О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 29.12.2008 година
Върховният
касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на
02.12.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при
секретар
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело
№ 339 /2008 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ”К” ЕООД в несъстоятелност, със седалище гр. С. против въззивно определение на Пловдивския апелативен съд № 524 от 13.08.2008 год., по гр.д. № 811 /2008 год., с което е оставено в сила определение №1818/ 03.07.2008 год. по гр.д. № 1531 / 2008 год./ имащо характер на разпореждане/ и на осн. чл.129,ал.3 ГПК,във вр. с чл.128 т.2 ГПК е върната подадената от настоящия частен жалбоподател искова молба вх. № 12309/2008 год.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на ТЗ - чл.620, ал.5 ТЗ, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че доколкото при уважаване на предявения от негов кредитор – ТД ”Е”АД срещу „Б” АД, ответна и по настоящето дело страна, иск с правно основание чл. 646, ал.2, т.3 ТЗ за прогласяване нищожността на договорна ипотека от 23.11.2005 год., въз основа на която същият е изплатил на този ответник определената по реда на чл.722, т.1 ТЗ сума, произтичащите от съдебния акт правни последици биха довели до попълване масата на несъстоятелността, то държавна такса за образуваното по иска на несъстоятелния длъжник ТД ”К” ЕООД, в несъстоятелност, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД производство по гр. д. № 1531/2008 год. предварително не се дължи.
В изпълнение императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е обосновал искането си за допускане касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд с твърдение за наличието на предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК основания. В тази вр. поддържа, че въпросът за приложното поле на разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ не само е разрешаван противоречиво от съдилищата, но при липсата на категорична съдебна практика е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въведеното основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК страната е аргументирала с изразеното в противен на съжденията на Пловдивския апелативен съд смисъл разбиране, в определение № 4075/ 2004 год. по ахд. № 1561/2004 год. на ВАС становище, според което правилото на чл. 620, ал.5 ТЗ е приложима всякога, вкл. при обжалване на административни актове, касаещи производство по несъстоятелност.
По отношение селективния критерий на чл.280, ал.1 т.3 ГПК конкретни съображения, извън липсата на трайно установена съдебна практика не са наведени.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от страната доводи във вр. с инвокираното оплакване и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима, съгласно правилото на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Поставеният за разглеждане в частната жалба въпрос относно приложното поле на чл.620, ал.5 ТЗ, по който въззивният съд се е произнесъл, се явява съществен процесуалноправен по вложения от законодателя смисъл в чл.280, ал.1 ГПК, поради което попада в обсега на сочената разпоредба.
Що се касае до поддържаното в тази вр. от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, то същото предпоставя противоречива съдебна практика на съдилищата по влезли в сила съдебни актове, с които са разрешени гражданско правни и търговски спорове.
Следователно цитираното в случая от ТД ”К”ЕООД определение на Върховния административен съд, постановено в образуваното пред същия съд административно производство е неотносимо към селективния критерий, на който страната се позовава, поради което на това основание искането за допускане касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд е неоснователно.
Обстоятелството, обаче,че поставеният съществен за разглеждането дело въпрос относно приложението на чл.620, ал.5 ТЗ е от значение за точното прилагане на закона и липсва трайно установена съдебна практика, вкл. хипотезата на предявен от обявения в несъстоятелност длъжник облигационен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД обосновава правен извод, че в случая елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1,т.3 ГПК са налице и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Неправилно въззивният съд е счел, че предвид характера на предявения от настоящия частен жалбоподател иск, черпещ според изложеното в обстоятелствената част на исковата молба своето правно основание в нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД, то същият не следва да бъде квалифициран като такъв за попълване масата на несъстоятелността и не се явява от категорията искове, предвидени в раздел І-ви на глава четиридесет и първа от Търговския закон-”ПОПЪЛВАНЕ МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА”, което изключва и наличието на правна възможност за приложение на процесуалното правило на чл. 620, ал.5 ТЗ.
Уредените от законодателя отделни хипотези, касаещи специфични действия на синдика, чрез които се осъществява попълване масата на несъстоятелността в цитирания по- горе раздел І-ви на глава четиридесет и първа от Търговския закон-”ПОПЪЛВАНЕ МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА” не е изчерпателно- арг. от чл.658, ал.1 ТЗ.
Обстоятелството, че в производството по несъстоятелност е предвидена правна възможност чрез различни по своята правна характеристика искове-специфични искове за попълване масата на несъстоятелността, преки искове, насочени към изпълнение на поети спрямо несъстоятелния длъжник задължения и специални искове по чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ да се осъществи попълване масата на несъстоятелността, обосновава правен извод, че законодателят е приравнил по правни последици отделните, установени от закона способи за събиране имуществото и охраняване имуществените интереси на обявения в несъстоятелност търговец.
Следователно правно ирелевантно за приложението на чл.620, ал.5 ТЗ е дали масата на несъстоятелността ще бъде попълнена по право или посредством последващи допълнителни действия на синдика.
Доколкото при успешното провеждане на предявения от синдика на частния жалбоподател иск за връщане на дадените по реда на чл.722 ТЗ на „Б” АД, при начална липса на основание суми би имал за своя правна последица възстановяването им в патримониума на несъстоятелния длъжник, то следва да се приеме, че този иск попада в категорията искове за попълване масата на несъстоятелността по см. на чл.620, ал.5 ТЗ и по него държавна такса не се внася предварително от ищеца.
С оглед горното определението на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определението на Пловдивския окръжен съд, имащо характер на разпореждане, за връщане исковата молба на ТД ”К” ЕООД в несъстоятелност, със седалище гр. С. обратно на нейния подател следва да бъде отменено като неправилно.
По силата на чл.278, ал.2 ГПК на отмяна подлежи и първоинстанционния съдебен акт на ПОС, на който съд делото следва да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск, без предварително внасяне на държавна такса от ищеца.
Водим от изложеното, съставът на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА въззивно определение № 524 от 13.08.2008 год., по ч.гр.д. № 811/2008 год. на Пловдивския апелативен съд и оставеното с него в сила определение на Пловдивския окръжен съд № 1818/ 03.07.2008 год. по ч.гр.д. № 1531/2008 год. по описа на с.с.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на гр.д. № 1531/2008 год., без предварително внасяне на държавна такса от ищеца ТД ”К” ЕООД в несъстоятелност, със седалище гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: