Ключови фрази
Откриване на производство по несъстоятелност * неплатежоспособност * коефициенти за ликвидност * финансово състояние на търговец


9

Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
[населено място] , 13.07.2018г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в открито заседание на единадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2205/2017 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка„ АД / в несъстоятелност / против решение № 1369/ 15.06.2017 г. по т.д.№ 1259/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено решение № 2218/19.12.2016 г. по т.д.№ 4855/2016 г. на Софийски градски съд в частта му, с която за начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на „КИК Дизайн„ООД е определена датата 31.12.2015 г..Касаторът поддържа за дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността 31.12.2012 г., към който момент счита, че съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява трайно влошаване на икономическото състояние на дружеството. Според страната съдът е следвало,независимо от стойностите на коефициентите за ликвидност, да съобрази тези на финансова автономност и задлъжнялост, които за целия период след 2012 г. и до приетата от съда дата на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост са много под приеманата, като допустима ,стойност за финансова автономност от 0,50 за отрасъла, респ. 13 пъти над допустимата норма за задлъжнялост и при тенденция за влошаване. Следвало е, според касатора, да се съобрази обстоятелството, че преобладаваща част от краткотрайните активи на дружеството съставляват „други вземания„, останали недоказани, стойността на които е следвало да се приспадне от общата стойност на активите. В този случай е видно, че към 31.12.2012 г. само вземанията на „КТБ „ АД в несъстоятелност - 16 350 000 евро надхвърлят активите на дружеството от 574 000 лева. Неправилно и в противоречие с логиката на мотивите си, въззивният съд не е отказал съобразяване, като актив, стойността на т.нар. „други вземания„,, в който случай би бил обусловен различен от настоящия резултат.По аналогични аргументи, според касатора, 31.12.2012 г. би била и датата на неплатежоспособността.
Ответната страна - „КИК Дизайн„ООД в несъстоятелност – не е взела становище по касационната жалба, нито в хода на производството и до приключване на устните състезания.
С определение № 68/12.02.2018 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: За значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово– икономически показатели и тяхната тежест при определяне на начална дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността. Въпросът е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение № 71 по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл. 290 ал.2 ГПК , за да се произнесе взе предвид следното:
За да определи дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост – 31.12.2015 г., първоинстанционният съд е съобразил,че съществена част от краткотрайните активи на дружеството, практически единствени активи за 2014 г.– 2015 г. , съставляват т.нар. „други вземания„. Поради липса на оборотни ведомости и аналитични извлечения / дружеството не е открито на адреса по седалището си или на адрес на управление /, експертизата е работила единствено с документите по делото / годишни данъчни декларации и годишни финансови отчети, обявявани в търговския регистър до 2012 г. вкл. /. Вещото лице не е могло да посочи произхода на тези вземания, нито са събрани доказателства кои са третите задължени лица, съответно каква е събираемостта на вземанията. Представени са два ревизионни акта, установяващи публични задължения на „КИК Дизайн„ ООД за период 2009 г. – 2015 г.. В некоригирания вариант / съобразно формално установимото от преждепосочените документи / експертизата установява, че за целия изследван период 2012 г. - 2015 г. показателите за обща и бърза ликвидност са над препоръчителните стойности , а тези за незабавна и абсолютна – нулеви, което отразява липса на налични парични средства за обслужване на текущи задължения. Показателите за финансова автономност и степен на задлъжнялост за целия период също са под допустимите стойности. Съотношението на активите над задълженията е над 1. Вземането на молителя – кредитор към датата на устните състезания е прието в установен размер от 11 734 980 лева, при отделно дължими възнаградителни лихви и неустойки. При недоказано съществуване на краткотрайните активи, обозначени като „други вземания„ , стойността им е била приспадната от общата стойност на активите за 2015 г. и същите се свеждат до 3 788 000 лева / 82 560 хил.– 78 722 хил.лева /. Така общата ликвидност, н о в з е т а с а м о към 31.12.2015 год. , е под референтната стойност от 1 / задълженията към молителя трикратно надхвърлят краткотрайните активи /. Същото преизчисление не е направено към 31.12.2014 г. / 82 544 хил. – 78 765 хил. = 3 779 хил. : 44 808 хил. = 0,08 / , въпреки че към същата дата кредиторът установява изискуемо вземане от търговска сделка. Съдът не е съобразявал при изчисленията, установените с ревизионни актове публичноправни задължения, поради липса на доказателства за влизането им в сила. Приел е, че коефициентите за финансова автономност и степен на задлъжнялост имат само спомагателен характер и при определяне на датата на неплатежоспособност е изхождал от коефициентите за ликвидност, но коригирайки същите с приспадане , като неустановени за реално съществуващи краткотрайни активи, тези към 31.12.2015 г.. При добри показатели за ликвидност и лоши за финансова автономност, съдът приема, че липсва състояние на неплатежоспособност, а е налице единствено индиция, че за в бъдеще дружеството няма да може да обслужва задълженията си , с оглед размера на дългосрочните такива. Съдът, в съответствие с формирана по въпроса за определяне началната дата на неплатежоспособността съдебна практика, е съобразил цялостното икономическо състояние на длъжника, изразено чрез показателите за ликвидност и помощни такива за финансова автономност и задлъжнялост, с отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията, като външен белег на неплатежоспособността. Приел е,че най-ранен момент на спиране на плащанията се твърди 25.09.2014 г. и длъжникът не е ангажирал доказателства против това твърдение. Доколкото, обаче, към този момент показателите за ликвидност не са влошени, съдът е отчел последващата дата,от която са установени стойности в несъответствие с препоръчителните - 31.12.2015 г., приемайки състоянието за трайно, доколкото е продължило и до приключване на устните състезания. В решението изрично е отразено обстоятелството, че дружеството не е намерено на адреса на управление, поради което документална проверка на счетоводните записвания не е извършена. Съдът е приел, че към същата дата - 31.12.2015 г. - е установено превишение на пасива / изискуеми и неизискуеми задължения / над активите на дружеството – ответник и с л е д о в а т е л н о същата е и датата на свръхзадълженост. Към предходни моменти не е изследвана корективно свръхзадълженост,с коригиране на показателя за краткотрайни материални активи.
Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, по аналогични съображения, съпоставяйки към 31.12.2014 г. активи от 82 544 000 лева, спрямо пасив от 81 541 000 лева, при съотношение към 31.12.2015 г. съответно активи - 82 560 000 лева и пасив - 92 837 000 лева. Други съобразени стойности на показатели за ликвидност не са посочени в решението. Видно е, че въззивният съд не е приложил корекцията, направена от първоинстанционния, при това само за установяването на коефициенти за ликвидност и състояние на свръхзадълженост към 31.12.2015 г..Активите, вкл. краткотрайните такива, са съобразени с компонента „други вземания„, въпреки че не е установен произход на същите,а оттук и степента им на ликвидност.Реално съществуване на краткотрайни материални активи също не е доказано.
По правния въпрос :
В обосновалото допълнителния селективен критерий решение № 71 по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. на ВКС, изхождайки от спецификата в алтернативното, спрямо „свръхзадължеността”, основание за откриване производство по несъстоятелност на търговец – „неплатежоспособност” / доколкото само то е било въведено като основание за откриване на производство по несъстоятелност /, е прието, че водещ относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността за посрещане на изискуеми задължения, са икономическите показатели за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи / всички или определена част от тях / към краткосрочните или текущи задължения на предприятието, тъй като именно с краткотрайните / бързоликвидни и непредназначени за осъществяване на самата дейност на предприятието/ активи търговецът посреща текущите си задължения. Прието е , че доколкото обичайно предприятието разполага с активи от всеки вид – материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и налични парични средства и разчита на целия си оборотен капитал, водещ за преценка на икономическото му състояние е коефициента на обща ликвидност, н о с а м о п р и д е й с т в и т е л н а л и к в и д н о с т на всички елементи на краткотрайните активи, участващи във формирането му.Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, или е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. Водещ ще е този от показателите за ликвидност, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните си, съответно текущите си задължения. Когато коефициента за обща ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на останалите коефициенти / на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност / е под стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това. Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности, при добри показатели на ликвидност, не сочат на наличие на неплатежоспособност на търговеца, н о с а и н д и ц и я з а е в е н т у а л н о н а с т ъ п в а н е н а т о в а с ъ с т о я н и е в б ъ д е щ е.
Настоящият състав напълно споделя даденото разрешение, като в допълнение, в аспект на въведеното в настоящия спор алтернативно основание – „свръхзадълженост” съобразява и следното: Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си / не само изискуемите / задължения с наличното си / не само краткотрайни активи / имущество.Състоянието на свръхзадълженост,като основание за откриване на производство по несъстоятелност е самостоятелно, спрямо неплатежоспособността, и цели да изпревари / освен когато съвпадне с него / неминуемо следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му. Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и не само, е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост.Стойностите на същите следва да се съобразят, както и промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план.Тъй като от значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, при съпоставянето на активи, спрямо парични задължения, аналогично на разрешението в реш.№ 71 по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. на ВКС, следва да се съобрази действителната ликвидност на активите, при това с реалната им, пазарна / а не балансова / стойност, когато е въведен довод или обективно са налице доказателства за различие на същата от счетоводното й отразяване. Недоказаност на съществуването и/ или ликвидността на съответен вид активи изключва съобразяването им при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие, за преценка наличието на свръхзадълженост.
По съществото на касационната жалба :
В настоящия процес изрично е въведен спор относно реалността на краткосрочните вземания / обозначени като „други вземания„ /, поради липса на търговска документация за установяване съдържанието и произхода им , а оттук - и невъзможността за преценка на ликвидността им като актив.Макар законодателят, досежно състоянието на свръхзадълженост, по смисъла на чл.742 ал.1 ТЗ, да не е въвел презумпции, предпоставящи доказателствена тежест за длъжника да опровергава презумирано състояние на свръхзадълженост, за разлика от неплатежоспособността / чл.608 ал.2 ,3 и 4 ТЗ /, следва да се съобрази , че в настоящият случай именно длъжникът препятства установяването на значими за оценка на икономическото му състояние факти.Отказът му да съдейства следва да се санкционира, съгласно чл.161 ГПК, приложим субсидиарно / чл.621 ТЗ /, с изключването им , в случая – изключване наличието на л и к в и д н и краткосрочни вземания със стойностите по годишните отчети. Приспадането на стойността на краткосрочните вземания - с неустановен произход, поради което и недоказано съществуващи и ликвидни,от стойността на актива предпоставя съответно стойности на същия от : 8 568 хил. лева за 2012 г., 16 042 хил. лева – за 2013 г., 3 779 хил. лева – за 2014 г. и 3 780 хил. лева за 2015 г., при стойност на задълженията на ответното дружество за съответните години / всички съобразени от съдебно-икономическата експертиза като парични, при липса на противопоставен довод и събрани доказателства за непарична характеристика на някои от тях /, както следва : 59 683 хил. лева за 2012 г., 66 384 хил.лева – за 2013 г., 81 541 хил. лева за 2014 г. и 81 515 хил. лева за 2015 г..Съпоставянето на стойностите на актива към паричните задължения на ответника установява състояние на свръхзадълженост още към 31.12.2012 г., останало непреодоляно и до 31.12.2015 г., към който момент въззивният съд е потвърдил състояние на неплатежоспособност, без ответникът да е обжалвал решението в тази му част, с довод за по-късна дата. Дори да биха се съобразили само безспорните като парични,предвид известност на произхода им, задължения / несъобразявайки стойностите на „други задължения„ в раздел ІІ „Текущи задължения„ , съответно - 20 854 хил. лева – 2012 г., 33 541 хил.лева – 2013 г., 41 302 хил. лева – 2014 г. и 41 553 хил. лева – за 2015 г./, то съотношението отново би предпоставило извод за свръхзадълженост,при така коригираните стойности на актива. Проследявайки структурата на пасива е видно, че основен и значителен, в рамките на изследвания период, е именно растежа на показателя „други задължения„,с неустановен, аналогично на „други вземания„, произход.Очевидно на същите се основава и нарастващата задлъжнялост на дружеството.Съотношение между имуществото на ответника и паричните му задължения , съобразявайки и коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, които за целия изследван период са в неблагоприятни стойности и с постоянен темп на влошаване / финансова автономност – 0,038 – за 2012 г. , 0,035 – за 2013 г. , 0, 012 за 2014 г. и 0,013 – за 2015 г. и задлъжнялост за същите години, последователно - 26.432 , 28.913, 81.297 и 78.005 / установяват трайна и изключителна зависимост на ответното дружество от кредиторите му, като опериращо изключително с привлечен, а не собствен капитал, което индикира неспособността му да посреща дългосрочните си задължения, преимуществено или изцяло за сметка на формираща се печалба, стойностите на която са незначителни спрямо стойността на задълженията на дружеството и прогресивно намаляват / за 2014 г. дори не е отчетена такава / в рамките на целия изследван период.
Въззивният съд е отказал да съобрази значението на коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, като съществени по отношение на въведеното от кредитора – ищец основание ” свръхзадълженост „, тъй като обективират финансовата независимост на длъжника от кредиторите му и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Неправилно са съобразени некоригирани – без изключване на недоказано съществуващи и ликвидни краткосрочни вземания - стойности на актива, при съпоставянето му с паричните задължения на дружеството. Така по същество е останала несъобразена реалната икономическа ситуация в дружеството, в рамките на изследвания период, спрямо която следва да бъде отчетено, в ущърб на търговеца, и обстоятелството за неподадени годишни финансови отчети за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и некоректността му, с оглед неоткриването му по седалище и адрес на управление, вписани в търговския регистър. Поведението на търговеца, явяващо се в разрив с добрите търговски практики, равностойно индикира за невъзможност, а и нежелание да възстанови жизнеспособността си на пазара. Липсват обстоятелства, преценими в подкрепа на извод за реална перспектива за продължаване бизнеса на ответника. Не се установява неблагоприятното съотношение актив / парични задължения да е резултат от инвестиране в дълготрайни активи, чиято доходност може да се очаква в по-дългосрочен план. Напротив, общата стойност на дълготрайните активи още в периода 2012 г. – 2013 г. е изключително ниска спрямо общата стойност на активите, за сметка на краткотрайните. Дружеството се е разпоредило с дълготрайните си активи в рамките на същия период и през 2014 г. – 2015 г. вече не разполага с такива.
Съгласно решение № 201 по т.д. № 659/2014 г. на І т.о. на ВКС основанията „неплатежоспособност„ и „свръхзадълженост„ са самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условия на кумулативност или евентуалност, но откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания е възможно ако съвпада началната дата на неплатежоспособност. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособността, от значение е дали състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще следва да бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението .
Анализът на съотношението между актива и паричните задължения на ответното дружество предпоставят начална дата на свръхзадълженост – 31.12.2012 г.,която ищецът твърди и за начална дата на неплатежоспособността.Съгласно формираната, последователна и непротиворечива практика на ВКС / реш.№ 80 по т.д.№ 1565/2014 г. на І т.о., реш.№ 33 по т.д.№ 915/2009 г. на ІІ т.о., реш.№ 115 по т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о., решение № 90 по т.д.№ 1152 / 2011 г. на І т.о., реш.№ 44 по т.д.№ 983/2011 г. на І т.о., реш.№ 64 по т.д.№ 959/2009 г. на ІІ т.о., реш.№ 54 по т.д.№ 3035/2013 г. на ІІ т.о.,реш.№ 225 по т.д.№ 2572/2015 г. на І т.о. на ВКС и др. /, началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние,изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността.Трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към в с и ч к и кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Във всички случаи, обаче, съобразяването на данните за икономическото състояние на търговеца към определен момент,за нуждите на основанието „ неплатежоспособност „ предпоставя установено изискуемо вземане на кредитор към същия този момент, останало неудовлетворено – пълно или частично. Такова, видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза не се установява за период преди 2015 г. : съгласно таблици на просрочени задължения на „КИК Дизайн„ ООД, периодът на просрочие е в рамките на 2015г. – 2016г., въпреки известно противоречие с текстовата част на заключението, сочеща частично плащане по изискуеми към 25.08.2014 г. задължения към „Корпоративна търговска банка„ АД / в несъстоятелност/.Дори да би била съобразена текстовата част на заключението - изискуемо, непогасено изцяло задължение на ответното дружество към 25.08.2014 г. - то тази дата се явява по-късна от установената по-горе начална дата на свръхзадълженост на дружеството, поради което и ирелевантна за откриване на производството по несъстоятелност.Довод за преодоляване на състоянието на свръхзадълженост, установимо и към 31.12.2015 г. по аналогични съображения , не е въведен и доказан от ответника.
Следователно, в атакуваната си част, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като бъде определена начална дата на свръхзадълженост на „КИК Дизайн„ООД – 31.12.2012 година. Водим от горното, Върховен касационен съд ,първо търговско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решение № 1369/ 15.06.2017 г. по т.д.№ 1259/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено решение № 2218/19.12.2016 г. по т.д.№ 4855/2016 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е обявена неплатежоспособността на „ КИК Дизайн „ООД и за начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на „КИК Дизайн„ООД е определена датата 31.12.2015 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на свръхзадължеността на „КИК Дизайн „ООД , със седалище и адрес на управление [населено място], бул.”Братя Бъкстон„ № 40, ет.2, офис 23А , датата 31 декември 2012 година.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :