез адв.Б. поддържа становището си за неоснователност на жалбата по съображенията, изложени в писмения отговор. С цитираното определение № 232 от 26.03.2021г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси : относно разпределението на доказателствената тежест по иска за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и относно задължението на решаващия съд при преценка на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други, както и по материалноправния въпрос : как и кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му? По повдигнатите процесуалноправни въпроси е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, напълно споделена и от настоящия съдебен състав - ищецът следва да установи по пътя на пълно главно доказаване наличие на договор за издръжка и гледане между насрещните страни по делото, съответно фактите, обосноваващи материално правоприемство между съконтрахентите и страните по делото - напр., че ищецът е наследник на прехвърлителя по договора, съответно, че ответникът е наследник на приобретател по договора. В този смисъл, ищецът не е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателя, респективно- в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение. Ако твърди забава на кредитора, ответникът следва да установи, че прехвърлителят неоснователно не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на уговорената между страните престация, съответно, че сам е започнал изпълнение в пари, вместо уговореното в натура, до решение на съда за трансформацията на задължението. В процеса, образуван по иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, когато двама или повече свидетели дадат противоречиви показания или някой от свидетелите е заинтересован, съдът следва да положи усилия да разкрие кой от тях казва истината и след като прецени правдоподобността и достоверността на твърденията им, с оглед на останалите данни по делото, мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и на кого не и едва в резултат на това да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство за установено. Тези правни разрешения, които са дадени с посочените от касатора Решение № № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на IV - г.о. на ВКС и Решение № 159 от 22.02.2016 г. по търг. д. № 1871/2014 г. на II – т.о., а и в множество други актове на ВКС, обективиращи трайната и последователна практика на касационната инстанция по повдигнатите въпроси, се възприемат напълно от настоящия състав. По поставения материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС намира, че процесният алеаторен договор е такъв, при който кредиторът, срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, получава като насрещна престация грижи и издръжка. По въпроса за съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е дадено разрешение по реда на чл. 290 ГПК в множество съдебни актове ( пр.: решение № 26/2009 г. II ГО ВКС по гр. д. № 5524/2007 г., решение № 70/2011 г. на III ГО ВКС по гр. д. № 612/2010 г., решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г. и др.) Обобщен отговорът е, че насрещните престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се допълни, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка. Договорът е алеаторен, а при този вид договори не се прилага принципът за еквивалентност на престациите - по общо правило едната от страните не знае точния размер на задължението си или на вземането си. Личният елемент е действително много силен при сключване на подобен вид договори, но няма отношение към равенството на престациите, а квалифицира като незаместимо поетото по алеаторния договор задължение за гледане и издръжка. От това следва, че кредиторът не може да бъде задължен да приеме изпълнение, предоставено му от трето лице, ако няма постигната подобна уговорка между съконтрахентите. И без изрична клауза в договора, ако бъде предоставено пълно изпълнение чрез трето лице и кредиторът не възрази и приеме, длъжникът се освобождава от отговорност. Във всеки случай съдът, тълкувайки волята на страните, трябва да определи обема на договорените задължения, след което да съпостави съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, като съобразява възрастта му, физическото и здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението. Представяне на натурална издръжка - храна, режийни разноски, дрехи и други грижи - за домакинството, хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо правило, е същността на престацията за грижи и издръжка на приобретателя, така, че релевантни са всички факти, имащи отношение към изпълнението, то пълно ли е, ежедневно и непрекъснато ли се престира, тъй като, за да е налице точно изпълнение на този договор от страна на длъжника, последният следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Неизпълнението - пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора. В този смисъл, бездействието на приобретателя да предяви иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако е налице неизпълнение на алеоторната престация, не е пречка наследниците му да упражнят това негово право. Приживе, отношението на кредитора към предоставеното от длъжника изпълнение по грижи и издръжка е от значение за преценката има ли и какво изпълнение по договора от приобретателя, поради което се преценява ведно с всички останали доказателства, но нито освобождава ответника от задължението да установи изпълнение, нито само по себе си е основание за отхвърляне на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако няма доказателства за пълно и точно изпълнение. В процесния случай е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът е предявил иск за разваляне на договор за издръжка и гледане до размер на 4/6 идеални части. Счел е за установено, че ищецът и покойната му съпруга А. Г. са прехвърлили през 1991г. процесния апартамент на наследодателката на ответниците и тяхна дъщеря М. Б. И. срещу задължението от нейна страна да гледа и издържа прехвърлителите заедно и поотделно, като същите са си запазили правото на ползване върху имота. Тази сделка е била оформена с нот.акт №2/1991г. На 28.02.2013г. е починала приобретателката М. Б. И., поради което задължението за гледане и издръжка е преминало върху нейните наследници-ответниците, от които първият ответник е неин съпруг,а втората ответница е нейна дъщеря. Скоро след смъртта на М. Б. И. е починала и съпругата на ищеца. Приел е също, че от събраните доказателства в първоинстанционното производство се е установило, че до смъртта на приобретателката М. Б. И. същата е полагала необходимите грижи за своите родители, а след нейната смърт наследниците й Д. Д., която и понастоящем живее в [населено място], е заплащала всички текущи разходи и консумативи като ток, вода, кабелна телевизия, телефон и всичко необходимо за преживяването на ищеца, а вторият ответник З. И. се е грижил относно здравето на същия като при нужда го е обгрижвал и карал до болница. Въззивният съд е отчел, че първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за разваляне на алеаторния договор приемайки, че не се установява от събраните доказателства задължението за издръжка и гледане да не е изпълнявано от ответниците; че за да е налице неизпълнение на алеаторния договор, ищецът следва да докаже пълно неизпълнение от страна на ответника относно полагането на грижи и заплащането на издръжка по отношение на него от страна на ответника; че в настоящия случай от разпита на св.В., която е дъщеря на ищеца, не може да се установи да не са изпълнявани задълженията за гледане и издръжка, а от разпита на св.Б. се установява, че такива грижи са полагани както от М. И. до нейната смърт, така и от съпруга й З. И. и дъщеря й Д. Д. след нейната смърт, като и двамата са се грижили, както за прехвърлителката Г. до смъртта й, така и за прехвърлителя и ищец в настоящия процес Г.. Въззивният съд е споделил фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Посочил е, че от събраните във въззивното производство писмени доказателства било установено, че ответникът И. има придружаващо сърдечно заболяване и същият е лекуван в болнично заведение, както и че през 2005г. З. и М. И. са дали на Ф. В. сумата от 10000лв.,като компенсация за недвижим имот, който не се установява да е процесния. Посочил е и това, че от показанията на разпитания пред втората инстанция свидетел О., се установява, че грижи за жалбоподателя полага само дъщеря му Ф. В., а ответниците не са ходили в имота; че от показанията на св.И., която е съпруга към настоящия момент на И., става ясно, че във всеки момент, когато е бил потърсен, И. се е отзовавал на повикванията на ищеца, включително и за водене до болнично заведение. Приел е също, че за да е налице неизпълнение на договора за гледане и издръжка ищецът следва да докаже пълно неизпълнение на поетото задължение за гледане и издръжка от страна на ответника. Според въззивния съд ищецът не е изпълнил своето процесуално задължение и при условията на пълно и главно доказване по делото не е установил неизпълнение в пълен обем на поетото задължение за гледане и издръжка от страна на приобретателя, а след неговата смърт и от неговите наследници. Обосновал е извод, че алеаторният договор за издръжка и гледане представлява полагане на грижи за нуждаещия се прехвърлител, а не получаването на месечна издръжка, когато задължението е трансформирано от съда изцяло да замести поетото задължение за полагането на грижи; че ответницата Д. живее на територията на [населено място], но заплаща консумативите на ищеца, а ответникът И. полага необходимите грижи за гледането на ищеца. По изложените съображения счел, че длъжниците не са в забава, респективно в неизпълнение на задължението по договора за гледане и издръжка и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. При служебно извършената проверка касационната инстанция не констатира пороци, обуславящи нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт. Като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е основателна - въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон. Съдът е прехвърлил в тежест на ищеца доказването неизпълнението на договора. Твърдението на ищеца по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че липсва изпълнение по алеаторния договор от страна на приобретателя, респективно неговите наследници, не въвежда фактически твърдения относно начина на неизпълнието му, а е заключение (правен довод) относно поведението на насрещната страна по облигационното правоотношение. Ако ответникът оспорва иска с твърдение, че е престирал дължимото, трябва да посочи фактическите си твърдения за това как и кога е изпълнил, като докаже твърденията си. Това му доказване трябва да е главно и пълно. Противната страна - ищец може да оспорва фактическите твърдения на приобретателя по алеаторния договор за изпълнение и да сочи и представя доказателства, установяващи обратното, като това доказване е насрещно и може да бъде и непълно - достатъчно е да създаде вероятност, с което разколебава безспорността в установяваното от ответника. В нарушение на даденото по-горе тълкуване въззивният съд е приел, че доказателствената тежест е изцяло за ищеца, че същият не е доказал неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответниците. Обосновал е заключението си за осъществено от страна на длъжниците изпълнение на поетото с договора задължение за грижи и издръжка въпреки установеното, че полаганите грижи не са били ежедневни, непосредствени и непрекъснати, че са заплащани консумативи, а са закупувани храна и медикаменти от време на време, както и че грижи и издръжка за прехвърлителката са полагани и от другата дъщеря на ищеца. В отговор на изложените във въззивната жалба доводи за неправилна преценка на свидетелските показания, съдът е приел да кредитира както показания на свидетел на ищеца, така и на ответната страна, без да подложи на прецизен анализ противоречивите показания и без да положи усилия да разкрие кой от свидетелите казва истината и след като прецени правдоподобността и достоверността на твърденията им, с оглед на останалите данни по делото, мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и на кого не и едва в резултат на това да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство за установено. При това положение, независимо от заявеното, че е сторена съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, заключението на съда за изпълнение на задължението, поето по договора, се основава единствено на представени доказателства за грижата и издръжката на прехвърлителя, удостоверяващи заплащането на консумативни разходи. Както стана ясно, разпределението на тежестта на доказване е за вида на доказването, което страните следва да осъществят спрямо спорните факти и обстоятелства, а последиците от разпределението на доказателствената тежест е за приемането от съда за осъществен или не на съответния факт или обстоятелство, предвид извършеното доказване. Всяка от страните има право да сочи, представя и да иска събиране на доказателства за всички спорни факти и обстоятелства по делото. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд не е отчел, че първоинстанционният съд не е изпълнил нито задължението си по чл. 145 ГПК да изясни фактическите твърдения на ответниците за това как и кога са изпълнили, нито задължението си по чл. 146, ал. 1 ГПК да разпредели доказателствената тежест. Вместо да я разпредели, той е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже „истинност на твърденията в исковата молба“, и на ответниците е указал, че е в тяхна тежест да докажат „неистинност на твърденията в исковата молба“. Във въззивната жалба ищецът е изложил оплаквания, че доказателствената тежест не е разпределена , но въззивният съд не е изпълнил задължението си на втора инстанция по същество да отстрани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения. В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато за разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да съобрази дадените от настоящата инстанция указания и, с оглед крайния резултат, да се произнесе за разноските, като вземе предвид и тези, сторени по настоящото дело от страните. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение № 689/08.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1946/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд и изпълнение на дадените указания. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: