6 Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. С., 07.04 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.д. № 2712 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма], [населено място] против въззивно решение № 1526/ 23.08.2013 г., постановено по гр. д. № 2401/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е отменено първоинстанционното решение № 2545/13.06.2013 г. по гр. д. № 5270/2013 г. на Пловдивския районен съд, са уважени предявените от Ц. П. Б. срещу касатора искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ- за признаване незаконността на уволнението на ищцата от длъжността „Ръководител отдел Човешки ресурси, той и юрисконсулт“, извършено със заповед № 603/19.03.2013 г. на управителя на МБАЛ [фирма], [населено място], и неговата отмяна; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; осъждане на работодателя да й заплати обезщетение в размер на 4280 лв. за времето, за което е останала без работа поради уволнението, именно за периода от 19.03.2013 г. до 19.08.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 29.03.2013г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и съдебноделоводни разноски съразмерно с уважената част от исковете. В частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над сумата 4280 лв. до пълния претендиран размер от 5136 лв., претендирана за периода от 20.08.2013 г. до 19.09.2013 г., първоинстанционното решение е потвърдено. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което да бъдат изцяло отхвърлени предявените от Ц. П. Б. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Ответницата по касационната жалба - Ц. П. Б. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Становището се поддържа от процесуалния й представител в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. С Определение № 1343/22.12.2014 г. касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- предвид обуславящото за изхода на делото значение на материалноправния въпрос за критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна” по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, разрешен от въззивния съд в противоречие с формираната по въпроса задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК, според която характера на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: По правния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване: Съгласно легалното определение на понятието „ръководство на предприятието”, дадено в § 1, т. 3 ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес- т.е. неговото организиране и планиране, разпределение на задачи между подчинените работници и служители, контролиране на тяхното изпълнение и пр. Константна е практиката на ВКС, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите /решение № 111 по гр. д. № 726/2011 г. на IV ГО, решение № 111 по гр. д. № 726/2011 г., IV ГО и др./. В конкретния случай не се спори между страните, а и от представения в заверен препис трудов договор № 2393/23.12.2009 г. се установява, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност „Началник отдел договорно-правен и човешки ресурси”. С допълнително споразумение № 207/01.02.2013 г., сключено между страните, Ц. П. Б. е преназначена на длъжност „Ръководител отдел Човешки ресурси, той и юрисконсулт на лечебното заведение”. Основните функции и задължения на длъжността в случая са установени от приложената по делото длъжностна характеристика, от която е видно, че заемащото длъжността лице ръководи и координира дейността по управлението и развитието на човешките ресурси в лечебното заведение; контролира и съгласува документите относно трудовите правоотношения между работодателя и работниците и служителите в предприятието; организира дейността по подбора на служители и провеждане на конкурси; организира дейностите по повишаване на квалификацията и атестирането на работниците и служителите; контролира работата на служителите в отдел „Човешки ресурси”; организира периодични и внезапни проверки по изпълнението на задълженията на персонала в областта на трудовата и технологичната дисциплина, безопасността и хигиената на труда; контролира спазването на изискванията на защитата на личните данни и служебната информация в областта на човешките ресурси. При тези възложени задължения, свързани с упражняване на контрол върху дейността на други работници и служители в предприятието и организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на трудовия процес и спазването на трудовата дисциплина, следва да се приеме, че длъжността е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Обстоятелството, че ищцата е осъществявала възложените й трудови функции под непосредственото ръководство на управителя на лечебното заведение, не променя извода за характера на заеманата длъжност, доколкото поначало всяка длъжност в предприятието се явява подчинена на управителя на дружеството, което произтича от характера на трудовото правоотношение и наличието на йерархична, структурна и дисциплинарна подчиненост на служителите спрямо работодателя. Също без значение е и обстоятелството, дали ръководителят на отдела има намиращи се на негово подчинение служители. След като с длъжностната характеристика са възложени ръководни функции за длъжността, то тя притежава качеството „ръководна”, тъй като естеството й предполага възлагане на задачи и упражняване на контрол по отношение на всички работници и служители в предприятието във връзка с посочените в длъжностната характеристика дейности, без да е необходимо за целта да съществува в предприятието нарочно обособено структурно звено, подчинено на съответния ръководен служител. В конкретния случай това обаче е без значение, тъй като според утвърдената на 01.02.2013 г. от новия управител на болничното заведение длъжностна характеристика на ищцата, на същата е възложено да „упражнява контрол на работата на персонала в отдел „Човешки ресурси”, което сочи на наличието на обособено звено, по отношение на което ищцата се явява пряк ръководител. По съществото на касационната жалба: За да формира изводите си за основателност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заеманата от ищцата длъжност не е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, във връзка с § 1, т. 3 ДР на КТ, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на това основание се явява незаконосъобразно. Предвид даденото по-горе разрешение на материалноправния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, този решаващ извод на въззивния съд е неправилен и в противоречие с константната задължителна практика на ВКС. Независимо от това, като краен резултат решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Това е така, тъй като в конкретния случай прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата със заповед от 19.03.2013 г. е било предшествано от сключване на споразумение между нея и новия управител на дружеството /от 01.02.2013 г./, с което Б. е била преназначена от длъжност „Ръководител отдел договорно-правен и човешки ресурси” на длъжност „Ръководител отдел Човешки ресурси, той и юрисконсулт на лечебното заведение”, като й е връчена и нова длъжността характеристика, утвърдена от новия управител на лечебното заведение на същата дата. В тази връзка следва да се има предвид, че предвиденото в чл. 328, ал. 2 КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение е насочено да обезпечи ефективната стопанска дейност на новия управител, като му се предостави възможността да подбере собствен екип от сътрудници, със съвместните усилия на които да реализира управленската си програма. В този смисъл уволнението по реда на чл. 328, ал. 2 КТ е възможно само по отношение на заварените ръководни служители, а не и по отношение на тези, които новоназначеният управител сам е избрал и назначил в своя екип. В дадения случай с подписване на допълнителното споразумение от 01.02.2013 г., с което новият управител на болничното заведение е възложил на ищцата ръководната длъжност „Ръководител отдел Човешки ресурси, той и юрисконсулт на лечебното заведение”, същата е включена в ръководния екип на предприятието и очевидно трудовото правоотношение с нея вече не е могло да бъде прекратено на това основание, макар и в рамките на деветмесечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ. С оглед гореизложеното, правилен като краен резултат се явява извода на въззивния съд за незаконност на уволнението на ищцата, поради което обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са уважени, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация Ц. П. Б. адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 770 лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1526/23.08.2013 г., постановено по гр. д. № 2401/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА МБАЛ [фирма], [населено място] да заплати на Ц. П. Б. на основание чл. 78, ал 3 ГПК сумата 770 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: