4 Р Е Ш Е Н И Е №. 11 София, 26.04.2012 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л.Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 615/2010 г. Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 11 от 09.02.2010 г. по т.д.№ 20/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 412 от 30.10.2009 г. по т.д.№ 1137/2008 г. на Варненския окръжен съд. С последното по иск на О. В. Г. с правно основание чл.74 ТЗ са отменени решения на ОС на ТД, проведено на 21.11.2008 г. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че на 05.11.2008 г. на ищеца е изпратено писмо, съдържащо не само разписка – покана за свикване на общо събрание, но и искане от съдружниците за свикването му от него в качеството на управител на дружеството, с което счита, че са изпълнени изискванията на чл.138, ал.2 ТЗ. Ответникът по касация О. В. Г. не е взел становище по жалбата. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи във връзка с наведените в касационната жалба отменителни основания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: Касационната жалба е неоснователна. Производството е образувано по предявен от О. В. Г. срещу [фирма] иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, приети на проведеното на 21.11.2008 г. общо събрание на съдружниците с твърдения за допуснати нарушения по чл.137 и чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ, опорочаващи процедурата по свикването му. По делото са приети като доказателства приложените към исковата му молба изходящо от втория съдружник П. С. Д. искане до ищеца в качеството му на управител на дружеството за свикване на извънредно общо събрание, покана за участие в насрочено на 21.11.2008 г. общо събрание, и двете с дата от 05.11.2008 г., както и пощенски плик с отразяване върху лицевата му част, че същият съдържа покана за общо събрание. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че съдружникът П. С. Д. с дялове над 1/10 от капитала направо е уведомил управителя – ищец по делото с приложената към бланкнетното му искане разписка-покана от 05.11.2008 г., че се свиква извънредно общо събрание с посочен в нея дневен ред, тъй като загубите надхвърлят ¼ от капитала на дружеството. По същество е прието, че този съдружник сам е свикал с поканата си общото събрание на 21.11.2008 г., без да изчака това да стори управителя на дружеството в предвидения 2-седмичен срок по чл.138, ал.2 ТЗ, като го свика едва след като управителят бездейства в този срок. Това според съда е достатъчно, за се приеме, че атакуваните решения са взети на свикано в нарушение на закона общо събрание. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с релевантния за изхода на делото материалноправен въпрос редовно ли е свиканото по реда на чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД в случаите, в които едновременно с упражняване на потестативното си право пред управителя, правоимащите са изпратили и покани за свикване на общо събрание. Становището на настоящия съдебен състав по така поставения въпрос е следното: Малцинственото право на съдружниците по чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ сами да свикат общо събрание може да бъде упражнено само при бездействие на управителя да стори това в 2-седмичен срок от датата на отправеното до него писмено искане. Няма пречки в искането до управителя да бъде инкорпорирана и поканата им за свикване на общо събрание, като в този случай същото ще се счита за редовно проведено само в случай, че то е било насрочено след датата, на която е изтекъл 2-седмичния срок по чл.138, ал.2 ТЗ. Предложението по чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ, в което едновременно се съдържа и покана за самото му провеждане по никакъв начин не засяга правомощието на управителя, още повече следва да се настои за дадената по този начин гласност на отправеното до него искане за свикване на общо събрание. При това следва да се държи сметка, че този ред за свикването му предполага решаването на неотложен за дружеството въпрос и в интерес на последното е съдружниците му да бъдат информирани както за възникналите проблемни въпроси, така и за предварително отправеното до управителя искане сам да свика общо събрание за тяхното разрешаване. При отказ на последния да стори, свиканото по този ред общо събрание ще следва да се счита за редовно, ако е проведено след изтичане на 2-седмичния срок, предвиден в императивната разпоредба на чл.138, ал.2 ТЗ. В съответствие с изложеното, на поставения материалноправен въпрос следва да се отговори така: Редовно е свиканото по реда на чл.138, ал.2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД в случаите, в които едновременно с упражняване на потестативното си право пред управителя на дружеството, правоимащите са изпратили и покани за свикване на ОС, но само ако същото е проведено след изтичане на 2-седмичен срок, в който управителят сам не го е свикал. При така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационното обжалване настоящият състав приема, че решаващият извод на въззивния съд за незаконосъобразност на атакуваните с иска по чл.74 ТЗ решения е правилен. Поканата по чл.138, ал.2 ТЗ е получена от ищеца на 12.11.2008 г., а общото събрание на съдружниците е проведено на 21.11.2008 г., т.е. преди да изтече законоустановения двуседмичен срок за свикването му управителя на дружеството. В конкретния случай неспазването на посоченото изискване на закона е довело до опорочаване на процедурата по свикване на общото събрание, а с това и до незаконосъобразност на приетите на него решения. В съответствие с изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 09.02.2010 г. по т.д.№ 20/2010 г. на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 4