1 Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр.София, 21.05.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1137/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 286/ 25.02.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1137/ 2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 400 от 24.10.2012 г. по гр.д.№ 1104/ 2012 г., с което [община] е осъдена да заплати на К. Х. К. обезщетение за търпени имуществени и неимуществени вреди в размер 5 950 лв. Обжалването е допуснато по искане на [община] поради значението за точното прилагане на закона и развитието на правото на материалноправния въпрос освобождава ли се от отговорност водач на МПС, причинил пътнотранспортно произшествие на регулирано със светофарна уредба кръстовище, ако при неработеща червена светлина на уредбата са работили останалите светлини. На този въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор. Макар да не съставлява съдебна практика по граждански дела, в решение № 275/ 27.07.1983 г. по н.д.№ 230/ 1983 г. състав на ІІІ наказателно отделение на ВС е приел, че не се освобождава от наказателната отговорност водач, причинил пътнотранспортно произшествие в аналогична хипотеза. Всяко престъпление, причинило вреди, съставлява граждански деликт и няма основание за отпадане на гражданската отговорност на делинквента, щом не отпада наказателната такава. При неработещо забранително за преминаване през кръстовището поле на светофара (с червена светлина), водачът, управляващ МПС срещу неработещата червена светлина, не се освобождава от отговорност за предизвикано произшествие, ако останалите секции са работели и той не е взел мерки да се увери в това. Преминаването през регулирано и със светофарна уредба, и с пътни знаци кръстовище се подчинява на правилата на чл.7 ал.2 и чл.47 ЗДвП, като последната от цитираните разпоредби изисква при приближаване към кръстовище водачът да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Работещата светофарна уредба има предимство пред регулацията, извършена с пътни знаци. При неработещо поле за червена светлина на светофарната уредба и при липса на жълта мигаща светлина (чл.37 ППЗДВП) водачът трябва да се увери, че не работят и останалите секции на светофара. За целта е необходимо да намали скоростта до такава, която дава възможност за спиране при възникване на опасност. Макар според пътните знаци да се намира на път с предимство, водачът е длъжен да съобрази, че пътните знаци регулират преминаването през кръстовище, само ако светофарната уредба не работи и да се увери в последния факт. Той може да се освободи от отговорност само в случай, че е направил всичко необходимо да провери работи ли уредбата и въпреки положените усилия не е могъл да разбере, че за движещия се по пресечния път водач е имало разрешен за навлизане в кръстовището сигнал на светофара. Предвид този отговор на въпроса, по който обжалването е допуснато, жалбата на [община] се явява основателна. Въззивният съд е изложил мотиви, че ищецът е действал правомерно, тъй като не е нарушил никакви правила за движение по пътищата, т.е. изложил е съображения за липса на противоправно деяние. Като краен извод за освобождаването на ищеца от отговорност обаче съдът е посочил, че поведението на ищеца не е в причинна връзка с настъпилото произшествие, без да държи сметка, че има смисъл да се търси причинна връзка, само ако е извършено противоправно деяние. Ако поведението на водача е правомерно, отговорност за вреди не може да има, дори да е причинило такива. В случая противоправност е налице, тъй като ищецът е управлявал автомобила си в нарушение на чл.47 вр. чл.7 ал.2 ЗДвП, с оглед изложеното по въпроса, поради който касационното обжалване е допуснато. Поради това обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основание по чл.281 т.3 пр.1 и 3 ГПК – и следва да бъде отменено. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата инстанция (чл.293 ал.3 ГПК). От фактическа страна е установено, че на 13.06.2011 г. ищецът е управлявал собственият си лек автомобил в [населено място] и предприел преминаване през кръстовище, регулирано със светофарна уредба. Полето за червена светлина на светофара уредба в посоката за движение на ищеца не работела, а според пътните знаци пътят бил с предимство пред този, с който се пресичали и образували кръстовище. Ищецът не се уверил във факта, че уредбата работи, макар че тя била дублирана и червеното поле на светофара на дублиращата уредба е било изправно (според показанията на свидетелите К. и П.). Нещо повече, работили са както останалите полета (за жълта и за зелена светлина) на светофара на ищеца, така и допълнителната секция на този светофар, която към момента на произшествието е светела в зелено и е разрешавала завиването вдясно на превозните средства, движещи се по пътя и посоката на ищеца. Самият ищец, в дадените от него саморъчни обяснения непосредствено след инцидента (л.12 от приложеното НАХД № 1034/ 2011 г. на РС Горна Оряховица), изрично заявява, че светофарът за неговата посока „не светеше”, а този в посока дясно „светеше зелено”. Следователно ищецът е имал възприятия, че уредбата работи и е трябвало да съобрази възможността да е неизправно именно червеното поле на уредбата в посока „направо”. Бил е длъжен да подходи към кръстовището с такава скорост, че да може да се увери работят ли останалите секции на светофара, друг водач има ли предимство, а ако да - да спре и да го пропусне. Като не е действал по този начин, ищецът е извършил противоправно деяние, а настъпилите в причинна връзка от собственото му деяние вреди не подлежат на обезщетяване от трето лице. Неоснователни са доводите на ищеца, че депозираната по делото авто-техническа експертиза го оневинява. Експертизата дава заключение за механизма на произшествието, за причинените вреди и за други факти, които могат да имат значение за отговорността на водачите, но преценката за наличие на вина се прави от съда. В случая заключението на експертизата, че водачите на двете участвали в инцидента превозни средства не са имали техническа възможност да предотвратят удара, е необосновано. Вещото лице не е посочило с каква конкретно скорост са се движели двата автомобила и на какво разстояние са били, когато всеки от водачите е могъл да възприеме сигнализацията на светофарната уредба и поведението на другия участник в движението и да реагира с аварийно спиране. Не е обсъдена изобщо възможността за предотвратяване на произшествието, ако ищецът е бил спазил изискването на чл.47 ЗДвП да подходи към кръстовището с безопасна скорост, предотвратимо ли е събитието и каква би била скоростта, позволяваща аварийно спиране и избягване на произшествието. Поради това, при доказателствена тежест на ищеца, заключението не опровергава презумпцията по чл.45 ал.2 ЗЗД и поведението му следва да се счита за виновно. Неоснователни са и доводите на ищеца, че след като с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателното постановление, съставено срещу него по повод произшествието, той не може да бъде държан отговорен за настъпването му. Съгласно чл.300 ГПК, задължителна за гражданския съд по въпросите относно деянието, противоправността и вината, е присъдата по наказателно дело, а не решението по административно-наказателно дело. Последното няма обвързващ характер и на общо основание в гражданското производство сезираният с иск за последиците от деянието съд може да преценява самостоятелно извършил ли е деецът противоправно деяние и виновно ли е поведението му. В случая от решението по приложеното НАХД № 1034/ 2011 г. на Горнооряховски районен съд е видно, че съдът не е взел предвид разпоредбата на чл.47 ЗДвП при обсъждане на административно-наказателната отговорност на ищеца, а се е ограничил до това да коментира формулировката на нарушението в наказателното постановление. Съдът приема, че при установените по делото факти, понесените от ищеца вреди се намират в причинна връзка изключително със собственото му противоправно и виновно поведение, поради което не може отговорността за обезщетяване на тези вреди да бъде възложена на ответника. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като ищецът бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски (чл.78 ал.3 ГПК). По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 400 от 24.10.2012 г. по гр.д.№ 1104/ 2012 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Х. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], против [община], [населено място], [улица], искове за заплащане на сумата 5 950 лв - обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили при пътнотранспортно произшествие на 13.06.2011 г. в [населено място]. ОСЪЖДА К. Х. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на [община], [населено място], [улица], сумата 1 176 лв (хиляда сто седемдесет и шест лева) разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: