Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр. София, 01 октомври 2018 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря М. Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 628/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подс. Д. Б. срещу решение № 30/04.05.2018г. по внохд № 4/18г. по описа на Апелативен съд-Бургас. В жалбата се ангажират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е направил собствен анализ и оценка на наличните доказателства, а е възпроизвел приетите от първоинстанционния съд фактически и правни положения. Напълно игнорирани останали доказателствата за реалността на доставките - товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи. Оспорват се изводите относно субективната съставомерност на деянието, като се твърди, че подсъдимият не е знаел и не е могъл да знае, че фирмите-доставчици са съставили фактури с невярно съдържание. Същевременно, от доказателствата се установявало, че представляваното от подсъдимия дружество е сключвало търговски сделки с доставчиците, заплащало е по банков път и в брой стоките, предмет на сделките, стоките са били доставени на дружеството-получател, след което са били препродадени на други търговци, които също са ги получили реално. Правят се алтернативни искания - за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия или за отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изтъкнатите в нея съображения. Подсъдимият, в своя защита, заявява, че не е извършил престъпление, тъй като сделките с доставчиците са реални, както са реални и доставките по тях, за които той е представил писмени доказателства пред първоинстанционния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба. Заявява, че решението е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд след като наведените в касационната жалба основания и доводите, в тяхна подкрепа, както и съображенията на страните и след проверка на данните по делото, намери за установено следното: С присъда № 20/23.10.2017г., постановена по нохд № 353/2017г., Окръжен съд - Сливен признал подс. Д. С. Б. за виновен в това, че в периода 01.09.2008г.-13.03.2009г., в [населено място], като едноличен собственик на капитала и представител на [фирма]- [населено място], [община], в условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за [фирма], в особено големи размери- 91 296, 58 лева, като при упражняване на стопанска дейност , използвал документи с невярно съдържание-данъчни фактури, в които невярно се документирало, че [фирма]-[населено място], е получател на реално осъществени облагаеми доставки от [фирма]-[населено място] и [фирма]-[населено място], които използвал при водене на счетоводството на [фирма], като въз основа на тях неправомерно приспаднал неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на 91 296,58лева и като потвърдил неистина в подадени справки-декларации по чл.125 от ЗДДС, че [фирма] е получател на реално осъществени облагаеми доставки, поради което на осн. чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2/две/ години. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият Б. е осъден да заплати по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в раз-мер на 2 575,30 лева. По жалба на подсъдимия, пред Апелативен съд-Бургас е образувано внохд № 4/2018г., приключило с атакуваното пред ВКС решение № 30/04.05.2018година. С него апелативният съд потвърдил изцяло постановената от окръжния съд първоинстанционна присъда. ВКС намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Направените с жалбата оплаквания за нарушения на процесуалния закон, довели до неправилно приложение на закона, са неоснователни. Основна част от тях са насочени срещу процесуалната дейност на съда във връзка с проверката и оценката на наличните по делото доказателства, при игнориране на оправдателни доказателства, което е довело и до неправилното ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Б. за несъставомерно от субективна страна деяние. Акцентира се, че по делото не е установена фиктивността на сключените сделки, поради което осъждането на подсъдимия почива на предположения. Настоящата инстанция намира, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество е било формирано при спазване изискванията на процесуалния закон, като релевантните за правилното решаване на делото факти са установени в съответствие с изискванията на чл.13,14 и чл.107, ал.2 от НПК. На базата на надлежно събраната и проверена доказателствена съвкупност, контролираните инстанции са извели правилни фактически и правни изводи за виновното поведение на жалбоподателя. В нея се съдържат всички първични документи отразяващи дейността му като едноличен собственик на капитала и представител на [фирма]. Установено е също, че инкриминираните 8бр. данъчни фактури за доставка на стоки не отразяват реално извършени сделки-доставки и заплащане на стоките. Данъчните фактури с право на пълен данъчен кредит, представляващи и първичните счетоводни документи с невярно съдържание, са били използвани при изготвяне на подаваните от жалбоподателя справки декларации/СД/ и дневниците за покупки, които е представял в указаните от закона срокове пред съответните данъчни органи за определяне на ДДС, който дължи, следва да получи или да му се приспадне. Използването на инкриминираните данъчни фактури, включването им в справките-декларации от подсъдимия е извън всякакво съмнение. Изводите по отношение на невярното съдържание на данъчните фактури са обосновани след задълбочен анализ на съвкупния доказателствен материал, включващ обясненията на подсъдимия, показанията на св. И., Ч., А., К., Т., Д., П., Д., писмените доказателства, включително и тези, представени от подсъдимия за установяване реалността на доставките по инкриминираните данъчни фактури с [фирма] - [населено място], както и заключенията на основната и допълнителните съдебно-счетоводни експертизи. Извън всякакво съмнение е, че при извършените насрещни проверки е установено, че [фирма] - [населено място] е регистрирано по ЗДДС на 11.07.2008г. по чл.100 от ЗДДС -доброволна регистрация с нулеви обороти дванадесет месеца назад, а при посещение на ревизиращия екип на адреса на управление и адреса за кореспонденция на дружеството - доставчик е констатирано, че на адреса липсват видими данни, че там се намира офис за управление на фирмата. За липса на упражнявана дейност свидетелстват В. Ч. и К. А., към чиито показание инстанциите са се отнесли с пълно доверие. Също така, при насрещната проверка на другия търговец - доставчик / [фирма] - [населено място]/, поради липса на упълномощено лице – представител на дружеството да го представлява пред органите на НАП, не са представени каквито и да било документи във връзка с фактическото изпълнение на доставките по инкриминираните данъчни фактури, с посочен получател - [фирма]. Така, при насрещните проверки на фирмите-доставчици за установяване на произхода на стоките- предмет на облагаемите доставки по използваните от подсъдимия данъчни фактури, не са били представени каквито и да било документи, удостоверяващи действителността на доставките. Нещо повече, установено по безспорен начин е, че през процесния период управител на [фирма] - [населено място] е била св. В. Ч., която упълномощила Т. М. С. да представлява дружеството с генерално пълномощно, а последният е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 255, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, извършено в периода 01.08.2008г.- 15.12.2008 година. От своя страна пълномощникът на [фирма]-[населено място]-св. З. Г. също е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1 от НК, извършено на 14.08.2008г. и за престъпление по чл. 313, ал. 2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 15.10.2007г.- 16.06.2008 година. Що се отнася до действителността на доставките по 8-те бр. фактури Апелативният съд- Бургас е изтъкнал редица съображения на л. 44-46 от внохд № 4/2018г., като е акцентирал на липсата на съответната съпътстваща и транспортна документация за осъществяваната от доставчиците-издатели на фактурите дейност. По делото не са събрани доказателства за реално извършени доставки и реализирани сделки, а плащането в брой по данъчни фактури № №[фактура номер]/06.02.2009г. и № [фактура номер]/06.02.2009г., издадени от [фирма] - [населено място], само по себе си не обосновава категоричен извод за действително осъществени сделки. Впрочем, за останалите 6 бр.данъчни фактури, издадени от [фирма] - [населено място], липсват въобще платежни документи, удостоверяващи начина на плащане и въобще факта на плащане на посочените по фактурите доставки. Представените от подсъдимия в съдебно заседание от 09.07.2015г. по нохд № 80/2014г. по описа на Окръжен съд - Сливен писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, фактури и товарителници, на които се поставя акцент в жалбата, също не водят до извод за реалност на доставките по инкриминираните данъчни фактури. Съдът не ги е игнорирал, те са били предмет на изследване по назначена в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза, която е дала категорично заключение, че поради редица причини/разминаване в количеството на доставения слънчоглед; значително по-късните дати на съставянето им; разминаването в отбелязванията за чия сметка е транспорта на стоката; отбелязванията в графите „изпращач” и „получател” по товарителниците, липсата на задължителни реквизити по Закона за автомобилните превози; липсата на отразяване мярката на количеството, превозната цена във всички представени товарителници; представянето на два бр.товарителници с една и съща серия и номер, но с различно съдържание и др./ тези документи не могат да се свържат, респ. не се отнасят до доставките по инкриминираните данъчни фактури. Съдът е обърнал и специално внимание на показанията на св. Д. - пълномощник на [фирма] - [населено място] и правилно е утвърдил извода на първоинстанционния съд, че те не следва да се кредитират в частта им, с която е заявил, че по издадените 2 бр.фактури от [фирма] е била извършена реална доставка на слънчоглед, валсарен, амониева селитра и супер фосфат. С основание апелативният съд е акцентирал на обстоятелството, че в тази част показанията му се опровергават от заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на непредубедения относно изхода на делото св. К., пред когото в хода на полицейска проверка по друг повод, св. Д. подробно е разяснил фиктивността на сделките по инкриминираните два бр.фактури, издадени от [фирма]. Като извод се налага, че възражението на подсъдимия за реалност на доставките по 8-те бр.данъчни фактури и най-вече за тези по фактурите с [фирма]-[населено място]/за които се претендира, че е представена съпътстваща документация за плащане, предаване, превоз и получаване от [фирма]/ е неподкрепена от доказателствената съвкупност, а поради констатираните недостатъци и пороци в представената от подсъдимия документация, принципно е невъзможно обективното проследяване и идентифициране на предмета на сделките между [фирма] и [фирма]-[населено място] и последвалите такива между [фирма] и [фирма]. Неоснователно е оплакването за несъставомерност на деянието на подс. Б. от субективната страна. То е било защитено с доводи в две посоки - за наличие на реални сделки с [фирма] и [фирма]/ за което стана реч по-горе, че е неподкрепено от доказателствения материал/ и липса на знание у подсъдимия за това, че съконтрахентите му не са били технически и материално обезпечени, респ. че евентуално са извършвали данъчни измами или са използвали данъчни фактури с невярно съдържание. Принципно е вярно, че от получателят на доставката е невъзможно да се изисква да знае дали доставчиците му са кадрово и технически обезпечени, като е недопустимо той да бъде обременен с тежестта да доказва обезпечеността на доставчика си, тъй като е лишен от обективната възможност да ги проверява или контролира за посочените обстоятелства/решение на СЕС по дело № С-18/13/. Затова, установяването на елементите от субективната страна на деянието по чл.255 от НК, по необходимост налага проследяване на обективните данни относно фиктивността/реалността на доставката, като индикация за наличието на умисъл е именно обстоятелството, че реална доставка не е била извършвана. В конкретния случай реални доставки по 8-те бр. данъчни фактури не са били извършени- първичните счетоводни документи не са били съпътствани с необходимата документация, така че ясно да се проследи предметът на доставката, начинът на получаване, превозване, а представената от подсъдимия в негова защита и в значително по-късен момент документация не може да се свърже със сделките по инкриминираните данъчни фактури. Нещо повече, на плоскостта на субективната страна на деянието, с основание съдът се е позовал на показанията на св. М. Т.- управител и собственик [фирма]-[населено място], в които се съдържа информация за последващото поведение на подсъдимия в проведен между тях разговор и даденото от него обещание да му възстанови платеният от св. Т. ДДС, непризнат от органите по приходите, поради фиктивността на доставката от [фирма]-[населено място]. При така изтъкнатото и на базата на комплексната оценка на доказателствения материал, правилно инстанциите по фактите са приели, че подсъдимият е действал с пряк умисъл- той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Фактурираните доставки са били фиктивни и не са били извършени от посочените доставчици, отразената информация във фактурите е била невярна именно поради липсата на доставка, подсъдимият е съзнавал това, използвал е тези фактури при водене на счетоводството, като лично ги е предоставил на счетоводителката- св. Х., която ги е отразила в дневниците за покупки и продажби, а впоследствие това е довело и до посочване на неверни резултати в справките-декларации, а това от своя страна осуетява установяването на действителните данъчни задължения по ЗДДС и тяхното заплащане. При изложените съображения ВКС намира, че по делото не са налице релевираните в жалбата на подс. Б. касационни основания и преценява същата за неоснователна, а атакуваното въззивно съдебно решение за правилно и законосъобразно. Доколкото жалбата не съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. Б. наказание, касационната инстанция не намира за необходимо да се спира подробно на този въпрос. Достатъчно е само да се отбележи, че наказанието лишаване от свобода е наложено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер под минималния, като са съобразени всички установени по делото обстоятелства от кръга по чл.54 от НК, като в този размер и при приложението на чл. 66, ал.1 от НК то е съответно на извършеното деяние, на личността на дееца и ще постигне целите по чл.36 от НК. Предвид изложеното и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/04.05.2018г. на Апелативен съд - Бургас, постановено по ВНОХД № 4/2018 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: