Р Е Ш Е Н И Е № 272 гр. София, 16 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Антоанета Данова Красимира Медарова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1096 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. И. К. срещу присъда №60 от 26.02.2016 г., постановена по ВНОХД №4182/2015 г., по описа на Софийски градски съд. С въззивния съдебен акт е отменена изцяло присъда, постановена по НОХД №18219/2011 г. по описа на Софийски районен съд и подсъдимият К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2 НК С въззивната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 07.09.2011 г. в [населено място], парк „име“ чрез нанасяне на удари е причинил на Б. А. Д. лека телесна повреда, при която е реализирал медикобиологичния признак „страдание“ като деянието е извършен по хулигански подбуди, като на основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение и наложеното на подсъдимия с присъда по НОХД №4786/2011 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което също е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата подсъдимият К. е осъден на основание ч.189, ал.3 НПК да заплати и разноски по водене на делото в размер на 115 лева. В касационната жалба и допълнението към нея са посочени всички касационни основания. Поддържа се, че въззивният съд е направил погрешен анализ на доказателствените материали, като неправилно е кредитирал показанията на свидетелите Д., Г. и М. и не е отчел, че те са в приятелски отношения с пострадалата Д.. Твърди се, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетелите М., П., Ч. и П., които поддържат, че не са възприели подсъдимият да нанася удар на пострадалата. Като съществено нарушение на материалния закон се сочи незаконосъобразната (според касационния жалбоподател) осъдителна присъда, като се поддържа, че същата е постановена при неправилно установени факти. Оспорва се и размера на наложеното на подсъдимия К. наказание, като се твърди, че същото е явно несправедливо. На тези основания се предлага въззивната присъда да бъде отменена. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа отразените в касационна жалба оплаквания и възпроизвежда отново отразените в нея оплаквания. Моли да бъде отменена въззивната присъда или да бъде уважено искането на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Не взима становище по направеното искане за прекратяване на производството. Подсъдимият К. моли да бъде прекратено производството. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Предмет на настоящото производство е обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2 НК, осъществено на 07.09.2011 г. За посоченото престъпление, в разпоредбата на чл.131, ал.2 НК, са предвидени при условията на алтернативност наказания „лишаване от свобода“ с максимален срок една година или „пробация“. За това престъпление предвидената в разпоредбата на чл.81, ал.1, т.5 НК давност е три години, като абсолютната давност по чл.81 ал.3 НПК е четири години и шест месеца. Този срок е изтекъл на 07.03.2016 г. (след постановяване на въззивната осъдителна присъда и преди образуване на настоящото касационно производство). В хода на разглеждането на делото пред настоящата инстанция, след като бе разяснена на подсъдимия К. възможността да поиска прекратяване на воденото наказателно производство на основание изтекла давност, същият изрично заяви, че желае производството да бъде прекратено. Това негово изявление налага прекратяването на воденото наказателно производство, като за касационния съд не съществува възможност да се провери по същество атакувания въззивен съдебен акт и отговори на направените с касационната жалба оплаквания. Ето защо съдът прецени, че след изтичане на абсолютната давност и направеното изявление от страна на подсъдимия следва да отмени на формално основание постановените до момента първоинстанционен и въззивен съдебни актове и да прекрати воденото срещу подсъдимия К. наказателно производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда постановена на 07.05.2015 г. по НОХД №18219/2011 г. по описа на Софийски районен съд. ОТМЕНЯ присъда №60 от 26.02.2016 г., постановена по ВНОХД №4182/2015 г., по описа на Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА воденото срещу подсъдимия М. И. К. наказателно производство с предмет извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.