2 Р Е Ш Е Н И Е № 152 СОФИЯ, 31.08.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1444/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 472 от 17.04.2009 по в.гр.д. № 1538/08 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 1731 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 2671/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от З. В. Ш. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на В. К. К. на възстановяване на собствеността върху недвижим имот в землището на [населено място], общ. А., представляващ дворно място с площ 3 497 кв.м, съставляващо парцели № VІІІ- 401 и ХV- 401 в кв. 39 по плана на селото от 1927 г. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Ст. М. като пълномощник на З. В. Ш.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответникът по касация Общинска Служба “З.”- [населено място], чрез процесуалния си представител мл.ю.к. Г. Б. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът [община] не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: Жалбоподателката в настоящото производство З. Ш. е наследник на В. К. К., поч. през 1963 г. По делото е установено, че с нотариален акт № 39, т.І, дело № 69/1962 г. наследодателят на ищцата е бил признат за собственик на основание давностно владение на дворно място в [населено място], образуващо парцели VІІІ-401 и ХV- 401 в кв. 39 по плана от 1927 г., с обща площ 3 497 кв.м. С помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че имот пл.№ 401 по КП от 1927 г. е идентичен с имот № 004020 с площ 3 174 кв.м. по плана за земеразделяне на землище Близнаци, който понастоящем представлява нива и се намира в м.”М.”, не е включен в строителните граници на населеното място и не е застроен. Пред въззивната инстация ищцата е представила решение № БЛ-01 от 06.07.1999 г. на ПК- А., с което имот № 004020 в м.”М.” с площ 3 174 кв.м., е бил възстановен в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници на наследниците на К. Г. М.. Представени са и доказателства, че във Варненския районен съд е образувано гр.д. № 9056/08 г. със страни: ищци З. В. Ш. и И. С. И. и ответници Г. К. П., А. К. М. и Т. В. И., по иск с правно основание чл. 14, а.4 ЗСПЗЗ за установяване, че имот № 004020 е съсобствен между всички страни. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата В. К. е бил собственик на процесния имот, но е отхвърлел иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ по съображения, че ищцата не е доказала имотът да е бил отнет по някой от предвидените в ЗСПЗЗ способи и към момента на отнемането да е представлявал земеделска земя. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса дали решението на общинската служба по земеделие, с което даден имот се възстановява на друго лице, може да служи като доказателство, че имотът има земеделски характер и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, в производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. На този въпрос следва да бъде даден положителен отговор. По своя характер постановеното от общинската служба по земеделие решение за възстановяване на собствеността върху определен имот е официален документ, издаден по определен ред и форма и се ползва с предвидената в чл. 179, ал.1 ГПК доказателствена сила. Постановяването му се предхожда от извършването на редица технически и правни действия, подробно регламентирани в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по установяване на земеделските земи по размер и граници както към момента на образуване на ТКЗС и ДЗС, така и към момента на влизане в сила на реституционния закон, а също и по изясняване на обстоятелствата, относими към способа за възстановяването им /по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в съществуващи или във възстановими реални граници, в нови реални граници с план за земеразделяне/ . Съгласно чл. 10, ал.1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на този закон подлежат земеделските земи, които са били отнети фактически или юридически от техните собственици, независимо дали са били включени в ТКЗС или ДЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации. По аргумент от чл. 18, ал.1, т.4, б. ”г” ППЗСПЗЗ земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ са и земите, които са били изключени от строителните граници на населените места след образуване на ТКЗС и ДЗС. Правна последица от изключването на терени от строителните граници на населените места било по реда на ПМС 216/61 г., на ЗПИНМ или З., е превръщането им от жилищностроителни парцели в земи за земеделско ползване. Обезщетяването на собствениците е предпоставка за включването на имотите в блок на ТКЗС или в състава на поземления фонд, но не влияе върху промяната на статута на имота. В този смисъл необосновано въззивният съд е приел, че по делото не е било установено имотът да е бил отнет по някой от предвидените в ЗСПЗЗ способи. По делото е безспорно установено, че имотът към 1962 г. е бил в регулация и е изключен впоследствие. Вярно е, че не е установено кога е станало това и на какво основание, но предвид данните, че същия имот и съседните му са били възстановени на физически лица по реда на ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че статутът му на земеделска земя към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е бил надлежно установен от общинската служба по земеделие, още повече, че същата е била страна по делото и не е оспорила това обстоятелство. По изложените съображения въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като предявеният от З. В. Ш. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ бъде уважен. Представеният по делото нотариален акт № 39, т.І, дело № 69/1962 г. е от категорията на посочените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства и при липса на доказателства и доводи на ответната страна до влизане в сила на ЗСПЗЗ правото на собственост върху имота да е придобито от друг, е годен да легитимира наследодателят на ищцата като собственик на процесния имот. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 472 от 17.04.2009 по в.гр.д. № 1538/08 г. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Общинска Служба “З.”- [населено място], обл. В. правото на наследниците на В. К. К., поч. на 11.02.1963 г., на възстановяване на собствеността върху земеделска земя извън регулация в м. ”М.” в землището на [населено място], об. А., с площ 3 497 кв.м., идентична с парцели VІІІ- 401 и ХV- 401 в 39 по плана на [населено място] от 1927 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: