Р Е Ш Е Н И Е № 210 София, 17.06.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 754 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК , образувано по молбата на Н. Ж. П. от [населено място] с искане за отмяна на Решение Nо 35 от 08.04.2008 година по гр.възз.д. Nо 974/2007 година на Добричкия окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 102 от 03.08.2007 година по гр.д. Nо 221/2005 год. на Каварненския районен съд , в частта , по отхвърления иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ. Поддържа се , че след влизане в сила на посочените решения е намерено ново доказателство от съществено значение за делото,основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. Новото писмено доказателство , на което се иска отмяна на посоченото влязло в сила решение, тъй като същото е от съществено значение за делото, е Декларация обр. 3 от 18.12.1948 година, с която М. С., Г. С. и Н. С. , в качеството си на съсобственици на „сънаследнически имот” - НИВА в кв. 23 парцел I в землището на [населено място] с площ от 35 дка , на основание чл. 12 ал.2 от Закона за ТКЗС декларират , че са съгласни да се запише на името на Ж. И. , по баща С.. В срока по чл. 306 ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от другата страна по молбата за отмяна – О. с. „З.” [населено място] , с което представената декларация се оспорва като ново писмено доказателство, годно да обуслови исканата отмяна на влязлото в сила решение. По подадената молба за отмяна , състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира : С посоченото , влязло в сила решение на въззивния съд ,е отхвърлен иска на Н. Ж. П. и останалите ищци, като наследници на Н. С. М. , бивш жител на [населено място], заявен по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото да се възстанови собствеността на следните земеделски земи- на 256.801 дка записани по списъка на парцелите от 11.06.1934 година и в списъка на парцелите от 1940 година , а именно : ЛОЗЕ с площ от 4.999 дка в землището на [населено място], НИВА с площ от 80.201 дка парцел 8 в кв. 39, НИВА с площ от 24. 876 дка парцел 29 в кв.43 ; НИВА с площ от 151 дка парцел 1 кв. 23 ; на земеделски земи общо 20 дка , по Протокол от 10.11.1950 година- 4 дка парцел * в кв. 23 и 4 дка в парцел *, 2 дка. парцел *., 10 дка –парцел *; 60 дка земеделски земи , записани по Протокол обр.10- 30 дка парцел * в кв. 3 и 30 дка парцел * в кв. 49 и земеделска земя 20 дка по списъка за групиране на кооперативните блокове под Nо 101 – 10 дка парцел * в кв. 23 и 10 дка , парцел * в кв. 49. Ответникът – ОС”З.„- [населено място] оспорва иска до 331 дка- възстановени на наследниците. Молбата за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК следва да объде оставена без уважения , тъй като представеното ново писмено доказателство - Декларация обр. 3 от 18.12.1948 година , с която се дава съгласие конкретни земеделски земи да се включват в ТКЗС за сметка на друго/ конкретно посочено/ лице , не може да бъде прието като относимо към предмета на спора по иска чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ , писмено доказателство, тъй като дори и да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, не би могло да обуслови правен резултат, различен от постановения. Процесната декларация няма качество на първичен писмен документ, удостоверяващ право на собственост на посочените в него 35 дка земеделски земи. За да бъде зачетен дори като документ , индикиращ евентуалното право на собственост на посочените в него лица , то описаната земеделска земя следва да се свърже и някоя от конкретно заявените претенции . Процесната Декларацията, като документ е открита в Държавен архив, която обстоятелство налага извод , че страната –молител е могла да представи същия в хода на делото, преди постановяване на решението , чиято отмяна се иска. Производството за отмяна няма за цел да санира непроявената грижа на страната своевременно да бъдат доказани заявените претенции. Процесната декларация няма качеството на новооткрито писмено доказателство по см. на закона . Откритите след влизане в сила на решението нови обстоятелства или нови писмени доказателства са предвидени като основания за отмяна на влязло в сила решение с нормата на чл.303 ал.1.т.1 ГПК когато тези доказателства установяват обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на делото, но не са могли да бъдат установени по причина, която не се дължи на бездействието на страната. Наред с изброените изисквания, разпоредбата предпоставя кумулативно и изискването тези нови обстоятелства или нови доказателстева да са от съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Визираните в цитираната разпоредба основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази “непълнота на доказателствата по делото” следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина , че не е разполагала с тези доказателства. След като данните по делото не сочат на съществуването на обективни причини, препятствали ангажирането на процесната декларация като доказателство в хода на исковия процес, то не може да се приеме , че е налице новооткрито писмено доказателство като основания за исканата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК във вр. чл. 303 ал. 1 т.1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Ж. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение Nо 35 от 08. 04. 2008 година по гр.възз.д. Nо 974/2007 година на Добричкия окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 102 от 03.08.2007 година по гр.д. Nо 221/2005 година на Каварненския районен съд , в частта , по отхвърления иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :