4 Р Е Ш Е Н И Е № 366 гр. София, 15.11.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3877 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на В. Г. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 223 от 12 март 2013 г., постановено по в.т.д. № 3066 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г. В молбата се сочи, че влязлото в сила решение следва да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че претендираната от ищеца сума от 9779,15 лева била платена по нотариален акт, а вземането по разваления договор е изискуемо от деня, в който е отпаднало основанието за получаване на престацията, който е денят на влизане в сила на съответното съдебно решение по т.д. № 927/2011 г. на окръжния съд в гр. Варна, на същото основание съдът е отхвърлил иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 2821,90 лева; приетото от въззивния съд противоречи на приетото в посоченото от самия въззивен съд решение по т.д. № 927/2011 г. – в него съдът не е установил наличието на насрещна престация от страна на ищеца, изразяваща се в заплащане на сумата от 9779,15 лева; в оспорваното решение съдът е направил недопустимо смесване на правните последици от няколко договора, обективирани в подписания между страните предварителен договор и в нотариалния акт, тъй като претендираната сума не е платена по нотариалния договор, а по облигационния договор за строителство; връщането на сумата следва да се извърши не въз основа на решението на съда за разваляне на нотариалния акт, а въз основа развалянето на облигационния договор от страна на възложителите с поканата им до ответника, като сумата се присъди ведно с мораторната лихва от датата на разваляне на облигационния договор до датата на исковата молба, и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Ответникът [фирма], представлявано от управителя Л. С., чрез процесуалния си представител адв. Ф. Р., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК сочи, че молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Изложените от ответника съображения касаят не допустимостта, а основателността на молбата за отмяна. С атакуваното решение са разгледани предявени от В. Т. срещу [фирма] обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. трето, чл. 86 и чл. 92, ал. 1, изр. второ ЗЗД – за заплащане на сумата от 9779,15 лева получена на отпаднало основание по договор за проектиране, учредяване право на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на част от УПИ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, обезщетение от 2821,90 лева за забава от датата на плащането или от датата на поканата за плащане до исковата молба, обезщетение от 7034,28 лева за по-големите вреди, надхвърлящи уговорената неустойка за пълно неизпълнение и представляващи платени банкови лихви, застраховки и такси, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. С неприсъствено решение № 158 от 2 февруари 2012 г., постановено по т.д. 927 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г. са разгледани исковете на И. Т. И., П. Д. И., М. Т. И., Стойка Г. И., В. С. И. и В. Г. Т. срещу [фирма] [населено място], с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договори за прехвърляне на недвижим имот и за взаимоучредяване право на строеж между съсобствениците на терена за конкретни обекти в бъдещата сграда, поради неизпълнение на задължението на дружеството да я построи, както и при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договорите за прехвърляне на недвижим имот и за учредяване право на строеж. Молбата за отмяна е неоснователна. Поддържа се наличието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, за прилагането на което е необходимо да е налице субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения. За да е налице противоречие е необходимо да има пълна обективна и субективна тъждественост между делата, т. е. не само да са между същите страни, но и да имат един и същ предмет – когато решенията са издадени на еднакво основание и по еднакво искане, както се сочи в т. 9 на ППВС № 9/77 г, неизгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г. Противоречието следва да е между диспозитивите на двете решения, с които със сила на пресъдено нещо е разрешен по различен начин идентичен от обективна и субективна страна правен спор, а не между съобразителната част (мотивите) на двете решения. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл. 299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно (чл. 307, ал. 4 ГПК). Настоящият случай не покрива поддържаното основание за отмяна. По двете решения, за които се твърди, че са противоречиви, не се наблюдава изисквания от закона обективен и субективен идентитет. Страните по двата спора са различни, различен е и правният спор – решенията са издадени на различно основание, при различни предявени искове. Какво са приели съдилищата по двата спора относно правните последици от сключените с ответника договори и по кой от тях е платена съответната сума, е без значение за настоящото производство, след като не се установява между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание да са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Ответникът [фирма] претендира заплащане на разноски за производството по отмяна, но не е представил доказателство за заплатени такива – представено е пълномощно за адв. Р., без отразяване за заплащане на суми по договор за правна защита и съдействие, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 223 от 12 март 2013 г., постановено по в.т.д. № 3066 по описа на окръжния съд в Варна за 2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: