О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 452 София, 30.09.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 5307 /2013 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от П. А. А. против определение № 2013 от 02.07.2013г. по ч. гр.д.№ 1676/2013г. на Пловдивски окръжен съд V гр.о., с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против отказа на съдията по вписванията при Първомайски районен съд, постановен с опрeделение № 23/08.05.2013г., с което е отказано вписване на договор от 09.09.1994г. за прехвърляне на недвижим имот, продаден от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС „Д. 89” в ликвидация на жалбоподателя. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон пар.13 от ПР на ЗСПЗЗ и чл.3, ал.2 ПВ и нарушение на процесуалните правила, тъй като не е съобразена задължителната съдебна практика на ВКС и не са взети предвид доказателствата, приложени към молбата за вписване относно индивидуализация на купувача и имота. В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: подлежат ли на вписване договорите, подписани от председателя на ликвидационния съвет без нотариална заверка на подписите и може ли да се индивидуализира имота и с други доказателства, приложени към молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното определение, въззивния съд е приел, че дори да се приеме, че ликвидационния съвет действа като държавен орган, тъй като е назначен от Министъра на земеделието, то договорът не подлежи на вписване, защото е подпечатан с печат на АПК „В. К.”, въпреки, че по договора той не е страна. Определението е мотивирано и с това, че не е ясно дали с договора се прехвърля и терена под сградата и ако е така, не е представена данъчна оценка за него. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставените въпроси кореспондират на мотивите на въззивния съд и са относими към съществото на спора. По тези въпроси, въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, както следва: С определение № 441 от 03.08.2009г. по ч. гр.д.№ 281/2009г. е прието, че договорът за продажба на имущество на бившето ТКЗС от председателя на ликвидационния съвет подлежи на вписване и без нотариална заверка на основание чл. 3, ал.2 ПВ, защото членовете на ликвидационния съвет съгласно пар.13, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се назначават и освобождават от министъра на земеделието и храните. Настоящият състав възприема този извод, като допълва следното: Съгласно ал.5 от този текст, назначеният ликвидационен съвет има правомощия по ликвидиране имуществото на бившето ТКЗС, включително и да го разпределя. Това му правомощие е във връзка с призюмираната собственост на ТКЗС върху заприходените основни средства, включително и сгради. Контролът върху дейността му се е извършвал от министерство на финансите със средства, осигурени от бюджета /ал.9/ Без значение е от къде са осигурявани средствата за възнаграждение на членовете на ликвидационния съвет, тъй като това не е определящ признак за статута на държавен орган. Съгласно чл.3, ал.2 П., изискването да се вписват само актове в нотариална форма, или с нотариална заверка на подписите не се отнася когато актовете са издадени от надежен държавен орган. Тъй като ликвидационния съвет е назначаван от М., изпълнявал е функции, определени със закон и е контролиран от министерство на финансите, следва да се приеме, че той е действал като надлежен държавен орган, оправомощен да се разпорежда с имуществото на бившето ТКЗС с оглед производството по ликвидация. Действително нормата на чл. 6 от П. определя необходимото съдържание на актовете, подлежащи на вписване. Когато обаче се вписват актове, които не съдържат тези елементи в съдържанието си, но са отговаряли на нормативните изисквания към момента на съставянето им, те могат да се установят с допълнителни доказателства към молбата за вписване. Относно скицата, доказваща актуалната индивидуализация на имота това изискване е изрично предвидено в чл. 6, ал.3. Същото следва да се прилага и относно изискването за вписване на ЕГН или ЕИК на лицата и другите индивидуализиращи белези за тях, По частната касационна жалба. Предвид отговорът на първия поставен въпрос, следва да се приеме, че липсата на нотариална заверка на договора не е пречка за вписването му щом е сключен преди приемане на пар.29, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/16.05.1995г./ Сградите, построени от ТКЗС в стопанския двор се третират като обществено мероприятие и това е основание земята под тях и необходимо прилежащия терен да не се рестиутират, съгласно чл. 10б във вр. с чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ. Затова при разпореждането с това имущество не е предвидена проверка на собствеността от нотариус. След изменението на пар.29 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ ДВ бр. 79/1996г. това имущество стана съсобствено между лицата с право на дял от имуществото на ТКЗС. Съгласно пар. 28 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/16.05.1995г. организациите по пар.12 – бившите ТКЗС-та в ликвидация се заличават служебно от окръжните съдилища. Когато разпореждането е станало преди влизане в сила на тази норма и с оглед последвалото заличаване на ЮЛ не може да се иска ЕИК, въведен много по-късно. За сключването на договорите действа нормативната уредба, която е била в сила към момента на сключването им. Затова мотивът за отказа, че липсва ЕИК е незаконосъобразен. Относно печата е установено от Общината, която съхранява документацията на прекратените организации по пар.12 от ЗСПЗЗ, съгласно пар. 28, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, че този печат се съхранява в предадената архива на бившето ТКЗС „Д. 89”, защото то е правоприемник на АПК „В К.”. Следва да се има предвид и това, че печата не е основен индивидуализиращ белег на страната по правоотношението. Същественото в случая, което общината може да удостовери е дали към датата на подписване на договора, лицето, посочено като подписало го от името на бившето ТКЗС в Ликвидация действително е било председател на ликвидационния съвет на ТКЗС. Това обаче не е послужило като основание за отказа. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на въззивния съд, че може предмет на договора да е и терена, а няма данъчна оценка за него. Съгласно чл. 45 ППЗСПЗЗ, терена, прилежащ към сградите и съоръженията на ТКЗС е държавна собственост и подлежи на продажба от Областния управител. Представената скица на имота от 30 кв.м., отреден като прилежащ терен към продадената тоалетна установява индивидуализацията на купената сграда като местонахождение. Частният жалбоподател е купил и друга сграда - обор в стопанския двор на бившето ТКЗС „Д. 89” с договор от 30.06.1994г., който е вписан. Или в обобщение, обжалваното определение е постановено в противоречие със закона, поради което следва да се отмени, като вместо това се постанови да се впише представения с молбата договор. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване определение № 2013 от 02.07.2013г. по ч. гр.д.№ 1676/2013г. на Пловдивски окръжен съд V гр.о., по частна жалба от П. А. А. ОТМЕНЯ определение № 2013 от 02.07.2013г. по ч. гр.д.№ 1676/2013г. на Пловдивски окръжен съд V гр.о. и потвърденото с него опрeделение № 23/08.05.2013г., с което е отказано вписване на договор от 09.09.1994г. за прехвърляне на недвижим имот, продаден от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС „Д. 89” в ликвидация на П. А. А. Да се впише договор от 09.09.1994г. за прехвърляне на недвижим имот, продаден от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС „Д. 89” в ликвидация на П. А. А.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: