3 Р Е Ш Е Н И Е № 249 [населено място] , 18.12. 2018 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря:А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2143/18г. Производството е по чл.47 ЗМТА, образувано по иск на Г. Д. П. от [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум”СНЦ, [населено място] решение от 14.06.2013г. по в.арб.д. №1739/2013г. по описа на същия съд. Ищецът П., чрез пълномощника си – адв. Г. В. поддържа доводи за нищожност на решението, алтернативно твърди, че не е налице валидна арбитражна клауза, че не е била уведомена за заведеното арбитражно дело и не й е връчен препис от исковата молба и доказателствата и не е спазена арбитражната процедура. Ответникът –„Профи Кредит” България ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк.Е. К. не е заявил становище по иска, а само е поддържал, че е цедирал процесното вземане на 08.08.2018г. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА, с оглед установеното по делото, че липсват надлежни доказателства, в това число и по арбитражното дело, за уведомяване на страната за предприетите от ответника, респективно АС процесуални действия, както и за постановеното решение, като единственото съобщение до П. е приложено в цялост, без удостоверяване на направен валиден опит за надлежното му връчване. При тези фактически данни, следва да се приеме за установено твърдението на ищцата, че същата е уведомена за развилото се производство с получаване на покана за доброволно изпълнение на 21.08.2018г., спрямо която дата е спазен срока по чл.48, ал.1 ГПК. Преди произнасяне по същество, по въведените основания за отмяна настоящият състав следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, за която следи служебно. Чл. 47,ал.2 ЗМТА в действащата редакция / ДВ.бр.8/2017г./ въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно пар. 6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр.8/17г./, производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който едната страна е потребител по смисъла на пар.13,ал.1 ДР Закон за защита на потребителите, съгласно изменената разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК се прекратяват. Разгледаното правило на пар.6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК е съобразимо и по отношение на арбитражните решения, които са предмет на висящи пред ВКС, производства по предявени в срок искове по чл.48 ЗМТА. Този извод произтича от даденото от Конституционния съд тълкуване с т.3 на к.д. №15/02г. на единството на арбитражното производство, осъществявано в два стадия, независимо, че вторият стадий, иницииран по реда на чл.48 ЗМТА е факултативен. Завареното от обсъдените по-горе изменения на закона, арбитражно производство в своят първи стадий на висящност пред арбитражен съд се прекратява, поради въведената с чл.19, ал.1 ГПК неарбитрируемост на спора. При иницииран втори стадий -по искане за отмяна на постановеното арбитражно решение висящността на производството е възобновена с подадената искова молба. Или, когато е налице висящ спор по чл.48 ЗМТА в рамките на арбитражния процес,то следва прогласяване на нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение / при липса на изрична норма/ спрямо заварените производства веднага с влизане в сила на изменението. Допълнителен аргумент в тази насока е и въведеното с чл.405,ал.5 ГПК / изм. ДВ бр.8/17г./ правило, съгласно което съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47,ал.2 ЗМТА решения. Като процесуалноправна,имаща незабавно действие, нормата се прилага по отношение на всички заварени производства. Следователно, след като на окръжните съдилища е възложена проверка за нищожност на арбитражното решение като изпълнително основание, то такава проверка се предполага и от ВКС по отношение на висящите пред него производства по отмяна на арбитражното решение.В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 72 от 26.04.2017г. по т.д. №403/17г. на ВКС, І т.о., решение № 63 от 26.04.2017г.по т.д. №2220/16г. на ВКС, І т.о. , решение № 32 от 07.03.2017г. по т.д. № 1416/16г. на ВКС, І т.о., решение №23 от 31.03.2017г. по т.д. 2142/16г. на ВКС І т.о. и др. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за револвиращ заем, а Г. Д. П. в качеството си на кредитополучател се явява потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП. Висящото производство е заварено от ЗИД ГПК / ДВ. бр.№8/17г./, поради което следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 155лв. – съставляващи държавна такса, а на нейният процесуален представител, осъществил представителство по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА в размер на 1200лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум”СНЦ, [населено място] решение от 14.06.2013г. по в.арб.д. №1739/2013г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА „Профи Кредит” България ЕООД, [населено място],да заплати на Г. Д. П. от [населено място] сумата 155лв., а на АД „Вълев и Ламберов” чрез адв. Г. В. сумата 1200лв., съставляващи разноски за производството пред Върховният касационен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: