Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
С о ф и я , 12 май 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 а п р и л 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 339/2015 година.
Касационното производство е образувано по бланков касационен протест на Окръжна прокуратура-В. и по касационна жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец М. И. А.-Д. от В. адв.Г.Ш. от АК-В. срещу въззивна присъда № 6 от 15.01.2015 г., постановена по ВНОХД № 1336/2014 г. на Варненския окръжен съд, с която е отменена частично осъдителната присъда срещу подс.И. Л. И. от В. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК и относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, както и в гражданско-осъдителната част, вместо което същата е призната за невинна и оправдана по това й обвинение, отхвърлен е предявеният от М.Д. срещу подсъдимата граждански иск, като са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с искания за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и дава становище за основателност на жалбата.
Частната обвинителка и гражданска ищца М. И. А.-Д., лично и чрез повереника си адв.Г.Ш. от АК-В. поддържа протеста, както и жалбата си и моли да бъдат уважени, последната по изложените в нея и в допълнението й съображения.
Подсъдимата И. Л. И. моли протеста и жалбата да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 258 от 01.09.2014 г. по НОХД № 980/2014 г. на Районен съд-Варна подсъдимата И. Л. И. от В. е била призната за виновна в това за периода от 16.01.2009 г. до 12.05.2009 г. във В., при условията на продължавано престъпление съзнателно да е ползвала неистински официални документи – удостоверения за наследници на баща й Л. Д. Еленски, като за самото им съставяне не може да й се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр.чл.308, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК и в това, че за периода от 10.03.2011 г. до 27.06.2011 г. във В., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у М. И. А.-Д. от В. и с това й е причинила имотна вреда в размер на 58 000 лв. - големи размери – престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК, като при условията на чл.58а, ал.1 от НК са й наложени поотделно наказания съответно от 1 година и 2 месеца и от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, а на основание чл.23, ал.1 от НК – общо за съвкупността наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
Уважен е предявеният от пострадалата М. А.-Д. граждански иск, като подс.И. е осъдена да й заплати сумата от 58 000 лв, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането й до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимата са присъдени направените по делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска.
Присъдата е била обжалвана от повереника на частния обвинител и граждански ищец М.Д. адв.Ш. с оплакване за явната несправедливост на наложеното на подс.И. наказание с искане за завишаване на размерите на отделните и на наложеното й общо наказание с отмяната и на приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Недоволна от присъдата, подс.И. също я е обжалвала чрез защитника си адв.Н.И. от АК-В. в гражданско-осъдителната й част с оплакване за нейната незаконосъобразност в тази й част и искане за частичната й отмяна с отхвърляне на предявения срещу нея граждански иск, със съответните последици от това.
С въззивна присъда № 6 от 15.01.2015 г. по ВНОХД № 1336/2014 г. Варненският окръжен съд е отменил частично първоинстанционната присъда относно осъждането на подс.И. и за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК, приложението на чл.23, ал.1 от НК и в гражданско-осъдителната й част и като я е признал за невинна в извършването на това престъпление и я оправдал по това обвинение, е отхвърлил изцяло и исковата претенция на ищцата М.Д., като е потвърдил присъдата в останалата част.
В касационната жалба от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца М.Д. адв.Ш. са наведени доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК досежно процедурата по проведеното съкратено съдебно следствие, относно правилното приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложените й поотделно и за съвкупността наказания с искане за отмяна на присъдата в оправдателната и гражданската й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Касационният протест на окръжна прокуратура-В. е без каквито и да е доводи относно релевираното основание за неправилно приложение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което не е отстранено и след запознаване с мотивите на въззивната присъда, и въпреки декларацията на протестиращия прокурор в тази насока.
Върховният касационен съд – първо наказателно отделение приема протестът и жалбата за подадени в законоустановения срок, от страни, имащ право на протест и жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което са допустими при спазване на посочените процесуални изисквания.
Разгледана по същество следва да бъде само касационната жалба на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца М.А.-Д. адв.Г.Ш., а протестът, като НЕДОПУСТИМ, следва да бъде оставен без разглеждане, като несъответен на чл.351, ал.1 от НПК.
Многократно ВКС е посочвал, че липсата на данни за ангажираното в протеста или жалбата касационно основание ограничават както правото на защита на противната страна, така и препятстват касационната проверка на жаления съдебен акт и този пропуск следва да се отстрани било по аргумент на противното на чл.351, ал.4, т.1 от НПК в дадения допълнителен срок от съдия от въззивния съд, било по реда на чл.351, ал.3 от НПК, с депозиране на съответно допълнение, което в случая не е сторено, особено значимо при заявеното от прокурора от Върховната касационна прокуратура, че поддържа протеста по изложените в него съображения. Настоявайки за съставомерно престъпно поведение у подс.И., и този прокурор не го свързва с правен анализ на събраните по делото доказателства и голословно твърди за неправилно приложение на материалния закон. Протестът, макар и предизвикал деволутивния си ефект, не може да доведе до целения от прокурора резултат и не следва да бъде разгледан по същество.
Жалбата на повереника на частното обвинение е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Въззивното производство е протекло при несъгласие на частното обвинение с размера и начина на изпълнение на наложеното на подс.И. наказание и при оспорване на основателността на неуточнена част от уважената срещу нея парична претенция на пострадалата Д.. Порочността в това производство повереникът вижда в „лишаване от правото му (на доверителката му М.Д.) на участие в процеса”, за да представи доказателства в подкрепа както на обвинението за извършена спрямо нея измама по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК, така и на основателността на исковата й претенция, при изричното признание от страна на подс.И. на относимите към това й обвинение фактически обстоятелства в диференцираната процедура по глава 27 от НПК, които въззивният съд не бил разчел законосъобразно. Оправдаването й по това обвинение жалбоподателят счита в разрез с проведеното съкратено съдебно следствие, при игнориране от съда на част от събраните писмени доказателства (скица и удостоверение за данъчна оценка на процесния имот), имащи съществено значение за правилното приложение на правото, но чиято правилна оценка сочела на изискуемата се субективна страна и специфична цел на визираното престъпление на база и на останалите обективно извършени от подсъдимата действия по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалата, което я било мотивирало да извърши имущественото разпореждане и с това й била причинена имуществена вреда в пълния размер на исковата й претенция. Като се претендира за незаконосъобразност на атакуваната въззивна присъда в оправдателната и гражданско-отхвърлителната й част, се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане.
На първо място следва да се отграничи обхвата на касационната проверка. А той е само досежно обвинението по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК, доколкото за осъждането на подс.И. за престъплението по чл.316 вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК първоинстанционната присъда е потвърдена и в тази част е влязла в законна сила на 15.01.2015 г.
Видно от въззивната жалба и допълнението към нея, оспорването на присъдата от страна на подс.И. се е ограничило до основателността и размера на уважения в нейна тежест иск на пострадалата св.Д. като неоснователно платена от нея цена за недвижимия имот край В. в размер на 58 000 лв, но който размер е приет от районния съд като имотна вреда вследствие на осъществена спрямо нея измама. За да отрече при служебната проверка на присъдата за законосъобразност съставомерността на това й деяние, въззивният съд се е фокусирал върху липсата, според него, на елемент от обективната страна на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, а именно на имотна вреда за св.Д., която била придобила собствеността върху имота и сделката и понастоящем не била прогласена изцяло или отчасти за порочна. На няколко места в мотивите си съдът прави изводи, че тя „не е била въведена в заблуждение относно факта, че подс.И. е единствен собственик”, че „макар до момента де юре да продължава да е собственик на този имот, това че тя не може да упражнява правото си на собственост в пълен обем не осъществява признаците на престъплението измама” и че се „касае за облигационни отношения, които е следвало да се уредят по правилата на гражданското право”. Всъщност, измамата е доста по-напред във времето и засяга друг субект – предоставилата на подс.И. кредит банка, за чието обезпечаване е сключила договорна ипотека върху имота и заради чието неиздължаване е поискала като взискател проданта му чрез ЧСИ Я.. Именно в това производство св.Д. е взела участие и като спечелила търга, заради спирането му по искане на взискателя (банката) е влязла в преки договорни отношения с подсъдимата, финализирано с изповядването на сделката и заплащане на цената на имота по сметката на ЧСИ, разпределил сумата за покриване на дълга на И. и за направените по изпълнителното дело разноски. Като участник в него св.Д. се е уверила от депозираните документи за собственост, че само длъжникът Ир.И. се води негов собственик и че той не е обременен с други тежести освен ипотеката в полза на кредитодателя. Тя е могла да получи имота и чрез възлагане от ЧСИ, но взискателят е предпочел прякото договаряне на двете страни, очевидно да получи по-благоприятна за покриване на по-голяма част от дълга сума. Или, вярното в мотивите на оправдателната присъда е това, че подс.И. не е извършила пряко активни действия по създаване на погрешни впечатления у св.Д., за да я мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, а действията й са били опосредени от тези на ЧСИ. И друг път ВКС е имал възможност да посочи, че прекъсването на пряката причинна връзка между деянието и престъпния резултат чрез използване на службата на длъжностно лице (напр. на съд, на орган на принудително изпълнение и др.) води до несъставомерност на деянието като престъпление измама (виж решение № 313 по н.д.№ 302/2010 г. - І н.о., решение № 550 по н.д.№ 518/2010 г. - ІІІ н.о., решение № 94 по н.д.№ 41/2013 г. - ІІ н.о.). Съставомерността не се изключва при нотариалното оформяне на възмездна сделка, тъй като при формиране на волята на противната страна деецът при договарянето пряко въздейства върху нея и може да възбуди или поддържа заблуждение със специфичната цел за получаване на имотна облага и с това й причини имотна вреда (виж решение № 225 по н.д.№ 1350/2011 г. - ІІ н.о., решение № 550 по н.д.№ 607/2008 г. - І н.о., решение № 282 по н.д.№ 867/2012 г. - ІІІ н.о. и други).
В случая, недостатъчни за установяване на прекия умисъл на подс.И. са и обстоятелствата около поведението на брат й, св.Д.Еленски и последната съпруга на наследодателя им Л.Еленски св.Е.С., последната дезинтересирала се от наследството, а братът очевидно е разчитал на добросъвестността на сестра си Ир.И. да получи полагащата му се част от цената на имота. Ползваните скица и удостоверение за данъчна оценка на имота при изповядване на сделката при нотариус В. съдържат погрешното отразяване на факта подс.И. да е единствен собственик на имота, което е станало въз основа на ползваните от нея неистински и с невярно съдържание удостоверения за наследниците на починалия им наследодател, за което тя е осъдена и въз основа на които и съответните административни актове години преди това тя е призната за единствен собственик на процесния имот. В крайна сметка, фактическото обвинение е ограничено до последната сделка с него, което препятства цялостната престъпна деятелност на подс.И. да бъде подведена под друг престъпен състав (напр.248а, чл.212, ал.1 от НК). При горните констатации за липса на елементи от обективната страна на престъпния състав, на изискуемия се умисъл и специфична цел, то няма как да бъде уважена жалбата на частното обвинение за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Неправилно обаче съдът е отхвърлил предявения от М.Д. иск. Установено е, че подс.И. не е единствен собственик на имота и че опасността ищцата да понесе загуби от евикция за част от него води до изводи за граждански деликт, поради което искът не е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен, а е следвало производството по него да се прекрати, като възможните вредоносни последици за ищцата се разрешат по гражданско-правен ред. Това следва да бъде постановено от настоящата инстанция чрез изменение на атакуваната въззивна присъда в рамките на правомощието й по чл.354, ал.2, т.5 от НПК. В останалата част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната въззивна присъда остане в сила.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.351, ал.1 и чл.354, ал.1, т.1 и ал.2, т.5 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 6 от 15.01.2015 г., постановена по ВНОХД № 1336/2014 г. от Варненския окръжен съд в частта относно отхвърления като неоснователен иск на М. И. А.-Д. срещу подсъдимата И. Л. И. за сумата от 58 000 лв, претендирано обезщетение за причинени й имуществени вреди от деянието, като ПРЕКРАТЯВА производството по така предявения иск.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадения от В. окръжна прокуратура протест против присъдата, като недопустим.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |