О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 531 Гр. София, 29.09.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.09.2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №4241/15 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. срещу въззивното определение на Апелативен съд П. по ч.гр.д. №236/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по заведения от касатора срещу Е. М. иск с пр. осн. чл.29, ал.3 СК, на осн. чл.129, ал.3 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Ответницата по частна жалба Е. М. я оспорва като неоснователна. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по поставени в изложението шест процесуални въпроса. ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпрос №5 : При предявен иск по чл.29, ал.3 СК посочването от страна на ответника на вещи с твърдения, че те също са част от СИО, макар да не са посочени от ищеца, представлява ли отстраняване на нередовност на исковата молба, респ. – отпада ли необходимостта съдът да я оставя без движение с указания ищецът да допълни в нея обхвата на СИО с посочените от ответника други вещи ?- поради противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС – ТР №63/84 г. и цитираното в първоинстанционното определение р. по гр.д. №18/09 г. на четвърто г.о. на ВКС. По поставения въпрос: В ТР №63/84 г. е посочено, че искът по чл.14, ал.4 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, трябва да се предяви за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или група от вещи, представляващи част от общото имущество. Непосочването на цялото семейно имущество и липсата на искане да бъде определен по-голям дял от цялото имущество е недостатък в исковата молба, който може да бъде отстранен от ищеца в дадения му от съда срок по чл. 100, ал. 1 ГПК. Ако ищецът не отстрани в срока недостатъците, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на съда. Ако е образувано дело, то се прекратява. По същия начин се постъпва и когато нередностите в исковата молба се забележат в течение на производството. Нередностите в исковата молба могат да бъдат поправяни от всяка една от страните в течение на производството и когато за това не е бил даден срок от съда При предявяване на иска ищецът е длъжен да посочи в исковата си молба обстоятелствата, на които основава иска си. При иск по чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК в исковата си молба ищецът е длъжен да посочи придобитото през време на брака имущество, личния му извънсемеен принос за придобиването му и в петитума на исковата молба да посочи по-големия дял от семейното имущество, за който претендира. Освен това във всяко положение на делото както ищецът, така и ответникът, и когато не им е даден срок от съда, могат да посочват допълнителни вещи, придобити през време на брака им, които не са посочени в исковата молба. Приетото в ТР №63/84 г. не е загубило действието си и се прилага за исковете по чл.28, ал.3 СК/85 г. и чл.29, ал.3 СК/09 г. – р. по гр.д. №18809 г. на четвърто г.о. на ВКС, с което след обезсилване на въззивното решение, делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Указано е, че при новото разглеждане е необходимо исковата молба да се остави без движение, за да се даде възможност на страните да изчерпят със своите твърдения обхвата на имуществото, придобито по време на брака в съответствие с указанията на Тълкувателно решение № 63/1984 г. на ОСГК на ВС. Това имущество следва да се оцени от вещо лице, за да се образува общата маса на придобитото от съпрузите имущество - движимо и недвижимо. Произнасянето на съда по спор с правно основание чл. 28, ал. 3 от СК от 1985 г. изисква съпоставката между приносите на двамата съпрузи, отнесени към придобивната стойност на общото имущество. В същия смисъл е р. по гр.д. №931/10 г. на първо г.о., по чл.290 ГПК, както и трайната практика на ВКС – напр. р. по гр.д. №1535/08 г. на първо г.о., по гр.д. №1095/84 г. на второ г.о. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: с потвърденото от въззивния съд първоинстанционно определение производството по иска с пр. осн. чл.29, ал.3 СК е прекратено, защото ищецът, макар да се е съгласил с твърдението на ответницата, че в СИО се включват и придобитите през време на брака движими вещи за обзавеждане на жилището и ги е описал изрично в уточнителна молба, не е посочил момент, а период на придобиването им; не е посочил и придобивната им стойност поотделно, а общо я е определил на 20 000 лв. В случая обхватът на СИО е изчерпан с твърденията на страните за придобитите през време на брака им имот и вещи, в исковата молба ищецът сочи личния си принос си за придобиването и по-големия дял, който претендира. Затова изводът на въззивния и на първоинстанционния съд, че исковата молба е нередовна и следва да се върне, а производството по делото – прекрати, е незаконосъобразен. Обжалваното определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд П. по ч.гр.д. №236/15 г. от 1.07.15 г. ОТМЕНЯ това въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №162/14 г. от 13.03.15 г. Връща делото на Пазарджишки ОС за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: