Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. София, 14 септември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретар ..………...………… НЕВЕНА ПЕЛОВА …...…......…… и с участието на прокурор ……………. ГАЛИНА СТОЯНОВА ………….… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 307/2020 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения К. В. Н. за възобновяване на НОХД № 409/2018 г. по описа на Мездренския районен съд (МРС). В саморъчната молба на осъденото лице са изложени доводи, че незаконосъобразно е бил осъден задочно, тъй като не е участвал в наказателното производство и не е имал възможността да се защити. Наведен е довод, че съдът не анализирал правилно доказателствата по делото и поради това наложил по-сурово и несправедливо наказание. В съдебно заседание на ВКС осъденият Н. и неговият служебно назначен защитник адв. Д. Д. (преупълномощен от определената от САК за служебен защитник адв. Т.) поддържат искането за възобновяване и молят да бъде уважено. Процесуалният представител излага аргументирани съображения в подкрепа на искането за възобновяване, застъпвайки теза, че в хода на съдебното производство не бил направен какъвто и да било опит К. Н. да бъде призован от посочения от него на л. 15 от досъдебното производство адрес в [населено място], да бъде уведомен за внесения обвинителен акт срещу него, да му бъдат връчени съдебните книжа, за да има възможност да осъществи правото си на лична защита. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 40 от 11.12.2018 г. по НОХД № 409/2018 г. МРС е признал подсъдимия К. В. Н. за виновен в това, че на 07.04.2018 г. в клуб „име“, в [населено място] при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи и сума от 150 лева от владението на Ц. И. Б. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. С присъдата си съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. Присъдата е била проверена по въззивен ред по жалба на служебния защитник на подсъдимия Н., като е била потвърдена с решение № 42 от 21.06.2019 г., постановено по ВНОХД № 160/2016 г. по описа на Врачанския окръжен съд (ВрОС). Присъдата на МРС е влязла в сила на 21.06.2019 г. Съгласно писмо вх. № П-00045/2019 от 17.03.2020 г. от РП–гр. Мездра на 13.03.2020 г. наложеното по отношение на осъдения Н. наказание лишаване от свобода е било приведено в изпълнение. Поради липса на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения на обстоятелствата за влезлия в сила съдебен акт на МРС по НОХД № 409/2018 г., за начало на визирания от чл. 423, ал. 1 от НПК период следва да се приеме моментът на задържането му за изтърпяване на наказанието, а именно – 13.03.2020 г. Молбата на искателя за ревизия на наказателното дело по реда на възобновяването е подадена по пощата на 24.04.2020 г. – в шестмесечния срок от узнаването за постановената присъда. При тези данни ВКС намери, че искането на молителя е допустимо на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, по реда на която процедура е образувано настоящото производство. Разгледано по същество, искането на осъдения К. Н. за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. В хода на образуваното досъдебно производство № 107/2018 г. по описа на РУ на МВР, гр. Мездра, на 18.07.2018 г. К. В. Н. присъствено е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК (л. 69 от ДП), като на същата дата е бил и надлежно разпитан в това му качество (л. 70 от ДП). Посочените процесуални действия са били извършени без участието на защитник, тъй като обвиняемият изрично е заявил, че не желае да бъде защитаван от адвокат. В съставените процесуални документи – постановление за привличане и протокол за разпит – разследващият орган е отразил посоченото от самия обвиняемия местоживеене в [населено място] [улица]. С постановлението за привличане по отношение на Н. е била взета мярка за неотклонение „подписка”, като изрично са били конкретизирани поетите от него задължения да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, като са били разяснени и последиците от неизпълнението им. При заявен от Н. отказ от предявяване на материалите по делото, залегнал в протокола за разпит на обвиняем, след доклад по чл. 226, ал. 1 от НПК и ведно с изготвеното обвинително заключение, досъдебното производство е било изпратено на Районна прокуратура – Мездра с мнение за предаване на съд. По внесен от районна прокуратура – Мездра обвинителен акт срещу К. В. Н. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК е било образувано НОХД № 409/2018 г. по описа на Мездренския районен съд. Преписи от изготвения обвинителен акт, от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото и възможността същото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, не са му били връчени, тъй като въпреки поетите процесуални задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице, осъденият самоволно е напуснал не само адреса в [населено място] село, но и страната. Видно от изготвената призовка, находяща се на л. 11 от първоинстанционното производство, Н. не е бил открит на адреса, който сам е посочил на досъдебното производство, не са били намерени и негови близки или съседи, които да получат съдебните книжа със съответното задължение за предаването им на адресата. Съдът е изискал справка относно постоянния и настоящ адрес на подсъдимия, като за такъв отново е бил посочен [населено място] [улица]. Изискана е била и справка за декларираното от осъдения движимо и недвижимо имущество, като в удостоверение с изх. № [ЕГН]/14.08.2018 г. на [община] е посочен същият адрес и липсата на декларирани данни по чл. 14 от ЗМДТ и за МПС/ППС. По повод неуспешен опит за връчване на призовка на осъдения от мл. инспектор при РУ – [населено място] е била изготвена докладна записка (л. 27 от НОХД № 409/2018 г.), съгласно която на посочения адрес лицето не е било намерено, като след проведен разговор с жители на селото се установило, че Н. от години не е посещавал селото и е заминал за чужбина, където работи и живее. На л. 36 от първоинстанционното дело е приложена справка, въз основа на която съдът е установил, че на 20.07.2018 г. Н. е напуснал Република България през ГКПП Аерогара София, като към момента на изготвяне на справката е липсвала информация за завръщането му в страната. При тези данни първоинстанционният съд е разгледал и решил делото в отсъствие на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК. Въззивният съд, сезиран с жалба на служебно назначения защитник на искателя, също е проявил необходимата процесуална активност за призоваването му, като въпреки положеното старание, осъденият Н. не е бил открит, и е бил призован чрез служебния си защитник. Описаното процесуално развитие на воденото срещу молителя наказателно производство категорично сочи на неоснователност на искането му за възобновяване. Разглеждането на делото при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК не поражда безусловно задължение за последващото му възобновяване. В производството по глава тридесет и трета от НПК винаги се изследват и преценяват предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Искането на задочно осъденото лице се уважава, само когато причината за неприсъственото разглеждане и решаване на делото не се корени в собственото му процесуално некоректно поведение. Ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. При наличието на някоя от цитираните две хипотези на недобросъвестно процесуално поведение осъденият не може да черпи права в производството по реда на този извънреден способ за съдебен контрол. По отношение на К. Н. е налице първата хипотеза, тъй като единствено поради укриването му първоинстанционният съд обективно не е могъл нито да му връчи препис от обвинителния акт, нито да го уведоми за образуваното съдебно производство и да го призове за насрочените съдебни заседания. Досъдебното производство безспорно е протекло с негово участие, като разследващият орган му е разяснил задълженията да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган или да го променя, без да съобщи за това. При ясно знание за воденото срещу него наказателно производство – два дни след привличането му като обвиняем, искателят самоволно е заминал за чужбина, напускайки страната за продължителен период от време (повече от две години и шест месеца до задържането му), без да уведоми за отсъствието си компетентните органи и без да посочи адрес за призоваване. Със своето поведение, освен че е нарушил задълженията си, произтичащи от процесуалното му качество на обвиняем, осъденият е демонстрирал и незаинтересованост към развитието на наказателния процес, като сам е избрал да не участва в процеса и да не се защитава лично. В разглеждания случай съдилищата са положили всички необходими процесуални усилия за установяване местонахождението на Н., респективно за осигуряване участието му в производството, които са останали без резултат. При разглеждането на делото в отсъствие на осъдения е било гарантирано и правото му на защита чрез назначаването на служебен защитник, който в проведеното на 23.05.2019 г. съдебно заседание пред Врачанския окръжен съд е заявил, че подсъдимият се е свързал с него и в телефонен разговор го е уведомил, че се намира в /държава/, уведомен е за съдебното заседание, поддържа жалбата и е съгласен да го представлява. Неоснователни са инвокираните пред настоящия съдебен състав възражения, че предходните инстанции не направили опит да призоват осъдения от посочения от него на л. 15 от ДП адрес в [населено място], на който е заявил, че пребивава при приятеля си М. Г.. На първо място, от предоставеното от К. Н. „сведение“ (л. 15 от ДП е видно, че същият е посочил като свой адрес – [населено място] , [улица], независимо че в съдържателната част на документа е отразено изявлението му, че живее при приятеля си М. Г. в [населено място]. Наред с това, както вече бе отбелязано, при привличането му като обвиняем и последващия разпит е заявен и вписан адресът в [населено място] село. На л. 71 от ДП е приложена собственоръчно попълнена от искателя Н. декларация за семейно и материално положение, в която за пореден път е отразено същото местожителство. Предходните инстанции са положили необходимите усилия за откриване на подсъдимия, като са правили опити за призоваването му по постоянния му и настоящ адрес в [населено място] село, изисквали са множество справки за установяване на местонахождението му, но безрезултатно и неуспешно, като единствено е било установено, че същият от години не пребивава в селото и 2 дни след привличането му като обвиняем е напуснал страната. Вярно е, че липсват данни осъденият да е бил търсен в [населено място], но това е така, защото във всички налични по делото материали е посочено, че живее на адреса в [населено място] село. При това издирването му от съда и в [населено място] е било лишено от практически смисъл, тъй като той вече е бил напуснал територията на страната. Изложеното обуславя изводи за укриването му от правосъдието и дезинтересираност от развитието на наказателния процес. По изложените съображения ВКС прие, че искането на осъдения К. В. Н. за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно. Останалите оплаквания на осъдения (че бил представляван от защитник, който той не бил упълномощил, че бил осъден в нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК, че му било наложено сурово и несправедливо наказание), могат да бъдат отнесени към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, в който случай съгласно чл. 424, ал. 1 от НПК компетентността за преценка на допустимостта и основателността на искането е възложена на Софийския апелативен съд. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. В. Н. за възобновяване на НОХД № 409/2018 г. по описа на Мездренския районен съд на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Искането на осъдения К. В. Н. ведно с делото ДА СЕ ИЗПРАТИ по компетентност на Софийския апелативен съд с оглед преценка на основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.