Р Е Ш Е Н И Е № 156 София, 28.11.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4236 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. И., чрез пълномощника му адвокат П. К., против решение № 55 от 12.03.2014 г., постановено по гр.д. № 37 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 485/6.11.2013 г. по гр.д. № 1483/2012 г. на Районен съд-Габрово за отхвърляне на предявения от Н. А. И. против К. Й. Л., М. Г. Л., Г. К. Л., Б. К. Л., В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г. иск за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 143218.518.17 с площ 1099 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица] предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, застроен с многофамилна жилищна сграда с идентификатор 143218.518.17., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 143218.518.17.2 и сграда с идентификатор 143218.518.17.3. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на извода на съда, че не може да се допусне съдебна делба, тъй като не е отстранена грешката в кадастралната карта. Отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК са подали съделителите В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г., в който поддържат, че същата е неоснователна. К. Й. Л., М. Г. Л., Г. К. Л. и Б. К. Л. не са изразили становище в настоящото производство. С определение № 305 от 6.07.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: ако предмет на съдебна делба е самостоятелен имот с кадастрален идентификатор, в границите на който са включени повече от един терени с различно устройствено предназначение по смисъла на ЗУТ, следва ли да се извърши процедура по чл.54,ал.4 ЗКИР за обособяването на отделните терени по ЗУТ в самостоятелни имоти по смисъла на ЗКИР преди допускането на делбата и тази процедура необходима предпоставка ли е за допускането и извършването на съдебната делба и свързания с него въпрос допустимо ли е правен спор по чл.53 ЗКИР да се решава чрез иск за съдебна делба, поради противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС Въззивният съд е приел за установено, че в резултат на наследяване и правни сделки, ищецът Н. А. И., К. Й. Л. и М. Г. Л. са съсобственици на терен за озеленяване с площ 798 кв.м. /за който от експертното заключение се установява, че е част от дворище с пл. № 4098, която по ЗРП е отредена за озеленяване/, а останалите съделители - Г. К. Л., Б. К. Л., В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г. - са съсобственици на УПИ ХІІ-4058, като към настоящия момент двата имота са обединени в общ поземлен имот с идентификатор 143218.518.17 с площ 1099 кв.м. Въззивният съд е приел, че основният спор по делото е дали този имот може да бъде предмет на делба. Изложени са съображения, че проблемът, който произтича, видно от събраните по делото доказателства е, че към момента не може да се обособи „терена за озеленяване” като самостоятелен парцел. Самостоятелен обект би имало по кадастрална карта, ако е била проведена докрай процедурата по чл.53 ЗКИР /заради която делото е било спряно пред първоинстанционния съд и е изготвен акт за непълноти и грешки № 98 от 29.04.2013 г., но поради изразено изрично несъгласие на част от съделителите, както и бездействие за подписване на друга част, административният орган е приел, че следва да откаже отразяването на грешката, която засяга имот 143218.518.17/. Прието е, че безспорно е установено по делото, че е налице непълнота на кадастралната карта. Редът, по който кадастралните карти могат да се изменят, когато съдържат непълноти и грешки е уреден в чл.53 от ЗКИР, като това може да се извърши както по административен ред, така и в отделно исково производство, което е различно от делбеното. В обобщение е направен извод, че по настоящото дело делбата не може да бъде допусната, тъй като имот с идентификатор 143218.518.17 включва в себе си УПИ ХІІ-4058 и „терен за озеленяване” и ищецът претендира за делба само на „терена за озеленяване”, а за останалата част, т.е. УПИ ХІІ-4058, няма претенции, като в едно бъдещо производство, когато имотът бъде разделен с два идентификатора, то тогава съдът може да се произнася по отношение квотите, при които се допуска делбата. Тези изводи на съда противоречат на практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.4, според която иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот е допустим, дори да не е проведена административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на грешка в одобрената кадастрална карта. По основателността на касационната жалба: С договор за продажба на наследство от 5.02.2007 г. ищецът Н. А. И. е придобил наследствените права на Надежда Й. С. и Й. П. Л., придобити от Б. Х. Л., поч.3.02.2003 г. Б. Х. Л. е единствен наследник по закон на Х. Д. С., поч. 21.04.1974 г. /сестра й Г. Х. С. се е отказала от наследството му/. Между страните не се спори, а и видно от представените нотариални актове от 1924 г., 1934 г. и 1939 г., удостоверение № 9600-350/1.11.2010 г. на [община] и експертното заключение на инж.В. Р., Х. Д. С. е придобил собствеността върху застроени и незастроени недвижими имоти в [населено място], които понастоящем /след частично изменение на ЗРП от 1998 г./ съставляват УПИ Х.-4058, кв.169, застроен с две жилищни сгради и постройка на допълващо застрояване, с площ около 287 кв.м., както и имот с площ от около 793 кв.м., включен по плана в терен за озеленяване. В кадастралната карта УПИ Х.-4058 и терена за озеленяване /дворище пл. № 4058/ са заснети като имот с идентификатор № 143218.518.17 с площ от 1099 кв.м. 1/3 ид.ч. от УПИ Х.-4058 е продадена от държавата на Д. Д. К., В. Ц. И. и Г. Д. Г. през 2005 г. Б. Л. през 2001 г. е продала застроен обект и 1/3 ид.ч. от целия поземлен имот 4058 на К. Й. Л. и М. Г. Л., а последните през 2005 г. са прехвърлили на Б. К. Л. застроения обект и 1/3 ид.ч. от УПИ Х.-4058. През 1997 г. Б. Л. е дарила на К. Й. Л. застроен обект и 1/3 ид.ч. от дворище пл. № 4058, а последният е прехвърлил обект на Г. К. Л. заедно с 1/3 ид.ч. от УПИ Х.-4058. С влязло в сила решение № 183/23.06.2011 г. по в.гр.д. № 176/2011 г. на Окръжен съд-Габрово са отречени по отношение на В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г. претендираните от Н. А. И. права от 2/9 ид.ч. от УПИ Х.-4058, на основание реституция по ЗВСОНИ и договор за продажба на наследство. С оглед установените по делото разпоредителни действия на Б. Х. Л. и при съобразяване силата на пресъдено нещо на решение № 183/23.06.2011 г. по в.гр.д. № 176/2011 г. на Окръжен съд-Габрово следва да се приеме, че в наследството на Б. Л. са останали права върху 1/3 ид.ч. от неурегулираната част от дворище пл. № 4058, включена в терен за озеленяване /със сила на пресъдено нещо е установено по отношение приобретателите по договора за покупко-продажба от държавата, е установено, че Н. И. не е придобил права по договора за продажба на наследство от урегулираната част от имота, съставляваща УПИ Х.-4058/. По договора за продажба на наследство Н. И. е придобил 2/9 ид.ч. от неурегулираната част от имота, включена в терен за озеленяване, а останалите идеални части се притежават както следва: 3/9 ид.ч. от К. Л. и М. Л. в режим на съпружеска имуществена общност /по договора за покупко-продажба от 2001 г./ и 4/9 ид.ч. от К. Л. /от които 3/9 ид.ч. по договора за дарение от 1997 г. и 1/9 ид.ч. по наследство от Б. Л./. При горните факти следва, че е налице съсобственост между Н. И., К. Л. и М. Л. върху незастроен имот от около 793 кв.м., съставляващ неурегулираната част от бивше дворище пл. № 4058, включена в терен за озеленяване, заснет в кадастралната карта като част от поземлен имот с идентификатор 143218.518.17. Обстоятелството, че в кадастралната карта е допусната грешка, като имотът не е отразен като самостоятелен, не е пречка за установяване наличието на съсобственост и допускане на съдебна делба. Възражението на В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г. за недопустимост на делбата с оглед тълкуването по ППВС № 2/82 г. не следва да се обсъжда, доколкото тези лица не са съсобственици в незастроената част от бивше дворище пл. № 4058, включено понастоящем в терен за озеленяване. Ищецът не е съсобственик върху урегулираната част от бивше дворище пл. № 4058, съставляваща УПИ Х.-4058, поради което следва, че е неоснователен предявения против Г. К. Л., Б. Крадимиров Л., В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г. иск за делба на тази част. Въззивното решение следва да се отмени като неправилно. Поради липса на индивидуализация на частта от дворище пл. № 4058, включена по действащия ПУП в терен за озеленяване, съсобственик на която е ищецът Н. И., делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Габрово. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства за границите на тази част чрез представяне на скицата-проект за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта относно поземлен имот 14218.518.17, изработена по повод процедурата по чл.53 ЗКИР или чрез изслушване на съдебна експертиза. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 55 от 12.03.2014 г., постановено по гр.д. № 37 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Габрово. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Габрово. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: