5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
Гр.София, 04.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1728 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 Г..
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], общ.У., обл.Л., Ц. И. Л., [населено място] и И. И. Л., [населено място] срещу решение № 50/31.03.2017г., постановено по в.т.д.№ 258/16г. от Великотърновския апелативен съд за потвърждаване на решение № 102/14.06.2016г. по т.д.№ 9/16г. на Русенския окръжен съд за признаване за установено, че касаторите дължат на [фирма], [населено място], солидарно с [фирма], сумата 112970 лв. главница, ведно със законната лихва от 19.11.2015г., както и сумата 11520,87 лв. просрочена лихва за периода от 25.10.2014г. до 08.11.2015г., сумата 221,37 лв. такси за периода от 09.12.2014г. до 04.11.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 6655/2015г. по описа на Русенския районен съд.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. Молят решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
По отношение на [фирма], [населено място], обл.Р. първоинстанционното решение е влязло в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между [фирма] в качеството на кредитор и [фирма] в качеството на кредитополучател, както и Ц. И. Л., И. И. Л. и [фирма] в качеството им на съдлъжници е възникнало облигационно отношение по договор за кредит от 09.12.2013г. с предмет предоставяне на сумата от 112970 лв. за рефинансиране на главница по договор за кредит от 28.03.2012г. с краен срок на погасяване до 09.04.2015г. Сумата по кредита е усвоена на 20.12.2013г., а погасяването на кредита е следвало да стане еднократно за сметка на финансовата помощ, платена във връзка с успешното реализиране на проект по сключен от кредитополучателя договор с ДФ „Земеделие”. Общият размер на направените вноски по кредита в периода от 25.01.2014г. до 25.10.2014г. е 10854,50 лв., а след този период до крайната дата за погасяване на кредита не са постъпвали плащания. По делото е било спорно дали е погасено задължението по кредита с плащането по преводно нареждане от 20.04.2015г. за сумата от 80000 евро (с левова равностойност от 156408 лв.) чрез международен банков превод от VP B. Л.. Основавайки се на изслушаното заключение на икономическата експертиза, решаващият състав е установил, че [фирма] не е приела плащането на сумата от 80000 евро, тъй като то не отговаряло на стандартите на S. (неточно изписано като SUIFT) и на прилаганите стандарти в банката получател. Счетено е, че представеният документ от 20.04.2015г. представлява съобщение, но не такова за превод, тъй като през S. не се движат пари, а при международно разплащане парите се движат по кореспондентски банки. Нямало изисквания да се секюритизира банка клас „А.”, с друга банка, която не иска да разменя кодове. Банката в Л. нямала директна кореспондентска сметка в [фирма], както и [фирма] нямала кореспондираща сметка във VP B. Л., като преводът следвало да мине през кореспондентски банки чрез един или няколко превода, като пътят се определял от банката наредител и трябвало да се получи суифт съобщение, което да отговаря на определени изисквания по международен стандарт. В периода от 20.04.2015г. до 25.04.2015г. не е установено [фирма] да е получила суифт съобщение, съобщение за размяна на кодове или искане и кореспонденция чрез други технически средства и такива не са отразени нито автоматично, нито ръчно в системата на банката. По отношение на меморандум 1000349 от 01.03.2017г., издаден от С. сървиз бюро Б. за потвърждаване на издаването на транзакция с формат 103 с посочен номер и дата от 25.04.2015, експертът е обяснил, че транзакцията била получена от банката получател с номер на приемане, отразен в буферната база данни, но „за да има сила този документ, трябва да има приложено съобщение от [фирма] до С. сървиз бюро, че това съобщение са го получили”. Апелативният съд е изложил съображения, че не е доказано заверяването на сметката на кредитора [фирма] съгласно чл.305 ТЗ, както и че не е установена вина на банката за неполучаване на сумата по съобщенията от 20.04.2015г. и 25.04.2015г. предвид неизвършване на действия от нея за осигуряване на секюритизация на канала в „А.” за транзакция на банката. Съобщенията не отговаряли на стандартите на суифт и не установявали превеждане на суми по тях, не са получени от банката и поради това възражението по чл.96 вр. чл.95 ЗЗД е счетено за неоснователно, тъй като не е доказано банката да не е приела неоправдано предложеното изпълнение или да не е дала необходимото съдействие, без което длъжникът да не може да изпълни задължението си. Въззивният съд е счел за неоснователно позоваването на разпоредбите на чл.68, ал.3 и 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи, предвиждащи отговорност за неизпълнение или неточно изпълнение на платежни операции при плащания, наредени от платеца за доставчика на платежни услуги на платеца, тъй като [фирма] е кредитор, а не банка на платеца.
С определение № 2/09.01.2018г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл.305 ТЗ.
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
В цитираното в определението за допускане на касационното обжалване влязло в сила решение № 195/25.07.2016г. по т.д.№ 649/15г. на Варненския апелативен съд е прието, че представените по делото стандартизираните електронни съобщения от системата С., надлежно удостоверени от банката на платеца, съставляват разпечатан на хартиен носител електронен документ, който установява изпълнение на платежна услуга от банката на наредителя във връзка с превода на конкретна сума, датата на дебитиране, бенефициера и получаването й от банката на получателя. Съставът на апелативния съд е изразил становище, че при съвкупно наличие на разписка и на доказателства за изпълнено неотменимо преводно нареждане от банката на платеца, не е необходимо установяване на пълното приключване на платежния процес чрез заверяване сметката на получателя по смисъла на чл.305 ТЗ.
По силата на чл.95 ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. При безкасовите плащания, когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване на сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора – чл.305 ТЗ. Правилото за безкасовите плащания в контекста на поставения в настоящото производство правен въпрос, както и уредбата на забавата на кредитора в общия граждански закон, налагат извода, че когато банката задължава и/или заверява банкова сметка, за да получи като кредитор плащане на задължение, действията й биха могли да се преценяват от гледна точка на това дали неоправдано не е приела предложеното изпълнение и дали е дала необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на задължението. Действията, представляващи съдействие от кредитора, когато той е и банка, обслужваща сметката, по която следва да се направи изпълнението, са поставени в зависимост от конкретните правила за всеки отделен вид платежна операция. Кредиторът би бил в забава и съответно длъжникът би се освободил от последиците на собствената си забава съгласно чл.96, ал.1 ЗЗД при недобросъвестност на банката или при нарушаване на специалните правила за плащанията, въз основа на които да може да се прецени, че банката неоправдано не е приела предложеното изпълнение или не е дала необходимото съдействие за изпълнението.
По тези съображения ВКС на основание чл.291 ГПК /отм./ приема за правилна практиката по решение № 195/25.07.2016г. по т.д.№ 649/15г. на Варненския апелативен съд в частта относно приложението на разпоредбата на чл.305 ТЗ, но с дадените от настоящия състав разяснения. В обжалваното решение въззивният съд законосъобразно се е позовал на разпоредбите на чл.95 и чл.96, ал.1 ЗЗД, като изводите му, че не е установено банката да не е приела неоправдано предложеното изпълнение или да не е дала необходимото съдействие, без което длъжникът не може да изпълни задължението си, са основани на възприетата по спора фактическа обстановка.
По същество на касационната жалба.
Налице са основанията по чл.281, т.3, пр.2 и 3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение. Великотърновският апелативен съд се е позовал изцяло на заключенията на изслушаната по делото икономическа експертиза, като в мотивите си по спорните по делото факти е възпроизвел изводите на вещото лице. Пред въззивния съд са били представени нови писмени доказателства от С. сървиз бюро - Меморандум от 01.03.2017г. и Извлечение от 29.11.2016г. По отношение на меморандума съдебният състав е възпроизвел казаното от вещото лице в откритото съдебно заседание, че „за да има сила този документ, трябва да има приложено съобщение от [фирма] до С. сървиз бюро, че това съобщение са го получили”. Само на база на това изявление меморандумът не е коментиран от въззивния съд, както и не е обсъдено извлечението от 29.11.2016г. Първият документ отразява номер на приемане на транзакция в банката получател, а вторият – удостоверява прехвърляне на сумата по банкова сметка на получателя, както и последващо прехвърляне в транзитна сметка. В експертното заключение е коментирано референтно съобщение, представено по делото, на чиято база е направен извод, че банката на бенефициера не е изпълнила указанията на С. сървиз бюро за секюритизиращ канал за банка – изпращач, докато в извлечението от 29.11.2016г. е отразено, че прехвърлянето в транзитна сметка е по процедура, основана на „решение по закона за пране на пари № 389551/2014.” и съответно, че банката получател е следвало да възстанови сумата до 02.05.2015г., което не е направено. При така ангажираните по спора доказателствени средства въззивният съд се е позовал само на отговорите на вещото лице в открито съдебно заседание, въпреки направените от експерта уговорки, че не е проверявана кореспонденцията между С. сървиз бюро и „Б. Д.” и че е неясно къде е прехвърлена транзакцията, по коя сметка се намира, въпреки наредения и отразен като извършен превод. Въззивният съд е приел, че банката не е получила суифт съобщение, с оглед липсата на отразяване на такова при нея, но не е изложил съображения защо не приема за доказано удостовереното в меморандума получаване на транзакцията. Позоваването само на отговора на вещото лице в съдебно заседание, но без основаване на нормативни, договорни или опитни правила, има за последица необоснованост на въззивното решение. Необсъждането на приети по делото доказателства и липсата на съпоставка между писмени документи и експертно заключение представляват нарушения на процесуалните правила по чл.236, ал.2 ГПК и чл.202 ГПК, които в случая се явяват съществени. Спорният въпрос за това направено ли е плащане с погасителен ефект или независимо от липсата на превод на сумата за погасяване на кредита поради забавата на кредитора, длъжникът следва да бъде освободен от последиците на собствената си забава, е останал неизяснен по делото.
По тези съображения въззивното решение следва да се отмени и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди всички ангажирани доказателствени средства съобразно мотивите на настоящото решение, като би могъл служебно да назначи експертиза по въпросите, по които са необходими специални знания. Въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 50/31.03.2017г., постановено по в.т.д.№ 258/16г. от Великотърновския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|