Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
София, 10.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание
на девети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА
КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Милена
Миланова при участието
на
прокурора
като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 587 по
описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на Р. к. с. –. срещу решение № 357/20.06.2008 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.гр.д. № 751/2007 г. С това решение на ПАС е отменено решение № 202/04.07.2007 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по т.д. № 414/2006 г. в уважителната му част по иска на РКС П. срещу “К” А. и е постановено друго решение, с което искът за сумата от 272933.85 лв., представляваща равностойност на дължим наем за времето от 01.12.2001 г. до 06.10.2006 г. за дворно място с площ от 13554 кв.м. в гр. П., ул. “Б” № 1* представляващо имот пл. № 4* включен в парцел **** – ВТО “К” по плана на гр. П., “С” е отхвърлен като неоснователен, а е оставено в сила решението на ПОС в отхвърлителната му част по иска за разликата от уважения от ПОС размер до пълния предявен размер – 303932.45 лв. с присъждане на съответните разноски.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно с оглед приетото от ПАС, че до приключване на съдебните спорове на страните относно процесния имот, ползването му от ответното дружество е на правно основание и не се дължи равностойност на наем на ищеца, сега касатор. Процесният имот е възникнал в патримониума на ищеца по силата на закона - § 1 от ПЗР на ЗК /от 1991 г. – отменен/ и оттогава е собственост на ищеца, а не както неправилно е приел ПАС, че се е считал собствен на ответника до 28.02.2006 г. – датата на влизане в сила на решението на ВКС по предявен иск за собственост на основание чл.108 ЗС. Касаторът иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, уважаващо иска му в цялост и без намаляване с платени данъци като излага подробни съображения в касационната жалба и писмена защита.
Ответната страна “К” А. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила решението на ПАС. Излага подробни съображения в писмена защита.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл.283 ГПК и е допусната до разглеждане по реда на чл.288 ГПК. С определение № 53/23.01.2009 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ПАС с оглед наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. ВКС е приел, че въпросът от кой момент е възникнало вещното право на собственост върху процесния имот в патримониума на ищеца, респ. от кой момент ответното дружество е ползвало същия имот без правно основание, е основният спорен въпрос, обусловил решението на ПАС, който е разрешен в противоречие с ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС и цитирана практика на отделни състави на ВС и ВКС, представляваща константна практика.
ВКС, ТК, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на въззивното решение на основание чл.290 ал.2 ГПК, намира следното:
Пред ПОС е предявен иск от РКС П. срещу “К” А. по чл.59 ЗЗД за сумата 303932.45 лв. – равностойност на дължим наем за времето от 01.12.2001 г. до 06.10.2006 г., общо за застроената и незастроена част от имота, с който ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки без основание собствения на ищеца имот - дворно място с площ от 13554 кв.м. в гр. П., ул. “Б” № 1* представляващо имот пл. № 4* включен в парцел **** – ВТО “К” по плана на гр. П., “С”. Ищецът твърди, че имотът е бил негова собственост, като с постановление № 35/1959 г. е одържавен и предаден във владение на “К” А. , а съгласно § 1 от ПЗР на ЗК /от 1991 г. – отменен/ и заповед № РД-16-154/09.07.1993 г. на Министъра на търговията му е върнат. Въпреки липсата на основание, ответникът продължил да ползва имота, чието владение предал на ищеца едва на 06.10.2006 г. след извършен въвод от частен съдебен изпълнител.
ПОС е уважил иска за сумата 272933.85 лв., като до пълния предявен размер искът е отхвърлен.
ПАС е отменил решението на ПОС в уважителната му част и е постановил друго решение, отхвърлящо иска за 272933.85 лв. ПАС е оставил в сила решението на ПОС в отхвърлителната му част. ПАС е приел, че ответникът е ползвал имота на правно основание до приключване на съдебните спорове между страните по предявен иск по чл.108 ЗС на РКС П. срещу “К” АД. Наред с това е приел, че доколкото при ответника са осчетоводени само разходи за имота, не и приходи и някаква дейност, не може да се направи извод за обогатяване на ответника, нито за забрана достъпа на ищеца до имота.
Решаващият извод на ПАС, относно момента на възстановяване правото на собственост върху процесния имот е решен в противоречие с ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС и с практика на отделни състави на ВС и ВКС, представляваща константна практика. Съгласно ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС по силата на § 1 ал.1 от ПДР на ЗК /1991 г. отменен/ възстановяват се правата на съществуващи и възстановени кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 г. въз основа на което е издадено ПМС № 192/1991 г. за реда за връщане на кооперации на такова имущество. Възстановяването на правата на кооперациите се извършва по силата на закона с влизането му в сила. Доколкото в случая ПАС е приел, че правото на собственост върху процесния имот се възстановява много по-късно – с влизането в сила на решение по иск по чл.108 ЗС на РКС- П. срещу “К” А. за процесния имот, това разрешение е в противоречие с цитираното по-горе ТР на ВС. Настоящият състав на ВКС намира за правилно приетото в ТР на ВС, в какъвто смисъл е и константната практика на ВС и ВКС, с оглед на което счита, че правото на собственост върху процесния имот на ищеца е възстановено по силата на закона, а не в по-късен момент - с влизане в сила на решението по иска по чл.108 ЗС, както е приел ПАС. Доколкото в исковата си молба ищецът претендира равностойност на наем, с който ответникът се е обогатил за негова сметка – чл.59 ЗЗД от по-късен момент от влизането в сила на закона, а именно от 01.12.2001 г. до 06.10.2006 г. – датата на извършен въвод във владение на имота от частен съдебен изпълнител, релевантен за съда е този период. Обстоятелството, че ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи, съгласно неговото счетоводство, е правно ирелевантен, доколкото е установено, че ответникът е владял и ползвал без правно основание целия процесен имот, като ищецът е въведен в имота едва на 06.10.2006 г. от частен съдебен изпълнител – протокол за въвод. Настоящият състав на ВКС счита, че ответникът дължи равностойност на наем, но не за целия имот, а само за ползваната от него незастроена част от имота в размер на 113433 лв. по заключението на изслушаната СТЕ пред ПОС за целия исков период /пред ПАС заключението на същото вещо лице е все за незастроената част от имота, но е относимо само за част от периода/, доколкото не се спори по делото, че построените в имота сгради след одържавяването и преди възстановявато му на ищеца, са собственост на ответника. Щом това е така, макар да се възстановява собствеността върху целия терен, ответникът има качество на суперфициер върху построеното от него и държането на застроената част от имота не е без основание, а по силата на суперфициарно право, включващо в предметното си съдържание правомощието да се държи постройка върху чужд имот, поради което за застроената част не е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца /така и р.1415 от 23.08.1995 г. по гр.д. № 1519/1995 г. на ВС/. Обогатяване на ответника за сметка на ищеца е налице само относно незастроената част от имота на ищеца, за който ответникът би плащал наем, ако го ползваше на правно основание. Не следва да се приспадат и платените от ответника данъци– смет и сгради за имота, доколкото в случая са налице хипотезите на чл.12 ал.1 и чл.67 ЗМДТ /за целия исков период съответно в редакцията преди и след изменението с ДВ бр.119 от 2002 г./, но заключението на в.л. С. К. не установява платените данъци от ответника да са за целия имот – установено е плащане на данък сгради, каквито ищецът не притежава, а притежава ответникът и такса битови отпадъци, каквато ответникът дължи като собственик на построените сгради в имота
В този смисъл решението на ПАС като постановено в нарушение на закона - отменително основание по смисъла на чл.281 ал.1 т.3 предл.1-во ГПК, следва да се отмени на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК в отхвърлителната му част за 113433 лв. и присъдени разноски в полза на “К” А. в размер на 6328 лв. и се постанови друго решение, с което предявеният иск се уважи за 113433 лв. В останалата му част, решението на ПАС е правилно и следва да се остави в сила.
На настоящия касатор следва да се присъдят разноски за трите инстанции съобразно крайния изход на спора в размер на 3388 лева, изчислени по компенсация, включително юрисконсултско възнаграждение за двете страни за първата и въззивната инстанции.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 357/20.06.2008 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 751/2007 г. само в частта, в която е отхвърлен искът на Р. к. с. срещу “К” А. , гр. С. по чл.59 ЗЗД за сумата 113433лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА “К” А. , гр. С., ул.”Ц” № 8 да заплати на Р. к. с. гр. П., ул. “. № 4 сумата от 113433лв. /сто и тринадесет хиляди, четиристотин тридесет и три лева/, представляваща равностойност на дължим наем за времето от 01.12.2001 г. до 06.10.2006 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки без основание собствения на ищеца имот - дворно място с площ от 13554 кв.м. в гр. П., ул. “Б” № 1* представляващо имот пл. № 4* включен в парцел **** – ВТО “К” по плана на гр. П., “С”, както и 3388 /три хиляди триста осемдесет и осем/ лв. разноски по делото за трите инстанции, изчислени по компенсация.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд по в.гр.д. 751/2007г. в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.