Р Е Ш Е Н И Е №40 С., 14.02.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 772 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на К. Г. В., Г. Г. Ц. и Й. Г. Д. за отмяна на влязлото в сила решение от 29.07.2010 г. по гр.д. № 9496/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав и решение от 10.01.2009 г. по гр.д. № 12949/2006 г. на Софийски районен съд, 25 –ти състав, с които е признато за установено по предявения от Д. Т. В., М. Т. М., Н. Т. А., Б. Б. Б., П. Б. С. /последните двама конституирани в процеса като правоприемници на починалата Е. Т. Б./, М. Г. П., М. Т. И., С. Т. И., С. Т. И., С. М. С. И. и С. М. С. срещу С. Г. Б., че наследодателите на ищците Т. И. С. /К./ и Й. И. К. преди включването на имота в ТКЗС са били собственици на нива от * дка, ІV категория, находяща се в землището на „В.”, местността „В.”, имот № *, на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ответниците по молбата за отмяна М. Т. М., Н. Т. А. и М. Т. И., ищци по исковата молба оспорват допустимостта, евентуално – основателността й. С. Г. Б., ответник по исковата молба, счита, че молбата за отмяна е основателна. С. Т. И., Д. Т. В., Б. Б. Б., П. Б. С., М. Г. П., С. Т. И., С.-М. С. И. и С. М. С. не са изразили становище в настоящото производство. В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезата на чл.304 ГПК. М. Т. М., Н. Т. А. и М. Т. И. считат, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок, тъй като решението, чиято отмяна се иска е вписано в Агенцията по вписванията на 25.10.2011 г., от който момент започва да тече и срокът, който е изтекъл на 25.01.2011 г., т.е. преди подаване на молбата за отмяна. Д. е неоснователен. Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечният срок за подаване молбата за отмяна на основание чл.304 ГПК започва да тече от узнаване на решението. Вписването на съдебно решение само създава възможност за узнаване, но не удостоверява конкретния момент, в който неучаствал по делото необходим другар е узнал за решението. По делото липсват данни молителите да за узнали за решение от 29.07.2010 г. по гр.д. № 9496/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав преди повече от три месеца от подаване на молбата за отмяна, поради което същата е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира молбата за отмяна за основателна по следните съображения: На основание чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/, т.е. само ако силата на присъдено нещо на решението му е противопоставима и за него не съществува друга възможност за защита на притежаваните права, вкл. чрез предявяване на същия иск или чрез оспорване в друго производство на правата на участвуващите в производството по делото лица. Следователно легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е разрешен правния спор чия собственост е бил процесният имот към момента на внасянето му в ТКЗС, възникнал, тъй като на ищците, като наследници на Т. И. С. /К./ и Й. И. К. е отказано възстановяване правото на собственост, поради възстановяване собствеността върху имота на наследниците на Г. Б. А., като по делото е установено, че въз основа на решението за възстановяване правото на собственост наследниците на Г. Б. А. – К. В., Г. Ц., Й. Д. и С. Б. са се снабдили с констативен нотариален акт. Искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е предявен само против С. Г. Б., син на Г. Б. А.. Молителите К. Г. В., Г. Г. Ц. и Й. Г. Д. са дъщери на Г. Б. А. и се легитимират като имащи право да претендират възстановяване правото на собственост на наследодателя им и като собственици въз основа на решението за възстановяване собствеността върху процесния имот. Решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е от значение единствено в административната процедура по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, като органа по поземлена собственост е длъжен да зачете произнасянето на съда относно собствеността на подлежащия на възстановяване имот. В т.3 на Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 11/1997 г., ОСГК на ВС е прието, че исковата молба по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, подадена от един от наследниците, ползва и останалите. Ответници по този иск са лицата, които претендират, че те или техен наследодател е бил собственик на имота. Досежно общия факт кой е бил собственик към момента на обобществяване на земята решението по спора, обуславящо и последващото произнасяне на органа по поземлена собственост, следва да бъде еднакво по отношение на всички ответници, които имат качеството необходими другари. В случая, независимо, че правото на собственост е възстановено на наследниците на Г. Б. А., искът е предявен само против единия от тях, но постановеното решение обвързва и молителите, доколкото отрича правото им на възстановяване на собствеността като наследници на Г. А., с което отречено право органа по поземлена собственост е длъжен да се съобрази. По посочените мотиви следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл.304 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение от 29.07.2010 г. по гр.д. № 9496/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав и решение от 10.01.2009 г. по гр.д. № 12949/2006 г. на Софийски районен съд, 25 –ти състав, на основание чл.304 ГПК по молбата на К. Г. В., Г. Г. Ц. и Й. Г. Д.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийски районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: