- 4 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90
гр. София 21.02.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09.11.2016 (девети ноември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4625 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 21 760/03.08.2016 година, подадена от М. И. Ц. срещу определение № 1854/27.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 1451/2016 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Варна е отменил първоинстанционното определение № 6761/21.06.2016 година на Районен съд Варна, постановено по гр. д. № 15 041/2015 година и е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на М. И. Ц., с която е поискал да бъде осъден М. М. Ц. да му заплати, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 2200.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 15 041/2015 година по описа на Районен съд Варна. В частната касационна жалба се излагат доводи за това, че определението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и е необосновано. Направено е искане определението на Окръжен съд Варна да бъде отменено и да се постанови друго, с което молбата по чл. 248 от ГПК да бъде уважена. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението Окръжен съд Варна.
Ответникът по жалбата М. М. Ц. е подал отговор с вх. № 28 773/18.10.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Варна и такова не трябва да бъде допускано, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, като атакуваното с нея определение бъде потвърдено.
М. И. Ц. е бил уведомен за обжалваното определение на 01.08.2016 година, като подадената от него срещу определението частна касационна жалба е с вх. № 21 760/03.08.2016 година. Предвид на това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Подадената частна касационна жалба отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С искова молба вх. № 43 173/03.12.2015 година М. М. Ц. е сезирал Районен съд Варна с искане да бъде осъден М. И. Ц. на основание чл. 108 от ЗС да му предаде владението върху описания в молбата имот, както и на основание чл. 59 от ЗЗД да му заплати сумата от 600.00 лева обезщетение за ползването на имота без основание за периода от 01.09.2015 година до 01.12.2015 година. Въз основа на тази искова молба е било образувано гр. д. № 15 041/2015 година по описа на Районен съд Варна. Препис от молбата и приложенията към нея са били връчени на М. И. Ц. на 10.02.2016 година като на 29.02.2016 година той е подал отговор по чл. 131 от ГПК с вх. № 10 721/2016 година. На 16.03.2016 година М. М. Ц. е депозирал молба, с която е уведомил съда, че оттегля предявените от него искове. Позовавайки се на тази молба съставът на Районен съд Варна с определение № 3104/17.03.2016 година е прекратил производството по гр. д. № 15 041/2015 година. Преди това определение да бъде съобщено на М. И. Ц. е постъпила частна жалба с вх. № 18 157/07.04.2016 година, с която той е обжалвал същото и е поискал присъждане на направените по делото разноски. Впоследствие е направено уточнение, че тази частна жалба трябва да се счита като молба за допълване на определението за прекратяване на делото в частта му за разноските. Към същата е приложен договор за правна защита и съдействие от 04.04.2016 година, в който е посочено, че на упълномощения адвокат е заплатено възнаграждение в размер на 2200.00 лева. Въз основа на това с определение № 6761/21.06.2016 година на Районен съд Варна, постановено по гр. д. № 15 041/2015 година е уважена подадената от М. И. Ц. молба по чл. 248 от ГПК. Това първоинстанционно определение е било отменено с обжалваното в настоящето производство въззивно определение. Въззивният съд се е мотивирал с това, че достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК било разноските да са били направени след получаване на преписа от исковата молба с указанията по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството. От представения договор за правна защита и съдействие се установявало, че същият е подписан значително време след депозиране на отговора на исковата молба от страна на М. И. Ц. и след депозиране на молбата за оттегляне на исковете. В него било записано, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 2200.00 лева, но същото било за осъществяване на процесуално представителство по гр. д. № 15 041/2015 година по описа на Районен съд Варна, каквото не е осъществено поради прекратяване на производството. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът имал право на разноски и при прекратяването на производството като разпоредбата не установявала допълнително основание за присъждане на разноските-нито с оглед на основанието за прекратяване, нито с оглед на поведението на ответника преди или след прекратяването на иска. Направените пред първоинстанционния съд разноски били направени от ответника не по повод на подадената срещу него искова молба, а за осъществяването на процесуално представителство, което нямало да бъде осъществено, поради прекратяването на производството и затова не следвало да бъдат присъждани.
Във връзка с тези изводи на въззивния съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател поставя въпроса (уточнен по реда на т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС), за това има ли ответникът право на разноски ако производството по делото бъде прекратено в закрито заседание поради оттегляне на иска, преди провеждането на открито съдебно заседание, в което да се е осъществило процесуално представителство от страна на упълномощения за това адвокат като твърди, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението Окръжен съд Варна. Съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Окръжен съд Варна, тъй като така поставения въпрос е включен в предмета на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно тази практика по силата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, при прекратяването на производството по делото. С връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Въпросите за предмета на договора за поръчка между ответника и неговия адвокат, за размера на възнаграждението и начина на плащането му са въпроси на вътрешни отношения между страните по този договор. Затова той може да е само за извършването на определени процесуални действия от страна на адвоката или за пълно процесуално представителство до приключването на производството било пред съответната инстанция, било до окончателното приключване на спора пред всички инстанции. Размерът на адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му също може да бъдат установени било както отделни възнаграждения за действия, което ще се извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо такова за всички действия, които ще бъдат извършени. Във втория случай възнаграждението се определя с оглед преценката на страните по договора за поръчка какви процесуални действия ще трябва да се извършат в съдебното производство и евентуалната продължителност на същото. Не съществува законова изискване за момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за поръчка и извършването на упълномощаването. От момента на извършването на плащането ответникът е извършил разноски за адвокат и има възможност да претендира заплащане на същите по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяването на производството. За да се иска заплащането на тези разноски обаче те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство. Това налага те да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК има деликтен характер като е обективна такава вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. В тези случаи не е предвидена възможност за пълно или частично освобождаване на ищеца от тази отговорност извън случая по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Затова ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство като е заплатен пълния размер на уговореното възнаграждение ищецът ще трябва да заплати на ответника пълния размер на заплатеното на адвоката възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото. Предвид на посоченото при осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи само до такова за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия, в случай че такова заплащане е предвидено в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не може да присъди на ответника разноски за възнаграждение само за тези действия. Оттеглянето или отказът от иска са действия на ищеца, които се извършват по негова преценка, затова не може да се изисква от ответника при подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече че настъпването им не е сигурно. Поради тази причина чл. 78 от ГПК не дава възможност на ищеца да се освободи от задължението си или от част от него чрез собствени действия.
Предвид горното определението на Окръжен съд Варна се явява неправилно и като такова трябва да бъде отменено. М. И. Ц. е извършил документираните с договора за правна помощ и съдействие от 04.04.2016 година разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с образуваното срещу него исково производство и преди да е бил уведомен за прекратяването му. Затова те му се дължат, независимо от това, че процесуалното представителство не е реализирано в пълен обем. Последното се дължи на направеното от М. М. Ц. оттегляне на предявените по делото искове, което обстоятелство М. И. Ц. не е бил задължен да предвиди и да се съобрази с него. След отмяната на обжалваното определение трябва да се постанови друго, с което молбата на М. И. Ц. по чл. 248 от ГПК бъде уважена, тъй като от представените доказателства се установява действителното извършване на поисканите разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1854/27.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 1451/2016 година.
ОТМЕНЯВА определение № 1854/27.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 1451/2016 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. М. Ц. от [населено място], [улица], с [ЕГН] да заплати на М. И. Ц. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 2200.00 лева, представляващи направени от него разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 15 041/2015 година по описа на Районен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2. |