3 Р Е Ш Е Н И Е № 145а С. 17.11.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 531/2009 година Производство по чл.290 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на А. за следприватизационен контрол срещу въззивно решение от 24.02.2009 г. по гр.д.№ 905/2008 г. на Врачанския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 69 от 21.10.2008 г. по гр.д.№ 360/2008 г. на Врачанския районен съд. С последното първоинстанционният съд по реда на чл.193 ГПК (отм.) е отхвърлил предявения от Агенцията иск срещу [фирма] за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на седма вноска по приватизационен договор за продажба на акции, представляващи 75% от капитала на [фирма],[населено място] от 29.12.1999 г. за периода от предявяването на иска до окончателното й заплащане. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. Излагат се доводи, че с оглед характера на вземането за неустойка за забава, окончателният й размер би могъл да бъде определен едва към момента на изплащането на просрочената вноска от цената по договора, върху която тя е начислена, поради което е обективно невъзможно претенцията му да бъде индивидуализирана по размер. Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по касационната жалба . С определение № 215 от 21.04.2010 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за допустимостта на искането за присъждане на неустойка за забава в плащането на парично задължение за периода от датата на предявяване на иска до датата на окончателното му погасяване, противоречивото разрешаване на който обосновава наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи във връзка с наведените в касационната жалба отменителни основания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: За да постанови обжалваното въззивно решение Врачанският окръжен съд приел, че претенцията на касатора за заплащане на неустойка до окончателното погасяване на задължението на ответника за плащане на седма вноска по договора не е конкретизирана по размер, а присъждането й абстрактно е правно недопустимо, като отделно от това посочил, че в случая е налице и недопустимо от закона кумулиране на неустойка и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за вреди, произтичащи от едно и също договорно неизпълнение – забавено плащане на присъдената седма вноска от цената на договора. Касационната жалба е неоснователна. Спорното право се индивидуализира с исковата молба чрез посочените в нея основание и петитум. Претенцията за присъждане на неустойка за неизпълнение на парично задължение от датата на исковата молба до окончателното му изпълнение е неопределяема, липсата на достатъчно индивидуализиран предмет води до нейната недопустимост, която изключва задължението на решаващия съд да се произнесе по съществото й. Претенцията е недопустима и поради липсата на правен интерес. Предмет на осъдителния иск, извън хипотезата на чл.124, ал.2 ГПК е винаги изискуемо вземане. За разлика от установителния иск защитата, която се търси с него не се изчерпва със силата на пресъдено нещо, с което спорното право се отрича или потвърждава, а тя включва и правото на носителя му да предприеме неговото принудително удоволетворяване. Придадената от закона изпълнителна сила на решението, с което се уважава осъдителния иск предпоставя като негов предмет притезания, които са изискуеми, доколкото само такива могат да бъдат удоволетворявани в изпълнителния процес. Следователно правният интерес, който е от категорията на положителните процесуални предпоставки за допустимост и на осъдителния иск ще е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удоволетворява. Когато още от правното му твърдение, съдържащо се в исковата молба е видно, че предмет на търсената с осъдителния иск защита е вземане, чиято изискуемост ще настъпи след постановяване на решението, с което се иска той да бъде уважен, а неговият размер е обусловен от бъдещото поведение на ответника, производството по него ще е недопустимо образувано и следва да бъде прекратено поради наличието на процесуална пречка за развитие на исковия процес, каквато е липсата на правен интерес. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение приема за неправилна съдебната практика, обективирана в приложеното от касатора Решение № 1674 от 01.11.2005 г. по гр.д.№ 849/2004 г. на Врачанския окръжен съд, с което е присъдена мораторна неустойка от датата на забавата в изпълнението на главното задължение по приватизационен договор до окончателното му изплащане. Въз основа на изложеното по въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че направеният с обжалваното решение правен извод за недопустимост на претенцията за присъждане на неустойка до датата на окончателното изплащане на процесната вноска от цената по приватизационния договор за правилен по своя краен резултат. Неправилно обаче съдилищата, като са приели, че искът е недопустим, са се произнесли с отхвърлително решение, вместо да прекратят производството по делото. Ето защо въззивното решение, както и потвърденото с него решение на първоинстнационния съд, постановено по реда на чл.193 ГПК (отм.) следва да бъдат обезсилени, а производството по делото в тази му част да се прекрати като недопустимо съгласно чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 24.02.2009 г. по гр.д.№ 905/2008 г. на Врачанския окръжен съд, както и потвърденото с него решение № 69 от 21.10.2008 г., постановено по реда на чл.193 ГПК (отм.) по гр.д.№ 360/2008 г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен искът на А. за следприватизационен контрол срещу [фирма] за присъждане на неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане седма вноска по приватизационен договор от 29.12.1999 г. за периода от 15.01.2008 г. до окончателното й заплащане. ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото в посочената му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: