Р Е Ш Е Н И Е № 320 Гр. София, 26 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секрет Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 960 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. С. П. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 1327/ 2012 г. на Окръжен съд – Бургас, отмяна на решение № 25 от 01.02.2013 г. и оправдаване на осъдения. Искането се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Осъденият П. останал недоволен от признаването му за виновен, тъй като поведението му не било престъпно, а отделно от това и разкривало признаците на деяние по чл. 9, ал. 2 от НК. Моли да бъде оправдан. Пред касационната инстанция осъденият М. С. П. не взема становище по делото и не изпраща свой процесуален представител. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 25 от 01.02.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1327/ 2012 г. Бургаският окръжен съд потвърдил присъда № 1835 от 01.11.2012 г. по н.о.х.д. № 3534/ 2012 г. на Бургаски районен съд, с която осъденият М. С. П. бил признат за виновен в това, че на 01.07.2012 г., около 03.20 ч. в гр.Б., по [улица], управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка “В.”, модел „С...”, рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,6 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му наложил наказание от пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца. На основание чл. 343 г от НК съдът наложил на осъдения и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца. Съдът възложил на осъдения разноските по делото. Процесуално допустимото искане на осъдения М. С. П. е неоснователно. Първоинстанционното съдебно следствие протекло по реда на Глава 27 от НПК, като осъденият П. признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Те описвали поведение, при което след употребата на 3-4 чаши червено вино и изпитано неразположение осъденият изпил още 2 чаени лъжички от лекарствения препарат „Л.”, за който предварително знаел, че съдържа алкохол. Болката в бъбреците не отминала и след половин час осъденият отново пил от лекарството. Решил да вземе обезболяващ медикамент и до денонощната аптека потеглил с лек автомобил марка “В.”, модел „С ...”, рег. [рег.номер на МПС] , по [улица]в [......]. Не спрял на подадена стоп-палка от полицейски служители, които го последвали. Осъденият спрял пред магазин и техническото средство „Дрегер”, с което бил изпробван, отчело наличие на алкохолно съдържание от 1,48 промили. Химическата експертиза на кръвната проба, взета от осъдения, показала алкохолна употреба от 1,6 промили. Така признатите факти от осъдения П. несъмнено представят извършеното от него престъпно поведение по чл. 343б, ал. 1 от НК. Наказателната отговорност по чл. 343б, ал. 1 от НК се носи от субекта на престъпление, когато доказателствата установяват управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Законът не прави разлика между различните източници на алкохолно съдържание и дали те са алкохолни напитки или лекарствени препарати, приготвени чрез алкохолен извлек на билки. Деецът носи отговорност за доказаната действителна величина на алкохолна концентрация, без тя да се редуцира с възможното въздействие на лекарствения медикамент върху човешкия организъм. Затова е неприемливо залегналото в искането предложение алкохолната концентрация да бъде намалена с предполагаемото въздействие на лекарствения препарат върху организма на дееца, което от своя страна да предпостави извършеното престъпление като несъставомерно. Не са налице основанията за приложението на института по чл. 9, ал. 2 от НК. Макар и реализираното престъпление да е на формално извършване неговата обществена опасност не отсъства, нито е явно незначителна. Конкретната стойност на алкохолното съдържимо от 1,6 промили е над минимално установения в закона праг от 1,2 промили. Дотук деянието не се различава от обичайните случаи на неговото проявление. Освен лекарствения препарат деецът употребил и алкохолна напитка и съзнавайки това предприел управление на моторно превозно средство. Към отегчаващите деянието обстоятелства (конкретната величина от 1,6 промили) се отнася още управлението на автомобила в градска среда. Отсъствието на други вредни последици, които да са възникнали от престъплението, не заличава неговата обществена опасност. Наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства (най вече на дееца) са взети предвид при определяне на наказанието, предопределяйки приложението на института по чл. 55 от НК, като предвиденото в закона наказание лишаване от свобода е заменено със следващото по-леко – пробация. Не са проявени други предпоставки, предвидени в закона като изключващи обществената опасност на извършеното престъпление, поради което правилно окръжният съд е отказал приложението на института по чл. 9, ал. 2 от НК, предложен му с въззивната жалба от осъдения. Съдилищата правилно са приложили материалния закон и не се установява неговото нарушение. Искането за възобновяване на делото като лишено от основание следва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. С. П. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 1327/ 2012 г., по описа на Окръжен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.