12 Р Е Ш Е Н И Е № 336 гр. София, 02 септември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурор от ВКП ЯВОР ГЕБОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1692/2011 г. Производството по делото е образувано по касационна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Ф. С. К. - адвокат Ю. Г. Г. от ВАК, срещу въззивна присъда № 2 от 10.02.2011 г. постановена по внохд№446/2010 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.Варна. От съдържанието на жалбата актът се атакува във всичките му части, по всички касационни основания по чл.348, ал.1,т.1-3 НПК : съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. За съществени процесуални нарушения се изтъкват неизпълнение на задълженията на Варненския апелативен съд, който не е проверил и оценил всички доказателствени източници - нарушение довело до неправилно приложение на закона. Неоценени и необсъдени са останали фактите: за частично разплащане на подсъдимия с част от вложителите на зърно; „данните за икономическата и политическата обстановка в страната в този период”; отказът на банката да кредитира подсъдимия; ролята на свид. Тумангелов при изнасянето на зърното; преговорите на подсъдимия с вложителите с подаване информация до тях за наличното количество зърно в базата; съдът е приел различна цена на пшеницата от тази, посочена за 1 кг. пшеница в обвинителния акт и в ССЕ с което е ограничено правото на защита на подсъдимия. Основното възражение на защитата е за неправилно приложение на закона, поради липса на престъпен умисъл по чл.206 НК . Не е доказана липсата на намерение у подсъдимия за връщане на зърното или неговата парична равностойност, поради което се иска оправдаване на подс.Ф. К. по повдигнатото му обвинение. Тезата на защитата е, че отговорността произчита изцяло от облигационни отношения. Подсъдимият е имал възможност да върне изцяло зърното или неговата парична равностойност, но „обстоятелства свързани с цялостното развитие на бизнеса му в инкриминираният период и непосредствено след него са станали причина тези задължения, поети документално, да не бъдат изпълнени”, поради което отговорността не поизтича от престъпление. Цитират се ТР на ОСНК № 2/80 г. и решение № 509/09.01.01 г. на ВКС, според които за отговорността за обсебване е релевантна липсата на намерение у дееца да върне или замести чуждата вещ, каквото в случая е установено, че не липсва. Неправилни са изводите, че предметът на престъплението е в „особено големи размери”, както и подсъдимият да е нарушил задълженията си да върне зърното като да е спекулирал с доверието на седем кооперации за продължителен период от време, поради което случаят не е „особено тежък”. Деянието и личността на подсъдимия не разкриват висока степен на обществена опасност (позовава се на решение № 354/96 г. на 1-во н.о. на ВКС). Размерът на предмета на престъплението не е решаващ критерий за определяне случая като особено тежък. Иска се (алтернативно) преквалифициране на престъплението с прилагане на закон за по-леко наказуемото престъпление - по чл. 206 ал.3, вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и съответно определяне на наказанието до размер, позволяващ приложение на чл. 66, ал.1 НК . В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият Ф. К. не се явява, редовно призован. За него се явява адвокатите И. Д. и Ю. Г.. Защитата поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Подсъдимият не е взимал еднолични решения за разпореждането със зърното в базата , а е действал след обсъждане с вложителите на зърното, поради което няма присвояване на зърното и той следва да бъде оправдан по обвинението. Алтернативно се иска намаляване размера на наказанието с отчитане на принципа по чл.22 НПК и се приложи чл.66 НК. Представител на ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ „СТАН-1”-ЕООД С.ВАСИЛЕВО редовно призован , не се явява. ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ ЗПК „ТРИГОРЦИ”-с.Г. - П. Б. П. се явява лично и оспорва жалбата. Заявява че има подписано от подсъдимия с кооперацията, чрез представителя й споразумение, в което признава дълга – стойността на продаденото зърно, но зърното нито е върнато, нито е заплатено от подсъдимия. ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ПРОКУРОРА от ВКП е, че ако при проверката не се установят допуснати нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата, тъй като намира за неизследван въпроса налице ли са обстоятелства, които обективно са попречили на подсъдимия да се издължи на вложителите на зърно, правните изводи относно инкриминираното деяние са правилни и присъдата следва да се остави в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА и ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В РАМКИТЕ НА КАСАЦИОННИТЕ СИ ПРАВОМОЩИЯ И ПРЕДЕЛИ НА ПРОВЕРКА, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Делото се разглежда за втори път пред ВКС. С първоинстанционна присъда от 18.02.2010 г., по НОХД № 398/2009 г., подсъдимият Ф. С. К. е бил признат за виновен в това, че в периода 01.07.1998 г. - 03.05.1999 г. при продължавано престъпление, като пълномощник на ЕООД "Стантех" противозаконно е присвоил чужди движими вещи общо 3 946 666 кг. пшеница - реколта 1998 г. на стойност 492 765 225 неденоминирани лева, от които както следва : от ЗКПУ "Сокол", с.Соколово - 1 346 084 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 135 618 016 неденоминирани лева; от ПТК "Кремена.", с.Дропла - 13 980 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 1 558 333 неденоминирани лева ; от ЕООД "Стан - I", гр.Добрич- 1 224 608 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 168 995 904 неденоминирани лева ; от "Растителна защита и торене" ООД,грДобрич - 52 015 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 7 178 070 неденоминирани лева ; от Кооперация "Брястово", с.Брястово - 52 000 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 7 176 000 неденоминирани лева ; от ЕТ "Мария Милева Пенева", гр.Балчик - 170 275 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 22 135 750 неденоминирани лева ; от ЗПК "Тригорци", с.Гурково - 1 087 704 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 150 103 152 неденоминирани лева , които е пазел в Зърнобаза - гр.Балчик на основание договори за влог, като обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК като вр. с чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 3 във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 от НК е лишен от правото да заема материалноотговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързани с материална отчетност и съхранение на стоково материални ценности за срок от четири години. Подсъдимият е признат за невиновен и е ОПРАВДАН по обвинението разликата до 12 247 082 кг.пшеница и за разликата до 1 485 054 кг. царевица от предмета на престъплението, както и за разликата до сумата от 1 870 514 476 неденоминирани лева, представляваща стойността зърното, както и е оправдан по обвинението по чл. 206, ал. 4 от НК. Гражданските искове за причинени имуществени вреди от деянието са уважени по отношение на: ЗК"Стан -I", като й е присъдена сумата от 168 995 нови лв. ; на ЗПК "Тригорци", с.Гурково е присъдена сумата от 150 103 нови лв. като останалите граждански искове, предявени срещу подсъдимия, са отхвърлени като неоснователни. С въззивно решение № 99/30.06.2010 г.,по ВНОХД № 153/2010 г. от Апелативен съд – Варна, образувано по въззивен протест и жалба от защитата на подсъдимия, присъдата е потвърдена. С касационно решение №510/01.12.2010 г.- по н.д.№527/10г. на ВКС ,І н.о., образувано по касационен протест на ВАП и жалба от защитата на подсъдимия К., въззивното решение №99/30.06.2010г. по внохд№153/10г. на ВАС, е отменено само в частта, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия по обвинението на подсъдимия Ф. С. К. за престъпление по чл. 206, ал.4 от НК, с предмет 3 946 666 кг. пшеница на стойност 492 765 225 неденоминирани лева и в частта, с която е потвърдено осъждането на същият подсъдим за престъпление по чл. 206, ал.З от НК и е отменено потвърждаването в гражданско -осъдителната част , като делото е върнато за ново разглеждане на ВАС със задължителни указания по приложението на закона, а в останалата част ,в която подсъдимият е оправдан за частта от инкриминирания предмет, въззивното решение е оставено в сила. При новото въззивно разглеждане на делото с въззивна присъда №2 от 10.02.2011 г. по внохд№446/2010 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.Варна е отменена първоинстанционната присъда от 18.02.2010 г., по НОХД № 389/2009 г. по описа на Добрички окръжен съд в ЧАСТТА, в която подс. Ф. С. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.З, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и е оправдан по обвинението по чл.206, ал.4 от НК и вместо нея подсъдимия Ф. С. К. е признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл.206, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал. 1 НК, за това че през периода от 01.07.1998 г. до 03.05.1999 г. в гр.Балчик при продължавано престъпление като пълномощник на ЕООД „Стантех", противозаконно е присвоил чужди движими вещи, собственост на следните кооперации и търговци : ЗКПУ „Сокол" с.Соколово, общ.Балчик - 1 346 084 кг пшеница /нефактурирана/ на стойност 135 618 016 недоминирани лева ; ПТК „Кремена."с Дропла, общ. Балчик - 13 980 кг пшеница /нефактурирана/ на стойност 1 558 333 недоминирани лева; ЕТ „Стан - I" гр Добрич 1 224 608 кг пшеница /нефактурирана/ на стойност 168 995 904 неденоминирани лева ; „Растителна защита и торене" ООД гр Добрич 52 015 кг. пшеница /нефактурирана/, на стойност 7 178 070 неденоминирани лв. ; Кооперация „Брястово", с Брястово, общ. Балчик - 52 000 кг. пшеница /нефактурирана/ на стойност 7 176 000 неденоминирани лева ; ЕТ „М. М. П. гр Балчик - 170 275 кг пшеница /нефактурирана/ на стойност 22 135 750 неденоминирани лева ; ЗПК „Тригорци" с Гурково, общ.Балчик - 1 087 704 кг пшеница /нефактурирана/ на стойност 150 103 152 недоминирани лева, които е пазил в Зърнобаза - гр.Балчик, на основание договори за влог - общо 3 946 666 кг. пшеница от реколта 1998 г., на стойност 492 765 225 недоминирани лева, като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и вр. чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.З вр. чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо заведение от открит тип. На основание чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК поде. Ф. С. К. е лишен от право да заема материално отговорна длъжност, както и да упражнява професия или дейност, свързани с материална отчетност и съхранение на стоково материални ценности - за срок от ПЕТ ГОДИНИ, от влизане на присъдата в сила. Подс.Ф. С. К. е осъден както следва : да заплати на гражданските ищци: „Стан 1" ЕООД гр.Добрич, представлявано от С. Р. С. сумата от 168 995 нови лева - обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.05.1999 г., до пълното й изплащане, като до предявените 403 512 лева искът е ОТХВЪРЛЕН ; да заплати на ЗПК „Тригорци" с.Гурково, общ. Балчик, обл. Д., представлявана от П. Б. П. сумата от 150 103 нови лева обезщетение за причинени с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.05.1999 г., до пълното й изплащане, като за разликата до предявените 288 216 лева ИСКЪТ Е ОТХВЪРЛЕН. Присъдени са разноски и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. В проверявания съдебен акт не са допуснати посочените в жалбата съществени процесуални нарушения. Няма нарушение на закона. Жалбата е частично основателна само по оплакването за явна несправедливост на наказанието. При новото разглеждане на делото ВАС е изпълнил указанията на ВКС по приложението на закона, както го задължава чл.355,ал.1,т.2 НПК. Не са допуснати твърдяните в жалбата съществени нарушения на процесуални правила. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 107 НПК да събере, провери и оцени всички относими към предмета на доказване доказателствени източници. Невярно се твърди в жалбата, че не са събрани данни, от които да се установят сключените споразумения за частично разплащане с част от вложителите на зърно в зърнобазата на подсъдимия. Именно поради тези установени факти, още първостепенният съд е изключил отговорността на подсъдимия за инкриминираното деяние по отношение на количествата зърно, оставени от вложителите в зърнобазата на подсъдимия, които впоследствие са били продадени от него за сметка на вложителите или са били фактурирани на вложителите на зърното, за които продажби ( осъществени или бъдещи ), представителите на кооперациите са постигнали съгласие с подсъдимия като представител на фирма „Стантех”. Възраженията на защитата за тежката икономическа и политическа обстановка в страната в този период са ирелевантни за поведението на подсъдимия с което безвъзмездно и безвъзвратно се е разпоредил със зърното на част от вложителите за които действия те не са давали съгласие. Въззивната инстанция е отговорила мотивирано и на доводите, че отказът на банката да кредитира К. с парични средства, с които да заплати продаденото преди това, без съгласието на собствениците му зърно, не обективира първоначално намерение у подсъдимия да възстанови стойността на зърното, с което се е разпоредил като със свое. ВКС споделя правилността на изводите на ВАС, въз основа на установените фактически данни, че деянието е било довършено към момента на търсенето на кредит за разплащане с вложителите на зърно. Фактическите данни по делото са, че търсенето на кредита е започнало след като е установено, че подсъдимият вече е извършил процесните разпореждания спрямо седемте кооперации. Влизането в преговорни отношения с пострадалите по време, което е след своенето на имуществото, е ирелевантно за отговорността на подсъдимия за присвояване, защото тя вече е възникнала. В тази връзка съдът е дал подробна фактическа и правна аргументация по реда на чл.339, ал.3,вр. с чл.305, ал.3 НПК, която ВКС напълно подкрепя. С въззивното решение са анализирани доказателствените източници за дейността и ролята на свид. Тумангелов при извършването на продажбите и за преговорите с вложителите на зърното след извършването им. Прието е че той е изпълнявал нарежданията на подсъдимия при изнасянето на зърното, включително и при участието му във водените преговори с вложителите и подаването на информацията до тях за наличното или за липсата на зърното в базата. Установено е че той изпълнявал разпорежданията и волята на подсъдимия К. по отчуждаването на зърното без наличие на съгласие на вложителите и в случаите, когато зърното не е било фактурирано. Неоснователно е и оплакването за нарушено право на защита на подсъдимия, поради недопустимо завишаване инкриминираната стойност на предмета на престъплението, извън пределите на обвинението, без да е предявена на подсъдимия. Съдът не е нарушил правото на защита на подсъдимия. Приетата различна цена на пшеницата от тази, посочена в обвинителния акт и от заключението на ССЕ (т. 2, л.107-119 от досъд.пр.), е в стойности, които са по-благоприятни за подсъдимия в сравнение с обвинението, а не обратното. Именно спазвайки този стандарт на справедливия процес съдът е приел най-благоприятните за отговорността на подсъдимия стойности към инкриминирания период, съгласно събраните и проверени доказателствени източници. В мотивите са изложени аргументирани съображения защо съдът е приел тези стойности. Така например, ВАС е приел за цена на инкримирания предмет, не посочената от ССЕ средна пазарна цена на пшеница - реколта 1998г. за периода 01.07.98 r. - 01.05.99 г. в размер на 138 лв. за 1 килограм, а на стойност 100,55 лв. за 1 кг. пшеница, каквато е по обвинителния акт. В интерес на правото на защита на подсъдимия не е кредитирана експертната цена изведена в заключението на ССЕ в размер на 200 лв, за 1 кг. пшеница,а е прието по-благоприятното фактическо положение според обвинителния акт – в размер на 138 лв. за 1 кг. пшеница , рек. 1998 г., какъвто е случаят с установеното по делото нефактурирано и липсващо в зърнобазата на подсъдимия количество от 52 000 кг. пшеница на стойност 7 176 000 неденоминирани лева, собственост на ЗК "Брястово", с.Брястово. Основното възражение на защитата за неправилно приложение на закона поради липса на престъпен умисъл по чл.206 НК е голословно. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК . Изложените съображения, че деянието е несъставомерно като престъпление по възведеното обвинение, защото от субективна страна подсъдимият не е имал намерение противоправно да се разпорежда със зърното се опровергават от установените факти за поведението на подсъдимия. Изяснен е механизмът на престъпното своене от подсъдимия на зърното собственост на седемте кооперации. Всяка от тях е предоставила зърното във фактическо владение на управляваната от подсъдимия фирма, на основание договор за влог на зърно. За съставомерността на деянието по чл. 206 НК е необходимо и достатъчно деецът да владее или пази вещта на някакво правно основание. Безспорно е установено по делото, че разпоредителните действия - продажбите на чуждото зърно са били извършвани единствено от подсъдимия К., който е придобил правомощия да извършва правни действия и да управлява дружеството „Стантех" ЕООД гр Пловдив, рег. 1994 г., на основание пълномощно №134/22.10.1996г., дадено му от управителя З. К., негова съпруга. К. е имал право да представлява дружеството пред всички банки в страната, да закрива и открива сметки, да сключва договори с физически и юридически лица от името на дружеството, да закупува и продава зърно и всякакви суровини и стоки. Придобитото от дружеството право на собственост на Зърнобаза гр Балчик на 28.05.1997 г. с нотариален акт № 153 от 28.05.1997г. т. II, дело 494/1997г. по описа на PC Балчик е дало началото на мащабно договаряне със зърнопроизводителите в региона за съхранение на зърно като подс.К. е участвал като представител на дружеството по договори за влог на зърно. ВАС в мотивите на атакуваното решение задълбочено е изследвал и обсъдил взаимоотношенията между подсъдимия К., в качеството му на представител на дружеството "Стантех" ЕООД и конкретните търговци, кооперации и физически лица. В мотивите към присъдата е разкрито действителното им съдържание въз основа на данните от наличната доказателствена съвкупност - писмени доказателства (фактури, платежни нареждания, договори), гласни доказателствени източници (показания на свидетели, представляващи съответните субекти и тези на лицата, работещи в зърнобазата), както и изводите на съдебно-счетоводните експертизи. Правилно е изследвана действителната воля на страните в създалите се отношения и какво е било отношението на К. към процесния предмет на престъплението. За целта правилно е изследвало съдържанието на сключените търговски сделки с различни производители и собственици на зърно. Изяснено е поведението на К. при изпълнението на договорните отношения и действителната му воля в случаите на осъществени продажби на част от вложеното за съхранение от посочените стопански субекти зърно, извършени без знанието и съгласието на собствениците на зърното (спр. л.32-37 от мотивите по внохд№446/2010 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр Варна. Безспорно е установено, че разпоредителните действия /продажби/ със зърното са се извършвали единствено от подсъдимия, като свид. Т., свид. В. не са разполагали с такива правомощия, а компетенциите им са били ограничени до отговорността за приемането, съхранението на зърното и изпълнение на дадените от подсъдимия указания. Установените са обективните данни, че продажбата на зърното е била извършвана само от подсъдимия, като упражняващ управителни функции във фирмата в отношенията й с трети лица. Подс.К. е съзнавал не само значението на фактическите действия по отчуждаването на поверената му за пазене и съхранение пшеница, без съгласие на представителите на процесните седем кооперации, но и за последиците за тях. А именно тяхното безвъзвратно и безвъзмездно за собствениците им отчуждаване, без да е обективирано от дееца намерение за връщането на отчуждените вещи. Установено е че разпореждането на подсъдимия с чуждото имущество чрез продажбата му на трети лица е извършвано въпреки че той е знаел , че зърното се владее от него на основание договор за влог и той е длъжен да го съхранява и да го предаде на собствениците във всеки момент, в който те поискат връщането му. По отношение на всички тях , подсъдимият е действал на своя глава, без да поиска съгласието им като е отчуждил зърното. По този начин е установена не само обективната , но и субективна страна на деянието. Доказано е отсъствието на намерение у подсъдимия за продажбата на зърното от името и за сметка на търговските субекти. А вербализираното намерение у дееца за връщане на зърното или на неговата парична равностойност след отчуждаването му има единствено смекчаващо отговорността, но не и правопораждащо действие за отговорността за инкриминираното деяние. Отчуждаването е станало против волята на процесните седем стопански субекта – собственици и вложители на зърното и този факт е бил известен на подсъдимия. Фактическата липса на зърното в базата доказва разпореждането . Когато то е било поискано от собствениците, подсъдимият е отказал връщането на зърното, или на същата родова вещ. Това му поведение несъмнено обективира безвъзвратно и безвъзмездно своене на владяните на правно основание чужди движими вещи. Несъстоятелни са доводите, че отговорността на подсъдимия произтича от облигационни отношения, а не от престъпление. В случая е установено, че инкриминираното поведение на К. не се изразява в неизпълнение или в лошо изпълнение на задълженията на влогоприемателя по доворите за влог на зърно, а в продажба от името на фирмата „Станех” на предмета на тези договори - нефактурирана пшеница и царевица, собственост на процесните седем субекта. Договорните отношения са улеснили поведението на дееца да извърши престъпното своене , тъй като въз основа на тях той е придобил фактическата власт върху чуждите вещи, с които обаче, той не е имал право да се разпорежда. Продажбата на зърното противно на волята на собствениците надхвърля уговореното в договора за съхранение на зърно и обективира противоправността на действията на подсъдимия. Подсъдимият е съзнавал за отсъствието в процесните седем случая на знание и съгласие на собствениците на зърното за продажбата му на трети лица. Така например,свид. В. П. В. е узнал че се продава зърно от базата в гр.Балчик, поради което е провел разговор с управителя й - свид. Тумангелов, който го уверил, че зърното е в базата, но през месец януари 1999г., когато В. отново проверил наличието на зърно, Тумангелов обявил, че зърното на ЗКПУ „Соколово" с. Соколово липсва в базата. Аналогична е фактическата обстановка установена и по отношение на останалите пострадали кооперации и лица. Така свидетелите : К. К., председател на ПТК „К." ; свид. С. Р. за ЕТ „Стан-1 Рачо Стоянов"; свид. П. за „Растителна защита и торене" ООД ; свид.В. за ЗК „Брястово"; свид. В. П. за ЕТ „Мария Милева Пенева", гр Балчик; свид. Л. за ЗПК „Тригорци" с Гурково са установили фактическата липса на оставеното съгласно договорите за влог за съхранение зърно, което те не са искали да се изнася и продава. Още повече, че е установено по делото, че част от зърното е било предназначено за натурална рента на кооператорите , какъвто е случаят със зърното на ЗКПУ „Соколово", с.Соколово от 2 178 141 кг. бонифицирано количество пшеница, реколта 1998 г., оставена за съхранение за натурална рента, която е била изнесена от зърнобазата и продадена от подсъдимия. Според свид. Л. за ЗПК „Тригорци", с.Гурково нефактурираното количество пшеница в размер на 1 087 704 кг. е било оставено в базата на „Стантех" в Балчик за съхранение, като за него имало договор за целева субсидия от ДФ "Земеделие" . Намеренията на свид. Л. са били да продаде пшеницата при по - добра цена, като при продажба процедурата изисквала констатации и от „ДФЗ". Впоследствие, по повод искане оставената от него на съхранение пшеница да се върне, свид. Л. е установил, че пшеницата била изнесена от базата . Неоснователни са доводите в жалбата за липса на състав на престъпление обсебване поради неблагоприятно, извън волята на дееца стечение на обстоятелствата в развитието на дейността на дружеството. Окончателното разпореждане с чуждата вещ е настъпило преди търсенето на кредит за бъдещо възстановяване на щетите от деянието. Инкриминирания предмет се състои от нефактурирани, количества зърно, които не са върнати и са безвъзвратно загубени за собствениците им. Възстановяването на тяхната равностойност, след разпореждането с тях, може да има единствено смекчаващи наказателната отговорност на дееца последици, но не е основание за нейното възникване. Некоректно се цитира нарушаване на изискванията в ТР на ОСНК № 2/80 г., тъй като то се отнася до друга правна материя, тази на престъпленията по служба и няма нищо общо с престъпленията против собствеността , каквото е обсебването. Същото се отнася и за позоваването на № 509/09.01.01 г. на ВКС, което развива тезата,, че за отговорността по чл. 206 НК е релевантна липсата на намерение деецът да върне или замести чуждата вещ, каквато липса е установена по делото в поведението на подсъдимия. Неоснователно се иска преквалифициране на престъплението с прилагане на закон за по-леко наказуемото престъпление - по чл. 206 ал.3, вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Правилни са изводите на въззивната инстанция с квалифицирането на престъплението под признаците на” особено тежък случай”. Съдът е изпълнил стриктно указанията по приложението на закона в отменително решение № 354/96 г. на 1-во н.о. на ВК, както го задължава чл.355, ал.1,т.2 НПК. ВКС не намира че следва да повтори указаното в цитираното решение относно правилността на квалификацията по чл.206, ал.4 НК. По делото са доказани "особено големи размери" на предмета на престъплението, с оглед критерия, въведен от ТР№1/98 г. на ОСНК. Доказани са и елементите на "особено тежък случай" (спр. чл.93,т.8 НК). В атакуваното решение законосъобразно е аргументирано наличието на двата фактора- изключително високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца, които определят случая като особено тежък. Решаващият фактор за обществената опасност на деянието, който влияе на изводите за особено тежкия случай при имуществените престъпления е "особено големият размер" на причинената вреда. Безспорно е установено по делото, че предметът на престъплението е общо 3 946 666 кг. противозаконно присвоена пшеница на стойност 492 765 225 неденоминирани лева и че размерът отговаря на този критерий, поради многократното надхвърляне на законовата количествена мярка за особено големи размери – на 140 мин.работни заплати към инкриминирания период. Степента на обществена опасност на дееца валидна за този извод е аргументирана с данните за престъпната упоритост, брой на деянията (седем ) в рамките на единното продължавано престъпление, възползването от доверието на вложителите на основата на създалите се гражданскоправни отношения с тях, мащабите на дейността –обхващане на широк кръг от кооперации-клиенти. ВКС намира за частично основателно оплакването в жалбата за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, доколкото неговият размер не е съобразен с нарушаването на принципа по чл.22 НПК – за приключване на делото в разумен срок, допуснато и в двете фази на процеса. В случая, още повече е видно , че прекомерната продължителност на делото не е била поначало поради процесуалното поведение на подсъдимия и защитата. Не е намерило място в достатъчна степен и влошеното здравословно състояние на подсъдимия, което също следва да се добави към изключителните смекчаващи вината обстоятелства. Този извод се съпътства и от извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание, ще е несъразмерно тежко на подсъдимия и изисква законосъобразно да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1,т.1 НК при индивидуализацията на отговорността на подсъдимия. Размерът на наказанието следва да бъде определен под специалния минимум на санкцията, предвидена в чл.206, ал.4 НК, който е пет години лишаване от свобода. При условията на чл. 55, ал.1 ,т.1 НК размерът на наказанието лишаване от свобода ,определено от пет години лишаване от свобода на подсъдимия К., трябва да бъде намалено - на четири години лишаване от свобода. В останалата част искането за приложение на чл.66 НК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, поради наличие на формална законова пречка за обсъждане на тази претенция(спр. чл.66, ал.1 НК ). Ревизията за законосъобразното приложение по вид и размер на останалите акцесорни наказания – лишаване от права, не обосновава промяна на изводите на предходната инстанция, които са правилни. Поради това, изменението на съдебния акт следва да обхване само размера на определеното наказание на подсъдимия К. - лишаване от свобода. Жалбата срещу гражданско-осъдителната част на присъдата е неоснователна. Уважаването на гражданските искове е в доказаните размери. То е съобразено с установеното по делото правно основание – инкриминираното деяние и настъпилите от него съставомерни вредни последици, изразени в имуществените вреди до размера на стойността на липсващите вещи. Поради тези мотиви ВКС, съгласно чл.354, ал.1,т.1 и ал.2,т.1 НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда №2 от 10.02.2011 г. по внохд№446/2010 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД ГРАД ВАРНА САМО В ЧАСТТА ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО на подсъдимия Ф. С. К. за престъпление по чл.206, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал. 1 НК, вр. с чл.54 НК наказание от пет години лишаване от свобода, като го НАМАЛЯВА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено във вр. с чл.55, ал.1 ,т.1 НК , което по чл.61, т.3, вр. чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо заведение от открит тип. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №2 от 10.02.2011 г. по внохд№446/2010 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД град Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :